24.8 C
София
вторник, 25 юни 2024 г.

Петър Стоянович: Бунтът на интелигенцията преди 10 ноември беше ялов, но вкусен и пивък


Петър Стоянович осигурява многочасово удоволствие за четящата публика – в „Несвършващо време. Спомени“ („Книгомания“) професорът се връща към корените на своя род, към София през 70-те, 80-те и 90-те години, към Виена, където завършва история и защитава докторат по философия. Във фокуса е респектиращата династия Стоянович, като особено колоритни са „домашните легенди“ – прадядото Иван Стоянович-Аджелето и дядото, д-р Петър Стоянович. Сюжетите се разпростират и към роднинско-партньорските фамилии – и те полиглоти с дипломи от Европа, и те патриоти, наивно или закономерно избрали да се изживяват като строители на съвременна България и жестоко наказани от комунистическата власт. Както се полага на големия син в семейството на знаменития кинокритик Иван Стоянович и актрисата Ани Бакалова, историите са живо кино – атрактивни и артистични. Дори най-тъжните страници са пропити с витална енергия. А понеже иронията е водещ тренд в битието на фамилията, Петър Стоянович-внук разкрива „благините на социализма“ през призмата на острия си език, познат на широката публика от зрелищните му съботни коментари в студиото на БНТ.

Албена АТАНАСОВА

– Професоре, какво ви струваше като вече осъзнал се юноша да преглътнете омразата към комунизма, мощно ощетил, морално и материално, рода Стоянович?
– Не съм я преглътнал. Комунизмът като идеология и най-вече като изкривена практика е най-отблъскващата система, защото е изправена еднакво срещу Бога и срещу предприемчивия и достоен човек. За разлика от нацизма и фашизма, които бяха загробени и осъдени след 1945 г., комунизмът продължи да живее в Източния блок и днес продължава да мимикрира под различни имена и етикети. Тоест, оказва се, че е в пъти по-лош от себеподобните си. С времето осъзнах, че никой от наследниците на комунистическите идеолози и практици не са априорно виновни за дедите си. Стига, разбира се, да са минали през личен катарзис и да са осъзнали (поне отчасти) чудовищното лице на онзи строй. А колкото до щетите върху рода ни, никога няма да забравя баба ми, Бог да я прости, която казваше: „Цяло чудо е, че въобще сме живи“.

Прочетете цялото интервю на сайта за изкуство bgart.bg.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини