Кристиян Шкварек
Допреди няколко години дори споменаването на неща като военно обучение, патриотично образованието и казарма пораждаше вълна от подигравки и обвинения, че „искате да върнете соца“ или да ни „извадите от Европа“. Историята беше приключила и уж повече нямаше да има нужда от национални държави, армии, мобилизации, а всички щяхме да се разтворим в глобалната общност като прахче „Степ“ в кана с вода.
И както историята уж беше приключила, изведнъж започнаха едни от най-големите войни на съвремието ни. Оказа се, че конфликтите няма да се водят от „малки, модерни, професионални армии“, а от масова и всеобща мобилизация на населението. В този момент всичко, на което определени хора до вчера се подиграваха като отживелица, се оказа жизненонеобходимо за страни в условия на модерен конфликт като Украйна и Русия. И за всяка друга страна, която в бъдеще се окаже изправена пред неизбежния пълномащабен конвенционален военен конфликт, който съпровожда историята на всеки народ.
„По-добре е да бъдеш воин в градина, отколкото градинар на война.“