Вече 45 години Петя Буюклиева е сред големите имена на музикална сцена. Родена е в Асеновград и завършва музикалното училище в Пловдив, а след това и Консерваторията в класа на Стефан Анастасов. Известна е като певицата с най-широк вокален диапазон. През 1986 печели Голямата награда „Златният Орфей“, а дългогодишната й кариера включва още редица награди и изяви в различни държави, сред които САЩ, Канада, Русия, Швеция, Финландия, Италия, Испания, Чехословакия, Куба, Македония, Турция. През всички години неизменно до нея е съпругът й Тони, с когото имат син, който носи името на баща си, а Петя вече е баба – внучката й се казва Амаи. От началото на февруари гласовитата певица е сред звездите в хитовото предаване Hell’s Kitchen, където е част от Златния отбор.
– Петя, част сте от звездния отбор на Hell’s Kitchen. Как се чувствате в предаването и защо всъщност се включихте в него?
– Това е поредното риалити, с което предизвиквам себе си, но е сред най-трудните. Приех поканата, защото ми харесва динамиката, адреналинът, който те оставя без дъх. Дори това, че в кухнята понякога е ад, ми харесва. Иска ми се в предаването да покажа дисциплина, концентрация, екипна игра. Както и че с кулинарното изкуство сме на „ти“, а не на „вие“ и мога да бъда звезда и на сцената, и в кухнята. Hell’s Kitchen носи не само високи дози адреналин, но и дава възможността да се учиш и усъвършенстваш. Освен това можеш да се докоснеш до кулинарното светило шеф Виктор Ангелов. Аз съм му огромен фен, защото той освен всичките си качества, притежава и много голям актьорски талант, достоен за Холивуд. Той е шеф готвача на всички времена и диригентът на Hell’s Kitchen!
– Какво ви е най-трудно?
– Тук всичко ври и кипи! Виждала съм мъже да плачат като девици. Хората изваждат от себе си качества, които не са подозирали, че притежават, както и скрити страни. Безкрайно любопитно ми е да наблюдавам как се развиват амбициите на някои хора, можещи или не. И победата, и загубата тук зависят от всички в отбора и в такива моменти можеш да покажеш какъв човек си.
Иначе любовта ми към готвенето е още от детските ми години. Майка и баба готвеха феноменално вкусно и аз все бях покрай тях. За разлика от останалите, като Мегз, която сега ходи на уроци и се учи, аз имам вече 43 години стаж като омъжена жена и може да си представите колко часове съм прекарала в кухнята, за да готвя на моите мъже. Кулинарното изкуство не е просто да сготвиш някакво ястие и да се нахраниш. То се нарежда до останалите изкуства и е начин да споделяме радостта и удоволствието от храната. Благодарение на опита, който имам, не се шашкам и не крещя. Когато другите се паникьосат, им казвам да работят по-тихо и спокойно. Ако аз вдигна своите децибели, когато Мегз идва и крещи край мен, тиганите сами ще хвръкнат във въздуха! Всички знаят каква сила на гласа имам – навремето проф. Бръмбарова ме покани да уча оперно пеене, защото съм можещ колоратурен сопран – един от най-рядко срещаните гласове. Та, засега само укротявам другите и като се гледам отстрани, не мога да се позная. Но много се забавлявам!
– Оправдано строг ли е шеф Виктор Ангелов?
– Някои казват, че бил лош. Как ще е лош!? Такава роля са му написали! Той е прекрасен сладур. Никога няма да тръгне да полива някого, ако този човек се е справил със задачата. Шеф Ангелов предварително обяснява какво трябва да се направи и ако ти накрая за пореден път не си се справил, естествено, че ще те полее. Щастлива съм, че мога да черпя от неговия талант. Много е строг, но е изключително справедлив. Наблюдава ни и вижда кой се скатава и кой наистина може. Някои в желанието си да изпъкнат, преиграват. Едно е да имаш самочувствие, друго е да имаш покритието и трето е да бъдеш честен и да не се изтъкваш на чужд гръб.
– Казахте, че Hell’s Kitchen може да извади неподозирани страни от човека. Вие открихте ли в себе си такива?
– Осъзнах, че съм станала страшно търпелива и мога да изслушам всеки, дори когато греши в рецепти и прогнози. Открих, че мога да контролирам гнева си. Узряла съм. Разбрах и че мога да работя в екип – помагам на съотборниците ми с каквото мога, въпреки че това не е мое задължение. Знам, че крайният резултат зависи от всички, не само от един. Мога да жертвам себе си за отбора и неслучайно сме обявени за най-добрия златен отбор до момента. И за мен е щастие и чест да съм част от него. Надявам се да продължа напред.
– Помежду ви с Мегз има сякаш сериозно напрежение, с Бачорски също прехвърчаха искри. Какви са всъщност отношенията ви?
