Навремето Патриархът на българската литература Иван Вазов пише за Истанбул, че навярно „има градове по-хубави, но няма така вълшебен – чудо за очите“. Всеки, посетил един от най-красивите и впечатляващи градове в света – столица на няколко империи, няма как да не се съгласи с думите му, които биха могли да се отнесат и за цяла Турция. Известна у нас повече с очарователните си курорти, културни и природни забележителности като Бодрум, Анталия, Фетие, Кападокия, Ефес, Памуккале, страната все още крие почти девствени откъм туристи райони, които тепърва ще привличат любители на историята, природата и гурме кухнята, приготвена с чисти местни продукти от плодородните земи тук. Някои от тези места се намират на територията на древното царство Витиния, създадено през 377 пр. Хр. от тракийските племена, населявали някога северозапдната част на Мала Азия – региона на Измитския залив, Истанбул, Сакария и Бурса.
Най-добрата точка да се отправите по „Пътя на Витиния“ е кварталът Кадъкьой в азиатската част на Истанбул, който неотдавна влезе в списъка на „50-те най-колоритни квартали в света“ на британското туристическо сп. Time Out и получи похвали от в. „Ню Йорк Таймс“. Кадъкьой е истинско пиршество за сетивата с младежки си и бохемски дух, с артистичните си заведения и кафенета, често съчетани с книжарници, с разнообразните културни събития, великолепната улична храна, цветни пазари и бутици. Прави впечатление, че освен различните етноси в около 20-милионния град кучетата и котките се радват на мирно съвместно съществуване. Причината за това е грижата на хората те да са сити и да имат подслон. На много места могат да се видят къщички за четириноги с вода и храна пред тях. Има и доста вендинг машини, от които можете да им купите храна или да я получите срещу празна бутилка, която поставите за рециклиране.
В Кадъкьой ще разберете думите на големия турски писател и дипломат Яхия Кемал, според когото е нужен цял живот за опознаването дори на един квартал в Истанбул, възпят от него като „красавицата на Босфора“.
Харизматичният Кадъкьой навремето е известен като Халкедон, морски град на Витиния. Неотдавна разкопки за изграждане на метро до емблематичната жп гара „Хайдар паша“ разкриват останки от древния град, загатващи за богатото му минало. Археолозите и днес намират пластове от различни епохи, които хвърлят светлина върху дълбоките корени на страната.
Халкедон е известен още като „Страната на слепите“, защото според легендата, когато Визас от Мегара пристига в тази област, той следва думите на Делфийския оракул да основе град срещу „земята на слепите“. В началото не разбира думите му, но когато вижда Златния рог и красотата около него, осъзнава, че хората от Халкедон са слепи, щом не са я оценили. Визас основава Византион през 667 г. пр. Хр. на скалистия полуостров между Мраморно море и Златния рог, точно срещу Халкедон, който по-късно е присъединен.
От Кадъкьой потегляме към град Измит, някогашна столица на Витиния – Никомедия, основана през 264 г. пр. Хр. от Никомед I. Разположен в провинция Коджаели в Измитския залив на Мраморно море, градът остава столица, дори когато царството е провинция на Римската империя след 74 г. пр. Хр. Преживява разцвет под управлението на император Диоклециан и е сред най-големите градове в света.
Въпреки че сегашният център на Измит е построен върху древния град, археолозите са извадили наяве много артефакти като колосални статуи, цветни мраморни релефи и мозаечни настилки. Някои от тях могат да се видят във впечатляващия Археологически музей в града. Артефакти от палеолита, елинизма, римския, източноримския и османския период са разположени в комплекс от исторически сгради, които служат като изложбени зали.
Вечерта се настаняваме край пленителното езеро Сапанджа в едноименния курорт, което е само на около час път от Истанбул. Заобиколено от зеленина, с гледка към близките планини, то може да бъде място както за спокоен отдих, така и за различни водни спортове като падълборд, кану, каяк, риболов и т.н. Можете също да се разходите до природен парк „Ормания“ – третото в света и най-голямото в Европа естествено местообитание, или да поемете по някои от живописните маршрути наоколо.
На другия ден се отправяме към друго забележително езеро в района – Изник, заобиколено от лозя, градини и маслинови горички. През 2014 г. то се прочува и с намерената под водите му източноримска базилика. По бреговете му се редят чаени градини и ресторанти, в които се предлагат майсторски приготвени риби и раци (известни като сладководни омари).
На източния бряг на езерото е разположен град Изник (древна Никея), домакин на много цивилизации. Градът първо попада под управлението на Витиния, по-късно под господството на Римската империя, а след разделянето й през 476 г. сл. Хр. остава в границите на Източната римска империя, като за известно време е нейна столица. Смятан е за свещен град в християнския свят, подобно на Йерусалим и Ватикана, тъй като тук е издаден известният Никейски символ на вярата – молитва, в която са изложени основните истини на православната вяра. Освен това Първият и Седмият вселенски събори от 325 и 787 г. се провеждат в града.
В Изник, който е във временния списък на ЮНЕСКО за световно наследство, все още могат да се видят останки от високите 10-13 м крепостни стени, издигнати през 258 г. пр. Хр. За миналото на града ще научите от местния музей, настанен в имарета (кухня за супи), поръчан от султан Мурад I през 1388 г. в памет на майка му Нилюфер, който е един от най-значимите примери на османската архитектура от XIV в. В градината му са разположени гробници от римската, византийската и османската епохи, стели, релефи и ислямски надгробни паметници. В залите пък са подредени хронологично праисторически, елинистически, римски и източноримски произведения на изкуството, бижута и монети, керамика от VI-XIV век.
