6.2 C
София
сряда, 28 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Петър Попангелов: Алберто Томба ме молеше да карам по-бавно, за да вземе някоя точка


Най-успелият наш скиор Петър Попангелов става на 65 на 31 януари и макар от четири месеца да е пенсионер, не спира да работи. Често пътува между родния си град Самоков и курорта Боровец, където е ангажиран с менажирането на семейния хотел. През 2024 се навършват точно 30 години, откакто хотелът отвори врати, а когато човек прекрачи прага му, няма как да не се върне към славното време, в което Попангелов носеше много радост с победите си по ски пистите. Тук е и световната купа от Ленгрис, Германия, спечелена през 1980 година, както и тази, връчена му лично от американския президент Джералд Форд в Колорадо.

Впечатляваща е спортната биография на Пепи, както го наричат приятелите, тъй като той е бил 26 пъти републикански шампион, многократен балкански първенец, както и трикратен световен студентски шампион по слалом в Испания, България и Чехословакия. Печелил е общо 128 купи и 180 медала. През 2009 г. е удостоен с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“, а бившата писта „Ястребец“ 2 на Боровец носи неговото име.

Тъй като наградите му са толкова много и няма как всички да са подредени в семейния хотел, една стая в дома му в Самоков е превърната в своеобразен музей. Между трофеите дори има и такъв, който изобщо не прилича на традиционните купи – планински кристал на 12 милиона години, донесен от Швейцария.

Срещата ни с Петър Попангелов трябваше да започне празнично за 65-ия му рожден ден, но ежедневните задачи покрай хотела взеха превес. Като собственик и мениджър, той си има своите разочарования и някак закономерно разговорът ни тръгна в тази посока.

„Живеем в смешна демокрация и нещата не вървят така, както човек иска

– с болка казва Петър Попангелов. – Навремето имаше хора, а нямаше толкова работа. Сега е обратно – има работа, а няма кой да работи. Не знам накъде вървим, но работниците станаха по-големи баровци от работодателите. Хората са с все по-голямо самочувствие, без да имат основание за това. Всички мои познати, които се занимават с бизнес, се оплакват от липса на кадри. И с всяка година става все по-трудно. Не мога да кажа, че това, което се случва в България, на мен ми харесва.“

Попангелов не крие, че е малко разочарован от младата генерация, и казва, че не налагаш ли постоянен контрол, оправия няма. А задачите са си задачи и трябва да се вършат. Затова и той не спира да мисли за всичко, защото най-важното е туристите да останат доволни и отново да се върнат в Боровец. Защото курортът има с какво да се похвали – условията за ски сега са перфектни, пистите са в отлично състояние, а и чужденците, които са го избрали за своя зимна ваканция, не са малко.

Любопитствам дали Пепи намира време да кара ски и разбира се, отговорът не ме изненадва.

„Поне два пъти в седмицата карам ски, за да се разтоварвам психически
Отделям си час и половина и си спомням за доброто старо време.“

Скиорът прекратява своята състезателна кариера през 1988 година, когато е само на 29. Но това не е толкова по негово желание, колкото заради лошо стечение на обстоятелствата. Две години по-рано Петър Попангелов изживява най-големия кошмар по време на състезание. През 1986 като че ли зла прокоба надвисва над главата му, а спускането му в Австрия се превръща в жестоко изпитание. Тогава той пада и за нещастие, се удря с цялата си сила в кол от тези, които са поставени за ограда. Спуква далак.

„Веднага ме закараха в болницата и там лекарите с учудване разбраха, че имам два далака – единият обаче е по-малък“ – спомня си Пепи.

Операцията минава успешно, а нашият спортист и хирургът, който бил запален по ските, се сприятеляват. Дори след това лекарят идва в България и става голям почитател на печените чушки с чесън.

Заради здравословните неволи Пепи преценява, че е по-добре да сложи край на състезателната си кариера. Макар да усеща, че има сили да се бори.

„Не бях чак толкова стар и можех да карам ски поне още три сезона – връща се назад Попангелов. –

След операцията обаче загубих позиции в световната ранглиста и в крайна сметка прецених, че е по-добре да прекратя активната си състезателна кариера. Първите години пътуванията ми липсваха, но постепенно свикнах.“

Петър Попангелов и до днес е изключително ценен от много от светилата в световния ски спорт. Той пази страхотно приятелство с най-големите, които са му били и сериозна конкуренция в състезанията. В прекрасни отношения е с легендата Алберто Томба и двамата не пропускат да си честитят лични празници. Дори наскоро италианецът пратил снимки на Попангелов, за да си припомнят моменти от миналото. Те имат и една интересна случка, към която българинът се връща с усмивка. Когато Томба стартира своята състезателна кариера още като юноша, се обръща към Пепи със специална молба.

„Аз бях с номер 33 тогава, а Томба с номер 34 и трябваше да се спуска след мен. Тъй като знам освен немски и италиански, се разбирахме прекрасно и преди старта той ми каза: „Петер, моля те, карай по-бавно, че да взема и аз някоя точка“. Така се шегувахме с него.“

Разказва, че поканил своя италиански приятел да карат заедно ски на Боровец. В компанията на Алберто винаги е приятно, тъй като той бил със страхотно чувство за хумор. Има и една голяма страст – пие много кафета.