– Бачорски е голям актьор и зевзек, който обича да си прави шеги. Даже му казах, че преиграва и е за Болшой театър на малка сцена (смее се). След първото предаване ме прегърна и каза, че иска да сме заедно двойка до края на предаването. Аз умея да прощавам. Той винаги ни носи рози и дори се пошегувах на мен да дава само бодлите, а розите на другите. Но самият Бачорски каза, че това е просто игра. Относно въпросния скандал, бяхме на станция гарнитури, а той трябваше да направи ризото, но непрекъснато му го връщаха. И в крайна сметка аз отнесох цялата работа, защото Мегз дойде да крещи, докато аз му помагах. Когато си шеф на кухня, не трябва да създаваш паника в отбора, а спокойно да обясниш. В случая без вина излязох виновна. Но зрителите трябва да са наясно и с негово величество монтажа.
С Мегз също се разбираме. Но тя сякаш е по-добра като лидер на групата, отколкото в готвенето. Успява по някакъв начин да организира отбора.
– Доста се коментира и пеенето ви в кухнята.
– Сега ще ви кажа – то е сценарий. В един от епизодите шеф Ангелов ме помоли да изпея песен, след като опита ястие, което му бях поднесла. Аз сама няма да тръгна да пея, това е част от предаването. Предполагам, че така е било и в минали сезони. Шефът като види, че всички са се сковали, готвят, карат се и ме моли да изпея нещо за настроение. И публиката го харесва, защото това потушава напрежението. Все пак имаш в предаването певица, донесла на България най-много награди, и няма да използваш златния й глас!? Шеф Ангелов се гордее с мен. Много мои фенове са щастливи, че освен да готвя и пея в предаването.
– Устремена ли сте към победа?
– Не. Когато отида в някое предаване не е, за да победя, а за да се усъвършенствам, да предизвикам себе си и да се забавлявам. Мотото на шеф Ангелов е: „Ако не можете, ще ви науча. Ако не искате, ще ви принудя.“ Аз искам да се науча.
– Споменахте вашата успешна кариера, която включва и концерти на най-различни места по света. Кой е най-интересният ви гастрол?
– Моят живот е един гастрол! Пяла съм на повечето континенти. Имах летящ старт и бях забелязана още като студентка в Консерваторията. Дебело подчертавам – нямам богати родители, близки, мъже, спонсори зад гърба си. Винаги съм била сама с таланта си. Забелязаха ме Димитър Симеонов и оркестър „София“, които търсеха освен големи звезди, като Лили Иванова, и млада певица като мен. Станах тяхна солистка. Димитър Симеонов казваше, че такъв глас рядко се среща. Направих първия си запис в БНР, дойдоха от Москва режисьори, за кастинги на български звезди за турнета в Съветския съюз. Едва 22-годишна изнасях по 150 концерта на тур в цяла Русия. След това спечелих „Златен Орфей“ отново сама с таланта си, получих предложение да се яви на международни фестивали и от всички донесох награди. В Куба от 6 приза пет бяха връчени на мен. Където и да се появявах, ме наричаха „момичето с големия глас“. Всички композитори ми дадоха песни и вече имам златни хитове, които се пеят от поколения българи. Съдбата си знае работата – Вера Кочовска и Ванга ми казваха: „Ке пееш, докато си жива“. Прави ми впечатление, че гласът ми не ме предава. Обикновено високите гласове най-бързо падат, а моят не мърда. И до ден-днешен мога да пея песните си в оригиналните тоналности. Гласът е най-финият инструмент, но аз цял живот внимавам и го пазя. Благодаря и на Бог, защото това си е Божа работа. Щастлива съм, че миналата неделя в „Като две капки вода“ гласовитата Роксана изпълни „Жена на всички времена“. Много млади изпълнители или деца, когато се явяват на конкурси, избират мои песни, за да покажат глас.
– „Жена на всички времена“ е емблематична ваша песен. В кръга на шегата – фатална жена ли сте, както се пее в нея?
– Внучката ми Амаи ще каже дали съм фатална жена. Волен Николаев, който е автор на текста на песента, всъщност е визирал своята баба, която е била много модерна за времето си. Между другото, тази песен има международна слава. В Съветския съюз съм я пяла пред многохилядна публика и беше голям хит, дори я издадоха на малка винилова плоча към едно списание. А освен това съм я записвала и на немски език. Димитър Симеонов ми беше казал за един ретро фестивал на радио „Берлин“. Предложи ми да участваме с „Жена на всички времена“. Виктор Пасков написа текста и я записах на немски. И песента влезе в десетката от избраните на фестивала 100 песни.
– Кариерата често изисква жертви. Как успявахте да намерите баланса?
