Журналистическата кариера на Петьо Цеков започва във вестник „Нощен Труд“, продължава в „Земя“, а от 1998 г. е в „Сега“, където вече е заместник главен редактор. Носител е на наградата за печат на Съюза на българските журналисти, на „Черноризец Храбър“ в категория „Публицистика“, на отличието „Димитър Пешев“ за етническа и верска толерантност. Автор на политически коментари, както и на книгата „Пряката демокрация: Преглед на историята и практиките“.
1. Как се представяте пред хората?
Без излишни формалности. Казвам двете си имена, подавам здраво ръка и питам с какво мога да бъда полезен. Нали знаеш, старата школа – мъжката дума и крепкото ръкостискане са по-важни от писмен договор. По-интересно е как другите се обръщат към мен. В училище – с „Цеков“, понеже бяхме две момчета с името Петьо. Сега обаче нямам идея защо това с фамилията продължава. Не е от уважение, не е защото съм кой знае колко стар… А една стажантка ми казваше „чичо“. Всъщност вече съм дядо.
2. Важно ли е за вас първото впечатление?
Твърдо – да. Второто впечатление е само за проверка на първото.
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Вярвам в харесването от пръв поглед. Вярвам във влюбването от пръв поглед. Чак любов – не мисля.
4. Допускате ли лесно хора до себе си?
Не, не допускам хора лесно до себе си. Допускам само упоритите. Нямам време да опознавам тепърва хората. Здравите граници не отблъскват правилните.
5. Какво може да ви извади от равновесие?
Все повече неща. Напористата простотия, примерно. Хора, които знаят всичко и държат да го споделят. А те са навсякъде, най-вече се крият в социалните мрежи.
6. Компромисът, който не бихте си позволили?
Нормално е да се правят компромиси, редно е, правя много компромиси всеки ден…. Но не трябва, защото после ме боли главата.
7. Какво може да ви разплаче?
Всичко. По-често нещо радостно, щастие някакво – дори режисирано. Умиляват ме дреболии. Всемирната скръб не ме натъжава.
8. На какво най-често се смеете?
На тъп скеч. На епизод от „Двама мъже и половина“, гледан за n-ти път.
9. Последната книга, която ви впечатли?
„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Е, не – чак да ме впечатли… Хареса ми стилът на Юнасон, но сюжетът бе толкова наблъскан с история, че от сатира по едно време ми заприлича на тест.
10. Любим художник?
Димитър Гюдженов.
11. Любим писател?
Чехов, О. Хенри, Робърт Шекли. Тези, които могат в кратка форма да кажат повече.
12. Любим поет?
Ботев, Яворов, Бодлер.
13. Любим певец?
„Скорпиънс“.
14. Любим филм?
„Жега“.
15. Любимо тв предаване?
Нямам.
16. Каква музика предпочитате да слушате?
Блус, рок. И всички вайръл еднодневки.
17. За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Бях студент, започнах работа. И първият хонорар отиде за книги. Не за друго – хвана ме срам, защото дори и след като влязох в Софийския университет, нямах добра колекция със световна класика, а само с научна фантастика. Бях събрал десетки географски карти и доста енциклопедии, но за щяло и нещяло трябваше да ходя до библиотеката. Заради това…
18. Политик, на когото вярвате?
Не вярвам на политик.
19. Историческа личност, която презирате?
Хитлер.
20. Историческа личност, на която се възхищавате?
Леонардо, Никола Тесла, Александър Велики, Ганди, Мохамед.
21. Любим парфюм?
Ombre Leather на Tom Ford.
22. Любимо мъжко име?
Иван.
23. Любимо женско име?
Ана, Миа.
24. Какво научихте от родителите си?
Всичко. Може би най-важното бе да вярвам в себе си. Да се грижа за семейството. Да живея тук и сега, защото всичко е преходно.
25. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Винаги съм смятал, че децата трябва да са свободни, но и отговорни. Сами да вземат решения с ясното съзнание, че всяко решение може да има последици. Това е добра начална точка.
26. Какъв искахте да станете като малък?
