„Маските, които носим“ е романът, с който Л. В. Маринов дебютира в литературата. Българо-американският писател живее и работи във Филаделфия – той е доцент по анестезиология към университета „Роуън“. Роден е в София, но в разгара на младостта си напуска България, за да преследва мечтите отвъд океана. Автор е на повече от 40 научни публикации и е редактор на учебник по анестезиология в сърдечносъдовата хирургия. Когато не преподава на студенти и специализанти, се отдава на дебрите в писаното слово. Според критици „Маските, които носим“ е обещаващ старт в сложния жанр, обединяващ кримката с политическия трилър. Историята е издържана в традицията на най-добрите образци. Когато тялото на влиятелен мъж изчезва, единствената следа са отдавна погребаните тайни. Синът му – Владимир Нешев, успешен банкер от „Уолстрийт“, се прибира в България, за да изпрати баща си по последния му път. Завръщането в родния град поставя началото на серия от мрачни събития, изтъкани от политически игри, корупция и кървави престъпления, заличени от жестоката ръка на Държавна сигурност.
С помощта на дързък изследовател и състрадателен патолог Нешев ще се опита да събере парчетата от сенчестото минало на родителя си. Дали Старият континент няма да се окаже твърде малък за греховете на семейството му, но и за тези, които самият той трябва да изкупи? В завладяващите интриги, обединяващи власт, измами и възмездие маските, които носим, ще се окажат най-опасното оръжие. „Трилър, който пронизва, докато проследява несигурността и рисковете на личната трансформация“, коментира Филип Греъм, редактор и основател на списание Ninth Letter. „Съспенсът сваля маските на източноевропейския тоталитаризъм, които са сигнал за тревога за съвременния свят, люлеещ се на ръба на втора студена война“, казва Даниела Петрова.
– Защо избрахте да дебютирате в романистиката с трилър, господин Маринов?
– Тематиката, която ми се въртеше в главата, беше най-подходяща за трилър, а и исках да я поднеса в относително олекотена и достъпна форма. Тайните, тъмните дела от миналото, София, Държавна сигурност, престъпленията на „белите якички“ във финансовата сфера: всички тези елементи създават прекрасни условия да се изтъче литературна канава от съспенс, сложни интриги и политически игри. Освен това трилърите, ако са написани, както трябва, имат потенциал да надскочат жанра и да предоставят на читателя по-дълбок, общочовешки смисъл. За това се иска внимание към историческите, обществените и културните детайли, местоположението, героите и отношенията им – тоест прилагането на общоприети художествени ценности помага много и при тях.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Албена АТАНАСОВА
