Премиерен спектакъл, екстравагантен и различен от другите в афиша на Театър „Българска армия“, потвърждава очертаващата се тенденция в трупата да се прави театър с привкус на кино. Зафир Раджаб режисира пиесата на Нина Рейн „Племе“ в задъханото темпо на екранната динамика, търсейки и постигайки ефекта и чрез сценографията на Елис Вели. Зависимостта между драматургията и декорите тук е водеща – художничката разделя пространството на пет не-равни части, в които се случват събитията, наподобяващи кадри от филм.
Действието почти постоянно е по ръба на истерията. Сюжетът предполага подобна емоционална и битова психеделичност, защото сблъсква два свята – на чуващите и не-чуващите. Буферът между тях е Били – единственият глух в семейство, в което нищо не е това, което изглежда. Родителите му, които се изживяват като писатели, се правят, че момчето няма проблеми със слуха. Брат му и сестра му, Даниел и Рут, демонстрират освободеност, но най-неочаквано се прибират под покрива на фамилния дом, тъй като вън от него са несигурни и се провалят – той в докторантурата, тя – в опитите за певческа кариера. Те постоянно провокират конфликти – поколенченски и битови, всеки е срещу всеки, докато се стреми да нагази в личното му пространство.
Изведнъж се оказва, че Били има гадже – Силвия, която бавно губи слуха си и се терзае дали, оглушавайки, се превръща в различен човек. Момичето предлага да разговарят на жестомимичен език, който не само отвежда Били към друг тип общуване, но му разкрива и фалша, сред който от него се изисква да бъде „нормален“.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg.