Исках да пътувам анонимно и да оценявам за пътеводители хотели, ресторанти и полети. Нещо подобно. Просто бях силно повлиян от „Турист по неволя“. Но нямаше как да се случи. По това време вече бях приет в Софийския университет и бъдещето ми се очертаваше в съвсем друга светлина.
27. Кое е любимото ви животно?
Никога не съм имал любимо животно. Но всичко рязко се промени преди 6 години. (Виж въпрос 50.)
28. Мото, девиз или цитат, които следвате?
Memento mori.
29. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Трима влизат в болницата. Син кара баща си. В приемното отделение питат:
– Имате ли чехли?
– Да!
– Имате ли халат?
– Да!
– Имате ли чаршафи, одеяло, възглавница?
– Да, всичко нося!
– Добре! А кой е този до вас в белия халат?
– Лекар водя. За всеки случай.
30. Думата, която използвате най-често?
„Заяви“. Все цитирам някого.
31. Любимо ястие?
Нещо, което комбинира различни вкусове – сладко и солено.
32. Любим цвят?
Син. В нюанси.
33. Любимо питие?
Caol Ila.
34. Пушите ли?
Вече не. Спрях ги овреме.
35. Кое е първото ви разочарование в живота?
От хора около мен, разбира се. Не мога да се разочаровам от нещо, което просто преминава покрай орбитата ми. За добро или лошо, първото ми истинско разочарование от близък човек дойде чак на 40. Не бях готов.
36. Кога сте били най-горд със себе си?
Когато станах баща. Почувствах се успял, завършен. Всичко доби смисъл, вселената се подреди.
37. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Семейството, разбира се. Какво е „кариера“? Чест и слава? Пари?
38. Какви са хората от приятелския ви кръг?
Приятелите са малко и намаляват. Остават търпеливите, немрънкащите, хората със самочувствие и със самоирония.
39. От какво най-много се срамувате?
От нищо. Наистина. Чак такива грешки, от които да се срамувам, не съм правил.
40. Кой е най-големият ви страх?
Идеята един ден здравето да ме предаде до степен, в която да завися от грижите на децата или съпругата си, ме ужасява. Искам да си тръгна от този свят на крака и с бистър ум.
41. Мечтата, която преследвате?
Да видя чудесата на света. Новите чудеса.
42. Откъде черпите информация?
От всички възможни сериозни източници. Днес е по-лесно – всичко е достъпно, независимо дали става дума за английски, хинди или суахили. Проблемът е верифицирането на новините.
43. Как отсявате истината от фалшивите новини?
Това е възможно благодарение на опита. Не се доверявам на социални мрежи и недоказали се източници.
44. Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Все по-малко. Откакто всеки започна да използва социалните мрежи, за да сподели със света собствените си гениални виждания за живота, не виждам какво бих могъл да правя там. Не ми харесва да си губя времето в четене на чужди тезиси, нямам какво да споделя. Първо спрях да споря, после спрях да влизам.
45. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Е, някой ще бъде изместен, някой няма. За съжаление, по-умните ще страдат малко повече. ИИ ще пише, рисува, програмира, но няма как да реди тухли.
46. Искате ли да летите в Космоса?
Уф… Винаги съм бил фен на Science Fictions. Не на дракони, орки, джуджета и прочее фентъзи, а на планети, звездни полети, чужд разум. Та да, ако имаше как, бих полетял.
47. Вярвате ли в извънземни?
Чисто статистически – да. Чак толкова уникални няма как да сме при толкова звездни системи. Но не вярвам, че извънземните са малки зелени човечета.
48. Имате ли пророчески сънища?
Не.
49. Кое е любимото ви цвете?
Нямам.
50. Отглеждате ли домашен любимец?
Да. Казва се Роко. Ши цу. Китаец, роден в Сърбия. Член на семейството от 6 години. Невероятен е. Нямах никаква представа, че е възможно някой така да ми влезе под кожата.
51. Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Способността да живее в общество.
52. Кога предпочитате самотата?
Предпочитам да има някой до мен. Но да не пречи много.
53. Има ли порок, който ненавиждате?
Завистта. Не разбирам хората, които се ядосват за това, че друг има повече.
