„Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“ от Красимир Димовски със знака на „Хермес“ е сред шестте романа, номинирани за националната награда „13 века България“ 2025. Официалната церемония по връчването й е планирана за 19 май в Софийската градска художествена галерия. Писателят е безусловно явление в съвременната литература. След близо тридесетгодишно мълчание издаде „Момичето, което предсказваше миналото“ (2021) – с 13 „невръстни“ разказа, „Ловецът на русалки“ – три новели за любовта и яростта (2022) и „Тезеят в своя лабиринт“ (2024). Книгите му получиха отличията на Портал Култура и на Съюза на писателите, бяха удостоени с приза „Милош Зяпков“ и „Пловдив“. Красимир Димовски има номинация и от Европейския съюз. Неповторимият му стил се ражда в село Яврово между голямата планина Могила и малката Могилчица, магично място, което зарежда с енергия модерната проза на твореца, роден в Асеновград.
Кариерата му започва през 1981 г., когато публикува цикъл стихотворения в списание „Пламък“. За дебютните си разкази като студент получава два пъти приза „Академика“. Завършилият чешка филология Красимир Димовски, който през годините работи и като журналист, е автор и на стотици карикатури във всекидневната рубрика „Свирепо настроение“ на вестник „Марица“ от 1993 до 2012 година. Има и две самостоятелни изложби в Пловдив – в галерия „Ромфея“ и в Стария град.
– „Тезеят в своя лабиринт“ е финалът на своеобразната трилогия, с която се завърнахте в литературата с гръм, трясък и награди. Щеше ли да ги има тези три книги, ако не бяхте замълчали за 30 години, господин Димовски?
– „Убеден съм, че да си истински богат, означава да имаш голямо празно пространство“, казва Анди Уорхол. Трябваше ми време, за да проумея, че е истински шанс да го намериш. Ние живеем в претъпкани пространства, които гъмжат от ежедневия, от прочетено, от научено, от надежди, от страхове. И в тази пренаселеност да откриеш празнота, в която въображението ти стъпва като изтощен мореплавател на непознат пуст бряг, си е Колумбово усещане. Смесица от облекчение от познатото и напрежение от непознатото. Точно в този миг трябва да извадиш инструментите – четка, перо, длето… Понякога успяваш.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg