Петър Волгин е журналист, дългогодишен водещ в БНР и политик. От юни 2024 г. е евродепутат от политическа партия „Възраждане“. На 10-годишна възраст печели конкурс за детски роли в радиопиесите на БНР. Завършва Националната гимназия за древни езици и култура. Учи българска филология в Софийския университет, дипломната му работа е посветена на руския литературен авангард през 20-те години на ХХ век.
-Господин Волгин, как изглежда Евросъюзът два месеца след като Тръмп седна в Овалния кабинет?
– Ръководителите на ЕС приличат на марионетки, напълно зарязани от своите господари. Висшите еврочиновници дълго време бяха направлявани във всичките си действия от Демократическата партия на САЩ. Сега демократите изпаднаха от властта и шефовете на ЕС не знаят какво да правят. Щурат се безидейно на политическата сцена, безсмислено размахват крайниците си във всички посоки и ни засипват с нелепи идеи от рода на „мир чрез сила“, „спешно превъоръжаване“, „коалиция на желаещите“, „гответе си пакети с храна за три дни“.
-Виждате ли светлина в тунела към мир в Украйна?
– Мирът там е възможен благодарение на новите управляващи във Вашингтон. Разбира се, твърдо наивно ще бъде да определяме Тръмп и хората му като изначални пацифисти. Те просто са бизнес ориентирани политици. И знаят, че войната пречи на бизнеса. Затова искат да я прекратят. Движи ги изгодата, не някакъв идеализъм. Което е хубаво, защото често става така, че практическите мотиви прекратяват смъртта и страданието, а идеалистическите ги увеличават.
-Каква е ролята на Европа в преговорите за решаването на конфликта Русия-Украйна и България има ли някаква роля?
– Действията на ръководството на ЕС по повод прекратяване на бойните действия в Украйна са изключително вредни. Тези хора правят всичко възможно, за да саботират мирните преговори и да провалят усилията на американския преговорен екип за спирането на огъня. Хора като Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Киър Стармър не искат войната да свършва. Те продължават да пращат оръжия и пари на Зеленски, за да може военният конфликт да продължава още и още. На думи са много загрижени за съдбата на украинския народ, но всичките им действия показват, че изобщо не ги интересува какво се случва с Украйна. Изпращаните от тях пари и оръжие само удължават конфликта, а значи водят до още и още украински, както и руски жертви. Явно евролидерите се плашат, че ако войната там спре, няма да остане нищо, което да обединява ЕС. Сега ги обединява русофобията и „руската заплаха“. Доскоро имаше едно нещо, което се наричаше евроатлантизъм. Вече го няма. За възхода и падението на тази идеология пиша в новата си книга „Европа след края на евроатлантизма“. Този край наистина остави евроначалниците без сериозна идейна база, която да ръководи действията им.
-Ваши са думите, че „евродепутатите не са много умни хора и са като навити машинки“. Защо мислите така?
-Защото постоянно са ми пред очите. Това са хора, които не мислят. Все едно гледам прословутото куче на Павлов. Реагират предвидимо на ключова дума. Кажеш им „Путин“, и почват да подскачат и да истеризират, кажеш им „Зеленски“, и изпадат в телешки възторг. Ако се гласува резолюция, която клейми Русия, Беларус, Грузия или Китай, биха гласували в нейна подкрепа с всички части на тялото си.
-Какво е бъдещето на Евросъюза според вас? Има ли нещо, което ние, обикновените хора, не можем да видим?
– В момента Евросъюзът изживява най-тежката криза от момента на създаването си. И това не е преувеличение, а обективен факт. Кризата е всеобхватна – финансова, социална, политическа, идейна. А най-тъжното е, че в ръководството на ЕС няма личности, които биха могли да подготвят и осъществят едно ново европейско възраждане. Все пак хубавото е, че в Европа има политици със стратегическо мислене, има хора, които могат да мислят самостоятелно и смело. Ако такива личности застанат начело на ЕС, тази организация би могла да се възроди. Какво всъщност трябва да направи Евросъюзът, ако иска да стане значим и независим фактор на световната сцена? Първо, трябва да си сътрудничи с Русия, а не да бяга от нея. Руските енергийни ресурси са естествената база, върху който може да се гради европейският икономически просперитет. Второ, трябва да бъде сложен край на нелепите опити за централизъм, за превръщането на ЕС в някаква квазидържава. Европейският съюз трябва да е обединение на свободни държави, а не централизирана структура, ръководена от брюкселски анонимници. Трето, ЕС трябва да разшири сътрудничеството си с държавите от Глобалния юг, а не да ги учи как да живеят.
-Какви са прогнозите ви за отношенията САЩ-Европа? Ще успее ли Европа да се превъоръжи, имайки предвид заявеното от лидерите на ЕС, че ще бъдат дадени 800 млрд. евро за засилването на сигурността на континента?