54. Борили ли сте се със зависимости?
Не. Освен с цигарите. Ама се преборих овреме.
55. Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Да приема факта, че връзките се разпадат. Че нищо не е завинаги. И нищо не ти принадлежи. Трудно разбрах, че предметите и хората са временни, а понякога – внезапно временни. Хора като мен трудно стигат до тези банални изводи. Болезнено трудно.
56. Имате ли хоби?
Имах милион хобита. И никое не оцеля.
57. Бихте ли се определили като бохем?
Нереализиран бохем. Искам, ама нямам желание.
58. Къде почивате – в България или в чужбина?
В България. Имам си любимо място и гледам да ходя там.
59. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Най-много ме е страх от съдбата да остана жив, ама само по паспорт.
60. Вярвате ли в късмета?
Да, но не гледам на него като на нещо хубаво. Късметът е като хубава жена – ако ти намигне, добре, ама тръгнеш ли да тичаш след нея с букет, най-много да се спънеш в някой бордюр и да си счупиш капачката на коляното.
61. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Много професионални шансове съм пропускал. И да, съжалявам за някои от тях. Но пък кой знае как щеше да се развие животът.
62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
С радост. 58. То си е за гордост.
63. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Веднъж ме заговори човек, който очевидно ме познаваше. Пихме кафе, говорихме дълго за политика, за града, за злободневни и общовойскови теми. А аз така и не разбрах кой е този човек. Чувствах се тъпо през цялото време.
64. В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Като бях по-млад, исках да живея в Belle Époque. Сега, честно казано, искам да живея след поне 50 години. Медицината ще дръпне по-напред тогава, нали? Всъщност всяка епоха си има своите вълци, едва ли трябва да мислим за нещо друго освен за тук и сега. Вече съм на Carpe diem.
65. Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Електричеството. Щото не го разбирам и ми е като магия. Разбирам как лети самолет, как се разпада атомът, но токът как тече… Както казва Артър Кларк, всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магия. Имаш телевизор, компютър, радио, микровълнова печка…. Но като спре токът – нищо нямаш.
66. Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
О, да. В 12 без пет, след като всичко е изгоряло, ще хванем последната ракета за Марс, примерно. Или ще влезем в най-дълбоката пещера, където ще се крием, докато природата не оздравее. Човекът не е създаден за поражение, нали сме образ и подобие на Него. Ще му намерим колая, няма какво да се обърка.
67. Вярвате ли в конспиративни теории?
Все по-малко. За да има конспирация, трябва да има сериозна организация – а не вярвам, че група може да бъде организирана за дълго време. Каквато и организация да се създаде, тя се разпада бързо или още по-бързо, така че до сериозна конспирация едва ли може да се стигне. Все някой ятак ще издаде четата.
68. Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Твърд консерватор от нетръмпистки вид.
69. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Половата идентичност е едно, полът е друго. Половата идентичност е твоят личен отговор на въпроса: „Кой съм аз?“. Тоест детето може да се самоопределя както иска, но това не означава, че може да определя биологичния си пол. Той е определен. Вярвам в биологията, всичко извън чистата биология е социален инженеринг. Ако приемем, че съществуват 32 пола, лесно ще стигнем до „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила“.
70. Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
О, да. Светът е шарен, така или иначе – и това му е хубавото. Пък и не си представям хора, които не вярват в различията. И комунистите не вярваха чак толкова в равенството… Някои бяха по-равни.
71. Интересувате ли се от спорт?
Да, но все по-малко. И се радвам, че спортът не се интересува от мен.
72. За или против пластичните операции?
Ами по-скоро да. Всъщност най-важно е как се чувства човек – ако малко ботокс ще го направи щастлив – защо не?
73. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Твърдо не.
74. Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо. И възглавницата, ако може.
75. Доволен ли сте от заплатата, която получавате?
Е, не… Кой е доволен от заплатата си? Още не съм срещал жив човек, който да ти каже: „Абе, много ми плащат, направо се чудя какво да ги правя тия пари“. Даже ако Остап Бендер ме попита колко пари ми трябват, за да бъда щастлив, пак не мога да отговоря дори като Шура.
