Прословутата „картата с черепите”
Предизборната кампания е в ход и щабовете на различните кандидати и партии вече или са оформили своите стратегии и тактики или нанасят последните щрихи в тях. Може би тук е мястото да цитираме легендарния боксьор Майк Тайсън, който казва, че всеки има план, докато не получи първия юмрук в лицето си. Сходен е подходът и в кампаниите. Там обикновено се оказва, че най-неефективни са дълго обмисляните стратегии. Те обикновено преливат от обмислени действия, предварително подготвени аргументи и цели, които са положени преди да са се появили истинските предизвикателства.
Никой не може да знае как точно ще се развие определена кампания и дали соченият за фаворит в началото ѝ няма да се окаже в ролята на оцеляващ в нейния край. Тук по естествен път идва и въпросът за пиар екипите, които често са в основата на всяка стратегия, а не рядко и на всеки провал.
Българската политическа история изобилства от подобни примери, при които не опонентите, а пиарите се оказват основният проблем пред кандидатите. Най-ефективни в тази посока са наетите пиарски агенции, а още по-ефективни са тези, които идват от чужбина.
Знаменитият маркетолог и рекламист Жак Сегела например успя да провали няколко кампании в България. Неговите клиенти винаги се оказваха губещи, независимо от това дали са в левия или в десния политически спектър. Най-красивата му загуба е отбелязана по време на изборите за Велико народно събрание, когато той работи за кампанията на СДС. Тогава Сегела измисля плакат, на който върху картата на България, с черепи са отбелязани местата, където е имало комунистически концлагери. Отвъд това, че на картата фигурират далеч повече концлагери, отколкото всъщност е имало, с тази своя идея Сегела постига две неща, които даряват с победа не неговите клиенти, а техните опоненти от БСП.
Първият ефект, който постига „картата с черепите” е да отнеме от позитивната енергия на СДС, която по естествен път е ориентирана преди всичко към бъдещето и надеждите, свързани с него. Черепите са толкова силен образ, че дори десетките музиканти, актьори, интелектуалци и изобщо известни българи, които подкрепят кампанията на сините, не са в състояние да ги преодолеят. Вторият ефект е още по-важен. Той се изразява в пълната мобилизация на потенциалните избиратели на БСП, които в революционните времена се страхуват от реваншизъм от страна на антикомунистическата опозиция.
Тлеещият страх от репресии е материализиран от черепите и на червените кандидати не им е необходим друг аргумент, за да спечелят изборите и то с пълно мнозинство. Ако се върнем на думите на Тайсън, бихме могли да добавим, че първият юмрук в лицето, който слага край на плановете, понякога се нанася от собствените пиари.
Тук обаче трябва да направим едно уточнение. За изборните злополуки не са виновни пиарите, а политиците, които са ги наели и които понякога се оказват не обслужвани от тях, а обслужващи ги. Външните пиари, които често изобщо не разбират от политика, понякога така обсебват клиентите си, че са в състояние да наложат собствените си идеологически възгледи над възгледите на партията или кандидата, които обслужват. Това е класически прийом при кандидати, които също не разбират от политика, но имат достатъчно пари, за да си наемат пиар агенция. Няма по-жалка политическа гледка от кандидат, който повтаря опорките на пиара си с мисълта, че говори това, което искат да чуят хората. Хората обаче не слушат, а гледат. И гледката, която се изправя пред тях, е неубедителен човек, който не вярва в това, което говори и дори леко се съмнява в собствените си думи.
Най-радикалният случай в тази посока обаче не е дело на пиар, а на софийската организация на БСП. На местните избори през 1999 година тя издига за кандидат за кмет на столицата банкера Венцислав Йосифов. Последният по това време е един от най-богатите българи, но очевидно нищо не разбира от политика. С това вероятно е наясно и щабът му. Така, по време на дебат в Нова телевизия, Йосифов е придружен от тогавашния лидер на столичните социалисти Александър Маринов (днес съветник на президента Румен Радев), който опонира от негово име на основния му опонент Стефан Софиянски. Резултатът е, че Софиянски очаквано е избран за кмет на София с впечатляваща разлика, а БСП така и не успява да обясни логично защо се е спряла на кандидат, който дори не е в състояние да проведе самостоятелно рутинен предизборен дебат.
Ще завършим този неизчерпателен преглед на изборните грешки с една победа. В началото на предизборната кампания за изборите за Европейски парламент през 2019 година щабът на ГЕРБ обявява, че слоганът на партията ще гласи: „Европа ни чува”. Следват подигравки и критики в социалните мрежи. Лидерът Бойко Борисов се намесва и сваля този слоган, а поради липса на време партията му се явява без послание, като на предизборните материали е изписан само номера на ГЕРБ в интегралната бюлетина. Въпреки това партийната листа печели убедително и тази победа се превръща в един от факторите за осъществяването на пълен управленски мандат.
Изводът от тази грешка, която е поправена в хода на кампанията е, че слоганът има значение, единствено ако пречи. Ако не пречи, може и без него, стига структурите и кандидатите на партията да са в добра форма и да бъдат адекватни на всекидневните предизвикателства. Ако пък структурите и кандидатите са неадекватни, то и най-доброто послание няма как да помогне.
Кампаниите се правят от политиците и поради тази причина и победите, и загубите, са за тях. А ангажиментът на избирателите не е само да се забавляват с грешките на кандидатите и партиите. Те би трябвало да изберат онези, чиято победа ще ги доближи най-много до представата им за действителното бъдеще. В този контекст загубилите не са от значение, а за спечелилите трудностите тепърва предстоят.