– Преди малко говорихме за неособено високото интелектуално ниво на мнозинството от депутатите в Европейския парламент. Абсолютното същото важи и за лидерите на ЕС. Откакто осиротяха, тоест откакто бяха лишени от напътствията на американската Демократическа партия, те постоянно се блъскат в стената на собствената си несъстоятелност. Сега явно са решили, че превъоръжаването на Евросъюза ще изпълни с някакъв върховен смисъл досегашното им безлично съществувание. Разбира се, това са неумели фантазии на хора, лишени от какъвто и да било разум. Милитаризирането на Европа няма да доведе до нищо добро. Да се въоръжим до зъби, за да постигнем мир. Това би звучало смислено само ако живеем в някоя антиутопия по Джордж Оруел. Лунатиците, добрали се неясно по какви причини до брюкселските върхове, не спират да ни повтарят, че „войната е мир“. Ако решим да им повярваме, можем да се сърдим единствено на себе си.
– Зачестиха информациите за разкриването на шпионски клетки из цяла Европа, в които главните действащи лица са българи. Как ще коментирате?
– Параноята и шпиономанията са неразделна част от милитаризирането на съзнанието. Не просто на отделния човек, а на цели нации. Тези банални шпионски сюжети, които биват представяни с героичен апломб на публиката, могат да се родят само в мозъка на хора, които нямат никаква връзка с реалността. Някакъв роден в България „разследващ журналист“ бил преследван из цяла Европа от влюбени в Путин шпионки вакханки. Как ви звучи това? Като бълнувания на душевно болен индивид, разбира се. Не знам колко от вашите читатели помнят, че въпросният „разследващ журналист“ преди години се представяше за „медиен магнат“. Историята на автентичната журналистика не познава такава трансформация. Истината е, че този персонаж не е бил нито магнат в миналото, нито е журналист сега. Просто се е съгласил да изпълнява поредната роля в поредната пошла постановка.
– Чува ли се гласът на „Европа на суверенните нации“, групата, към която принадлежите, в Европейския парламент?
– Нашата парламентарна група, както и тази на „Патриоти за Европа“, са единствените две политически общности в ЕП, в които депутатите са запазили здравия си разум. Да, има здравомислещи хора и в останалите парламентарни групи, но там те са по-скоро изключения. Мнозинството в ЕП е обхванато от страстта на войнолюбието и омразата към всичко, което влиза в противоречие с брюкселските директиви. Няма значение дали са от традиционната десница, или от традиционната левица, дали са традиционни либерали, традиционни консерватори или зелени. Всички те крачат единодушно в стройните редици на брюкселското урсулоподобие. Собствените им маршови стъпки са увредили слуха им. Невъзможно е такива хора да чуят гласа на разума.
-Как изглежда политическият живот в България, гледан от Брюксел?
– По същия безумен начин, по който изглежда, когато го гледате от София. България се управлява от един глобалистки властови елит, в който влизат не само партиите, официално участващи в кабинета. „ДПС – Ново начало“, както и ПП-ДБ формално са извън властта, но фактически са част от нея. Този елит здраво е привързал страната ни към войнствената брюкселска колесница. А тази колесница се носи с бясна скорост към пропастта. Управляващите ни са поверили бъдещето на България на неадекватни лица като Еманюел Макрон и Киър Стармър, както и на шепа прибалтийски истерици, в чиито мокри сънища продължава да присъства „победоносната война срещу Русия“. Да смяташ, подобно на нашите управляващи, че такива хора ще те отведат до добър край, е равносилно на престъпление.
-Депутатка на „Величие“ поиска да кърми бебето си в парламента. Какво мислите по въпроса, имайки предвид, че в Европарламента депутатки също кърмят децата си? Вие били ли сте свидетел на подобен акт?
– Не, не съм виждал такива сцени и се надявам никога да не видя. Да вкараш бебето си в парламента, без значение дали в българския или в европейския, е равносилно на престъпление срещу човечеството. Негативната енергия, която се стеле там, е изключително вредна за здравето. Особено на невръстните дечица.
-Какво се случва със света, г-н Волгин? На прага ли сме на Трета световна война?
– Има два отговора на този въпрос – песимистичен и оптимистичен. Песимистичният е, че истерично-милитаристките тенденции толкова необратимо са завладели света, че самоунищожителната война е неизбежна. Пушката на Чехов, която виси на стената в първо действие, в последното неизбежно ще гръмне. Аз предпочитам да вярвам във втория вариант. Защото, да, войнолюбието го има, но то не е завладяло света, а само евроначалниците. А, те, за щастие, са малцинство. Повечето държави в света се управляват от разумни политици. И то говорим за могъщи държави като САЩ, Китай, Русия, Индия, Бразилия… Те не искат война. Ето защо смятам, че въпреки нелепите подскоци на определени лица в ЕП, ЕК и в някои европейски столици, мирът ще бъде запазен.
Петя Бахарова