76. Страхувате ли се от новото начало?
Честно казано, мразя пътуването. Самата идея, че трябва да се вдигна, да пропътувам Х на брой километри, за да стигна до нещо, което едва ли ще ме зарадва, ми е отблъскваща. Източният поглед към пътя ми е чужд, даоистката философия ми е неразбираема.
77. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Малайзия. Куала Лумпур е футуристичен мегаполис, а стандартът на живот е изненадващо достъпен. Не мислиш за климатик и парно, а имаш уникална смесица от малайска, китайска и индийска култура. Всички накуп. Като в бара в Мос Ейсли на планетата Татуин – в най-най-положителния смисъл.
78. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Щастливи мигове, които бих помнил вечно ли? О, много са. И винаги са свързани с някаква врата, не знам защо. Седя пред вратата на родилното и знам, че имам дъщеря. После съм в друго родилно и други слънчогледи ме гледат от стената, и пак имам дъщеря. Или – седя на пейка и часове гледам зазиданата източна порта на Ерусалим. Или – влизам през „Дарваза-и-Рауза“ и се озовавам в градините на Рая. Това е Тадж Махал.
79. Най-тежкият период, който сте преживели?
Ето. Това е като продължение на предишния въпрос. Незабравими могат да бъдат и други врати. Губя дете. Пак губя дете. Губя родителите си.
80. Коя е надеждата, която ви крепи?
Надежда всяка тука оставете.
81. Как си представяте света след 100 години?
При този темп на промени, при тази техническа революция, си представям нискотарифен полет от Луната до Марс.
82. С кого бихте живели на самотен остров?
Със същите хора, с които живея сега на самотния си остров.
83. Можете ли да простите изневяра?
Не. „Консерва“ съм, казах.
84. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Не.
85. Привърженик ли сте на брака?
Твърдо – да. Ама като не става – не става. Няма да го браня на всяка цена.
86. Романтичен ли сте?
Не. Не ме търси сред тези, които пишат поезия на лунна светлина или купуват огромни плюшени мечки за Свети Валентин.
87. Кой е любимият ви момент от денонощието?
Около полунощ. Всички спят, аз гледам телевизия.
88. На кой народ симпатизирате?
На моя.
89. Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Quo vadis, Domine? Трябва ли да се върна и да приема геройски смъртта, вместо да бягам бързо като всички останали неверници?
90. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Страхувам се, че ще се разочаровам, ако поговоря с любимите си исторически личности. Твърдо вярвам, че трябва да поддържаме мита за героите ни, за Левски, Ботев и т.н. Обществото има нужда от идоли, от недостижими ориентири, които да го вдъхновяват, а не от фигури, които да свалим на нашето ниско ниво, в калта, за да се почувстваме по-комфортно със собствените ни слабости.
91. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че всички хора могат да ме разберат.
92. Кога свършва детството?
Когато започнеш да взимаш решения за собствения си бит, а не да висиш върху гърба на родителите си.
93. С какво никога не искате да се разделите?
С надеждата.
94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
„Ако нямаш това, което искаш, искай това, което имаш.“ Чиста проба примиренческа философия, която обаче бързо те връща в реалността при криза. Ако загубиш близък, веднага се погрижи за живите.
95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Не. Животът ни е резултат от избори и последствия – не само нашите, но и на поколенията преди нас. Разбира се, често изборите са чиста проба случайност. Да, картите са раздадени, но как ще ги изиграем, е наша отговорност.
96. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
О, не.
97. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Връзвам си червен и бял конец на 1 март, ама мартеничката си е мартеничка.
98. Каква е представата ви за щастие?
Поляна край гора. Температурата е около 18 градуса. Не бързам заникъде. Погледът стига до другия край на планината. От Гърмен – надолу. От хълмовете – над Карабунар. Може и море при същата температура. От Свети Влас – да видиш Несебър. Важното е край теб да са твоите хора.
99. Как бихте искали да си отидете от този свят?
С чест.
100. С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Много ми харесва мисълта на Марк Твен „Нека да живеем така, че когато умрем, дори и гробарят да съжалява“.