Нашият прославен спортист се радва на истинско приятелство и с друга легенда на ските.

Ингемар Стенмарк го кани лично на бенефиса си през 1989 г. в Швеция

Попангелов, естествено, е трогнат от това признание. Виждат се и години по-късно в Стокхолм.

„Стенмарк не говори много, не е емоционална личност, но той винаги си е бил такъв и не се промени“ – казва прославеният ни скиор.

След случките със знаменитости в ски спорта връщам Петър към историята на неговата фамилия. Макар да се познаваме от 30 години, никога не съм го питал откъде точно идва тя.

„Основател на нашия род е поп Ангел Сандъкчиев, който е бил близък с Бенковски – връща се назад във времето Попангелов. – Той е от Брацигово, така че в мен тече и родопчанска кръв. Майка ми, баща ми и аз сме си от Самоков, но имам роднини в Пещера и Брацигово, с които си поддържам връзки.“

2009 е една от трудните години в живота му, тъй като тогава от този свят си отива човекът, който го изгражда като състезател – баща му Петър Попангелов-старши. „Татко имаше четири байпаса, получи инфаркт и си отиде от този свят само девет дни преди да навърши 77 години – казва синът. – Стресът в нашия спорт нямаше как да не му се отрази. Ските не са като голфа – да обикаляш света и да носиш панталон с ръб. Това е един от най-тежките спортове – и като трудност, и като организация, и като напрежение. А баща ми беше перфекционист в работата си и даже му казваха Суворов (руски пълководец, един от основоположниците на имперското военно изкуство, б.а.). Той с месеци напред знаеше къде точно ще тренираме и държеше да има голям ред.“

Сега в Самоков, благодарение на усилията на доста хора, както и на общината, е издигнат паметник на Петър Попангелов-старши в знак на признателност за големите му постижения в ски спорта. „Много често ме питат кой е в основата на успехите – треньорът или състезателят, и аз винаги съм отговарял, че съотношението е 40 на 60 в полза на спортиста“, категоричен е Попангелов.

Той не крие, че е пробвал да се занимава и с други спортове, но уви, не е получил това удоволствие, което му дават ските. Опитал се да играе тенис, ама се оказало, че това не е спорт за неговия манталитет, и спрял да ходи на корта.

Няма спор, че Петър е истински късметлия в личния си живот, тъй като вече 38 години е със своята съпруга Зоя.

Тя е работила като учителка, но сега изцяло се е посветила на семейния хотел в Боровец. На нея се е паднала нелеката задача да отговаря за стратегията в бизнеса. „Тя е зодия Везни, а това са хора, при които разумът е винаги над чувствата – показва завидни знания в астрологията скиорът. – Нашият кум не случайно я нарича Зоя Стратегова. С нея сме си разделили ангажиментите по хотела. Аз се занимавам повече с майсторите, а тя – с клиентите.“

Зоя е три години по-малка от Пепи и той я забелязал още докато учи в гимназията. „Толкова е красива, че си помислих дори, че не е от Самоков – разказва Попангелов. – По-късно разбрах, че семейството й дълго време е живяло в Златоград. Зоя е дошла в Самоков, когато е била девети клас, а аз се запознах с нея, като беше в десети. След това две години не се виждахме, докато не се засякохме на едно парти. Тогава пламна нашата любов. Има нещо интересно, което е свързано с цифрата 7. На 7 ноември се запознах със Зоя, пак на 7-и ми извадиха далака и на 7-и станахме гаджета с нея. Явно това число е съдбовно в моя живот.“

Сватбата на Зоя и Петър е на Боровец на 25 май 1986 година, а рецептата да се запази бракът им почти четири десетилетия се дължи на това, че двамата се научават да правят отстъпки. Според Попангелов Зоя е по-отстъпчивата, тъй като самоковци са известни с това, че са серт и трудно дават крачка назад.

За щастие на родителите, двете им дъщери са поели своя път в живота, но нито една не избира ските за професионална кариера, въпреки че карат за удоволствие.

По-голямата, Даяна, живее в Берлин и се е посветила на киноиндустрията, а по-малката, Петра, работи в Министерството на икономиката в София.

Питам го не е ли искал да има и син. Категоричен е, че винаги е желал да е с две дъщери. И е щастлив, че мечтата му се е сбъднала.

На финала не пропускам да полюбопитствам как ще отпразнува 65-ия си рожден ден. Казва, че е решил да полее събитието в тесен кръг с най-близките приятели, които ще почерпи на Боровец. За 70-ата годишнина ще мисли за по-голямо парти.

На рождения си ден си пожелава той и всички около него да са здрави и светът да стане по-добър, колкото и илюзорно да звучи това. А и да се радва на спокойствие като пенсионер. Даже вече е взел четири пенсии. Казва, че от пенсии не се живее, но все пак е доволен.

Антон СТЕФАНОВ

Последни новини

- Реклама -