– Неслучайно чак на единайсетата година от брака ни родих сина ми Тони. Непрекъснато бяхме по турнета и концерти и вкъщи рядко се прибирахме. Направих кариера, а след това се посветих на отглеждането на сина си. Заради това не останах в Лос Анджелис, въпреки че ми предлагаха, защото детето ми беше много малко.
– Какво предложение имахте за Лос Анджелис?
– Това беше 1998-а, когато спечелих златен медал на Световния шампионат за изпълнителски изкуства в САЩ. Тогава ми предложиха да остана там и още на следващия ден да отида в студио. Със съпруга ми трябваше да решим какво да правим. Стреснах се, че визата ни изтичаше и щяха да ни ударят черни печати. Бях говорила с продуцентите да се прибера в България и после пак да се върна, но пиленцето кацва веднъж на рамото. С Тони решихме да се приберем в България в името на детето. Не съжалявам за решението, което взехме. Дадох всичко от себе си, за да получи сина ми най-доброто образование и сега той ми се отблагодарява. Влизала съм във формати, за да изкарам пари, за да мога да го изуча на най-високо ниво и той вече защити докторантура в Швейцария. В науката тръгна с блестящ старт. Освен това има три албума.
– У нас трудът на артистите далеч не се заплаща добре. Обижда ли ви това?
– До момента със съпруга ми не ни се е налагало да работим нещо друго, за да изхранваме семейството. Късметът ми работи и винаги, когато ни трябват пари за нещо, те се появяват. С мъжа ми получихме държавни парични награди за принос към културата. Сумата, която аз получавам, е повече от символична – 500 лв. на месец. Тази награда ни беше дадена, защото за първите 10 години, в които работихме най-усилено и сме плащали най-много данъци, архивите на Концертна дирекция са изгорели, наводнени или не знам как унищожени. Сега не ни достигат години, за да се пенсионираме по стандартния ред. Дай Боже да доживея до 67 да получа пенсия, но пак не е сигурно, защото непрекъснато вдигат възрастта. И някак не е честно. Ние сме жертвено поколение.
Навремето Алла Пугачова и другите големи звезди получаваха по 9 рубли на концерт, а с оркестър „София“ и Лили Иванова взимахме хиляда рубли. Лили получаваше половината, а аз като млада звезда – 60 рубли на концерт. Ако бях останала в Русия, щях да съм мултимилионерка. Там особено много тачеха носителите на „Златен Орфей“. Когато Алла спечели освен него и „Гран При“ в Куба, моментално й повишиха хонорарите многократно. След това самата тя изигра много важна роля и организира целия шоубизнес там, уредиха хонорарите си и сега са мултимилионери. Но в Русия нещата са други. Когато аз бях там, имах много богати мениджъри, които дадоха половин милион рубли за първия кино-клип, който направих през 1991 г. В него участваха известни руски артисти. Особено когато скочи инфлацията, ми носеха хонорарите в сакове, парите бяха завити в найлон с корда. Чудехме се как да ги сменяме за долари. Но през всички тези години със съпруга ми не сме получили нищо даром. Нямаме богати родители, започнахме от една боксониера в „Дружба“ и успяхме да си създадем хубав дом и семейство.
– Често става дума за мъжа ви. Кога усетихте, че съпругът ви е вашият човек?
– С Тони се срещнахме в Консерваторията. Той беше в класа на Георги Христов и Нели Рангелова, а аз с Веселина Маринов и Етиен Леви. В едни и същи зали имахме часове и в коридора се видяхме. Срещнаха се очите ни, той беше с едно бяла поло. Не знам как, но в този миг през главата ми мина мисълта, че това е бъдещият ми съпруг. Усмихнах се и си тръгнах. На следващата седмица пак така се засякохме и в крайна сметка се намерихме. Вече 43 години сме заедно, 24 часа, навсякъде – и в студиото, и на път. Винаги сме били заедно и сме споделяли всичко. На съотборниците ми в Hell’s Kitchen казвам, че те не са живели толкова, колкото е бракът ни с Тони. Но и за това е нужен късмет. До момента се справяме с всички трудности, а нашият живот не е бил лесен.
– Имате и внучка – Амаи. Колко е голяма вече и ще пее ли „баба ми е фаталната жена“?
– Определено ще пее! Казват, че тя е новата Петя. Много прилича на сина ми, има моята брадичка, носи музикалния ген. Пуснат ли й музика, започва да танцува. Слуша, когато й свирят. Като разбрах, че снаха ми е бременна, направих „Слънчеви песнички“ на Доно Цветков, а след това и такъв спектакъл.
– За какво сте най-благодарна?
– Благодарна съм за това, че от веригата на живота, която има много елементи, Бог не пропусна за мен някоя от тях. Винаги ми е помагал – да показвам таланта си, да създам семейство. Изпитала съм всяка една от онези малки, прости радости в живота. Бог ми даде да вкуся от всяка тях.