През XV-XVII в. градът се прочува с изработката на керамични плочки с изключително качество, които украсяват много от най-известните османски сгради, сред които джамията на Сюлейман Великолепни, джамията на Султан Ахмед, известна като Синята именно заради плочките от Изник. За тайната на плочките ще научите и в керамичните работилници тук. В някои от тях можете да опитате сами да изрисувате плочка, както и да си вземете за спомен характерна керамика.
Важен културен паметник в града е „Света София“, построена от римляните през VII в. като базилика, в която се провежда VII вселенски събор срещу иконоборството. Превърната в джамия при завладяването на Изник през 1331 г., тя е реновирана по-късно от славния архитект Мимар Синан.
Сред важните открития в града, които обаче все още са в реконструкция и не могат да се разгледат, са останките от Римския театър, поръчан от император Траян на управителя на Витиния Плиний, и Юстиниановият мост, изграден с 12 арки на река Чарк, която отвежда водите на езерото Сапанджа в река Сакария. Поръчан от император Юстиниан I, каменният мост е във временната листа на ЮНЕСКО.
В последния ден от пътешествието ни се отправяме към разположените между Анкара и Истанбул община Дюзче, известна като „сърцето на Западното Черноморие“, и град Болу. Освен с история тези места впечатляват с великолепни пейзажи и чист въздух. Те привличат любителите на природата със своите гори, плата, водопади, пещери и съоръжения за рафтинг. Богатото им историческо и природно разнообразие се проявява и в кулинарната им култура, както и в запазените традиции и обичаи.
Районът на Дюзче е известен като родина на траките между 1200-700 г. пр.Хр. според древни автори като Херодот, Ксенофонт и Страбон. Много исторически места тук са останки от Витиния, Римската, Генуезката и Османската империи. Античният театър, част от древния град Прусиас Ад Хипиум, Генуезката крепост, Римският мост, акведуктите и други архитектурни образци от тези периоди оформят историческата тъкан на града. Миналата година при разкопки в античния театър са открити забележителни статуи, сред които скулптура на Аполон Цитарод, свирещ на китара. Тя е висока 1,90 м и широка 60 см и се предполага, че е изработена през II в.
Пътешествието ни завършва в приказния град Болу, чиято история датира от 1200 г. пр. Хр. Съвременното селище е създадено върху Клавдиополис – важен град, разположен във Витиния, който попада под римско управление през 74 г. пр. Хр. Днес от древния град са оцелели само няколко структури, сред които е единственият в района на Витиния римски стадион. Според археологическите находки първото селище тук датира още от периода на халколита. Историческите артефакти в Археологическия и етнографски музей в града говорят, че мястото е населено и по време на фригийското, лидийското и персийското управление и периодите на Кралство Витиния, Римската, Византийската и Османската империи.
Провинция Болу се слави и като земя на готвачите заради дългата традиция на висококачествена кухня. След като завладява Истанбул, султан Мехмед II назначава Якуп Ага от Менген за първия дворцов готвач. Малко по-късно при него идва племенникът му да търси работа и Якуп Ага го изпраща в миялната на кухнята за супи. Умно и трудолюбиво, момчето се издига до главен готвач, а след това кани роднини и приятели от Менген и ги обучава в занаята. Така дворцовата кухня се превръща в кулинарно училище. Завършилите го се прочуват като шеф готвачи, а професията започва да се предава от баща на син.
Много специалитети в Болу ще ви накарат да си оближете пръстите, но сред типичните местни вкусове са супата тархана с червена боровинка и сиренето кеш. Финалът на кулинарното ни пътешествие е сладък, но не става дума за прочутите турски баклави. Оказва се, че Болу се слави с вкусен шоколад с марката „Болчи“. Тайната му се крие най-вече в комбинацията от какао и диви лешници, отглеждани в планините Болу. Те имат необичайно високо съдържание на масло, което им придава отличителен вкус. Характерен и запомнящ се е и вкусът на приключението „Пътя на Витиния“, който искаш да опиташ отново.
„Кулата на девицата“ – емблема на Истанбул
Почти няма филм или сериал, свързан s Турция, в който да не бъде показана „Кулата на девицата“. Тя дори се появява в две ленти за Джеймс Бонд. Първата е „От Русия с любов“ от 1963 г., а втората – „Само един свят не стига“ от 1998 г.
Не може да сте в азиатската част на Истанбул и да не се разходите до нея. Разположена на островче в протока на Босфора, кулата първоначално е построена през V в. пр. Хр. като митнически контролно-пропускателен пункт за управление на кораби, пътуващи през пролива, и събиране на данъци. През XII в. император Мануел Комнин нарежда изграждането на отбранителна структура тук. След превземането на Истанбул през 1453 г. от султан Мехмед II, на островчето е построена дървена кула, която служи като наблюдателна кула, фар и място за карантиниране. Допреди няколко години пък работи като ресторант.
Като емблема на Истанбул, тя е възстановена като паметник и музей от турското Министерство на културата и туризма и от няколко месеца е отворена за посетители. Корабче отвежда туристите до кулата, откъдето се разкрива живописна гледка към града, който призовава историята за живот.
Кулата носи името си от легенда, която разказва историята на крал и неговата дъщеря. След като гадател предсказва, че принцесата ще умре на 18 години от змийска отрова, кралят строи за нея кула в морето, на 200 м от брега. Принцесата обаче не успява да избегне съдбата си е ухапана от змия, промъкнала се в кошница с плодове, изпратени за рождения й ден. Друга легенда добавя щастлив край – влюбен в нея принц изсмуква отровата и двамата вдигат сватба.
Можете да усетите духа на този район като разгледате още снимки на:
Go Düzce; Go Kocaeli; Go Bursa; Go Bolu; Go İstanbul; Go Sakarya; Go Türkiye
