Рядък портрет на Дора Маар, създаден от Пабло Пикасо през 1936 г., беше продаден за 1,69 милиона долара (около 1,24 млн. британски паунда) на търг на Sotheby’s в Лондон. Крайната цена значително надхвърли предварителната оценка от 600 000 до 800 000 паунда и потвърди нестихващия интерес на колекционерите към произведенията на испанския художник. Продажбата е в момент, когато международният арт пазар остава предпазлив заради икономическата несигурност. Въпреки това произведенията на Пикасо, особено тези, свързани с периода на Дора Маар, продължават да се радват на изключително търсене.
Творбата „Портрет на Дора Маар“ е изпълнена с туш, пастели и молив върху хартия и е с камерните размери 40,5 х 31,5 сантиметра. Нарисувана е само няколко месеца след началото на връзката му с Дора Маар, жената, която ще се превърне в една от най-ярките музи на художника и дава силни творчески стимули в живота му. Произведението е част от ранната серия портрети на Маар, когато образът й все още носи спокойствие и елегантност, преди постепенно да се превърне в емблема на драматизма и психологическото напрежение, характерни за прочутите картини на гениалния художник от края на 30-те.
Дора Маар остава в историята като музата зад емблематичната серия „Плачещата жена“, но днес историците на изкуството все по-категорично подчертават, че подобно определение силно подценява нейното собствено творчество. Самата Маар обяснява, че според нея това не е неин портрет, а метафора за трагедията на испанския народ.
Родена през 1907 г. като Анриет Теодора Маркович, тя израства между Аржентина и Франция. Получава художествено образование в Париж, където първоначално изучава живопис, а впоследствие се насочва към фотографията. През 30-те години тази област предлага повече възможности за изява за младите художници. Само за няколко години Маар се утвърждава като една от най-талантливите фотографки на своето поколение. Заедно със сценографа Пиер Кефер открива собствено студио, което бързо започва да получава поръчки за модна, рекламна и портретна фотография. Нейният стил се отличава с необичайно осветление, смели композиции и експериментални техники, които превръщат рекламната фотография в изкуство.
Но Дора Маар се увлича и по документалната фотография – след икономическата криза от 1929 г. започва да снима живота по улиците на Париж, Лондон и испанската Коста Брава. С фотоапарата си показва безработни, бездомници, слепци, деца и майки, изобщо най-уязвимите хора, част от действителността на 30-те години. Нейните фотографии не търсят сензация, а човешко достойнство, заради което са актуални и днес. Дора Маар е една от малкото жени, активно участвали в изложбите на сюрреалистите. Творбите й се отличават с фотомонтажи, необичайни гледни точки, драматични сенки и експерименти, които поставят под въпрос границата между реалност и въображение. За разлика от мнозина свои съвременници, тя почти винаги използва собствени фотографии вместо изображения от вестници и списания
В края на 1935 или началото на 1936 г. Маар, вече утвърдено име в артистичните среди в Париж, се запознава с Пабло Пикасо. По това време художникът преминава през творческа криза. Срещат се случайно през 1936 г. в „Ле дьо Магот“, където Пикасо обикновено ходи след вечерната си разходка. Там вечеря с приятеля си, поета Пол Елюар, докато кучето му Елф се разхожда край близките маси. Погледите на Дора и Пабло се срещат. Впечатлен, той промърморва няколко думи на испански, но това е езикът, който Дора знае перфектно, тъй като е прекарала детството си в Аржентина. Заговарят се и Пикасо се мести на нейната маса. Тя е с черни ръкавици, бродирани с розови цветя и забавлявайки се с ножа пробожда ръката си. Пикасо я моли да му даде окървавените си ръкавици и през целия си живот ги пази в специална кутия. Връзката между двамата се превръща в един от най-интензивните периоди в живота им. Маар не е просто модел, а активен участник в творческия процес на Пикасо. Именно тя заснема създаването на монументалната „Герника“, оставяйки безценен фотографски архив на една от най-влиятелните картини на ХХ век. Изследователите смятат, че нейното въздействие върху художника далеч надхвърля личните отношения. Тя насърчава интереса му към политическите теми, запознава го с фотографските техники и с метод, съчетаващ графика и фотография. В същото време Пикасо окуражава Маар отново да се посвети на живописта. Той й прави редица портрети, но отбелязва, че никога не би могъл да я нарисува усмихната. Най-типичната черта на портретите на Дора са големите и дълбоки очи, пълни със сълзи, тревога, мъка или просто мечтателност.
След края на връзката им в началото на 40-те години Дора Маар преживява тежък личен период – баща й напуска Париж и заминава за Аржентина, майка й и най-добрата й приятелка Нуш Елюар умират внезапно, връзката й с Пикасо приключва. Тя започва да прекарва повече време в селските райони в Южна Франция, където възвръща увереността си като художничка и развива собствен стил на абстрактни пейзажи. Загубата на близки хора, войната и раздялата с Пикасо я отдалечават от обществения живот. Въпреки това тя продължава да работи активно, постепенно изгражда собствен стил в живописта, създавайки абстрактни пейзажи, за които получават признание на различни европейски изложби. Дора Маар умира през 1997 г. на 89-годишна възраст, а след смъртта й интересът към нейното творчество непрекъснато нараства. Големи музеи по света организират ретроспективни изложби, а изследователите постепенно възстановяват мястото й сред най-значимите фотографи и художници на ХХ век.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg