Вокизъм, феминизъм, антибял расизъм и антисемитизъм – това е експлозивната смес на новото универсално ляво движение, което обхвана света след събитията в Израел от 7 октомври, които като че ли отпушиха бесовете на омразата. То припозна за свое знаме палестинското и го развя по улиците на европейски и американски градове, в университетите и окичи с него профилни снимки в социалните мрежи. Под него днес се събират радикалните леви (често се наричат „антифашисти“), еколози, на които хамаското зелено действа първосигнално и за голяма изненада, немалка част ЛГТБ активисти. Част от последните забравят жестоките преследвания срещу тях на „Хамас“ и търсят убежище в общата „социална“ вълна, повод да омилостивят тотално отричащата ги идеология на радикалния ислям, с който си въобразяват, че могат да сключат „примирие“.
Леа КОЕН
Новото движение си избра и лозунг, който рецитира групово по площадите. Това не е цитат от Шилеровата ода „Прегърнете се милиони“ или наивното днес „Але меншен верден брюдер“, а измислена от терористите на „Хамас“ формулировка From the river to the sea Palestina will be free (От реката до морето Палестина ще е свободна).
Протестиращите вокисти, дори в „Харвард“, невинаги са наясно за кои река и море претендират терористите на „Хамас“, на които пригласят. Реално това нагло послание на „Хамас“ съдържа претенцията му за цялата територия между реката Йордан и Средиземно море, което ще рече – цял Израел, то е директен призив за унищожение на Израел.
Координационен център на движението „От реката до морето“ станаха международни правозащитни организации като „Хюмън Райтс Уоч“, „Амнести Интернешънъл“, към него гравитират организации, свързани с ООН, и дори Червеният кръст, който отказа съдействие на отвлечените от „Хамас“ израелски заложници.
Двете организации заеха безусловно и без всякакви нюанси страната на палестинците, не осъдиха „Хамас“ като терористи, затвориха очи пред нечуваната жестокост на погрома от 7 октомври, отказаха да подкрепят в името на феминизма зверските изнасилвания, извършени от хората на „Хамас“ и присъединили се към тях цивилни от Газа. В определенията на „Амнести“ и на „Хюмън Райтс Уотч“ Израел фигурира като „престъпна държава, извършител на военни престъпления, геноцид, апартейд“, а евреите по света – като общи съучастници. С впечатляваща бързина те дружно изхвърлиха с ритници, оскърбления и откровен антисемитизъм либералните еврейски общности и организации извън и във Израел, активни в акции в подкрепа на социални, етнически или сексуални малцинства.
Абсурдността на тази ситуация е заложена още в историята на тези организации. Днешният „Хюмън Райтс Уоч“ е създаден в САЩ през 1978 г. като „Хелзинки Уоч“ (по името на Хелзинкската декларация) от трима еврейски интелектуалци: председателката на американския ПЕН Джери Лейбер, известния издател Робърт Бернщайн и Арие Найер, президент на фондацията „Отворено общество“ на небезизвестния Джордж Сорос. Всички те са родени преди Втората световна война (между 1923 и 1937 г.) в страни от Източна Европа (Литва, Германия) и носят в спомените и в гените си следите от Холокоста. Финансирането на организацията за защита на правата по време на Студената война беше от фондация на тримата създатели, както и от дарения от сходни организации. Малко преди разпадането на Съветския блок се преименува на „Хюмън Райтс“, а от началото на деветдесетте години под нейното крило се нароиха местни организации в страни от Източна Европа, включително Българският хелзинкски комитет, създаден през 1992 г. Източниците на финансиране останаха в голяма степен същите.
Епизодът с избухналия антисемитски бяс през последните два месеца в някои от престижните американски университети (Харвард, Пенсилвания, Масачузетс) постави на изпитание моралната основа на либералните движения, в които американските евреи са играли и продължават да играят съществена роля. Неслучайно ректорите им се намериха на обяснителната скамейка пред Американския конгрес, за да дадат отговор защо са допуснали линчове над студенти от еврейски произход, призиви за геноцид на евреите и защо в Харвард се развява знаме с надпис „Харвард мрази евреите“. Неубедителните отговори доведоха до почти светкавичната оставка на ректорката на университета в Пенсилвания Елизабет Магил, призована беше да подаде оставка също и ректорката на Харвард Клодин Гай. Доктор Гай се извини впоследствие за думите си и бордът на директорите на Харвард я остави на поста й. Въпреки това само за няколко дни Харвард загуби 1 милиард дарения, а УНИПЕН – 300 милиона.
САЩ са голяма и силна страна със съответно гръмогласни скандали. С тях американската демокрация може да се справи и да постави на място всеки, който, използвайки американската свобода на изразяване (гарантирана с Първата поправка на Конституцията), си позволява да заплаши правата на която и да е малцинствена група.
В България както правата на отделните групи са мърляво интерпретирани (въпреки ясните текстове на Конституцията), така и мърляви се оказват в някои случаи правозащитните организации, които ги защитават.
Пример за това през последните две седмици даде казионният вече Български хелзинкски комитет, който сътвори на собствена територия чутовен по своята неадекватност и нечистоплътност скандал. Активисти и началници в комитета заеха твърдо пропалестински позиции още от началото на отбранителната война, която Израел води срещу терористите от „Хамас“. Те не нарекоха никога членовете на „Хамас“ терористи, от кумова срама споменаха, че не е хубаво да се убиват деца и бременни жени и да се отвличат като заложници бебета и старци, след което се включиха в хора на обвинителите на Израел. Бяха употребени всички хамаски клишета на границата на антисемитизма. В тях особено се открои истеричната риторика на зам.-председателя на БХК Виктор Лилов. Стигна се до срамен инцидент, потърпевша от който стана популярната журналистка Татяна Кристи, основател на фондация за подпомагане на украински бежанци с многостранна дейност за тяхното социално интегриране. Кристи беше номинирана за званието „Човек на годината“, излъчван ежегодно от БХК. Заместник-председателят Виктор Лилов настоя обаче за оттегляне на Кристи от списъка на номинираните заради поместен от нея пост на страницата й във Фейсбук в подкрепа на правото на Израел да се защитава от терористи.
С ефекта на пеперудата това своеволие на Лилов предизвика местно и след това и международно цунами от възмущение. То започна с масово оттегляне на членове на журито, с протестни писма от еврейски организации в България и завърши с отказ на една от определените за награда да бъде отличена поради компрометиране както на приза, така и на институцията, която го присъжда. (Церемонията по награждаването се състоя все пак на 12 декември във видимо тесен кръг.) Искането на оставката на Лилов беше обаче масово, а след отказ тя да бъде дадена, еврейската организация „Шалом“ съобщи с официално писмо, че прекъсва всякакви форми на сътрудничество с БХК. В негова защита се втурнаха някои феминистки образования и кръгове от ЛГТБ. Те дружно запяха хамаския рефрен From the river to the sea и дори заговориха за някакъв „пинкуошинг“, който коварно бил прилаган към тях от евреите като цяло и по-специално от „Шалом“. Ефектът на пеперудата обаче мощно продължи и довея да бюрото на председателя на БХК писма на възмущение от Роналд Лаудер, председател на Световния еврейски конгрес, от Европейския еврейски конгрес, от Световната организация на ционистите, от Американския еврейски комитет. В тях категорично се иска уволнението на Виктор Лилов заради безпрецедентния му антиизраелски език на границата на антисемитизма и заради санкционирането на журналистката Татяна Кристи.
Вече три седмици БХК е безпомощно парализиран върху тънкия лед на антисемитизма, където е насаден от собствения си заместник-председател. Комитетът е неприятно учуден, че еврейски организации реагират бурно на антиизраелски и в известен смисъл антиеврейски позиции на комитета, и привежда за пример свои акции с давност от повече от 10 години, които според него гарантират неговата девственост спрямо прояви на антисемитизъм. (Това странно наподобява риториката и „логиката“ на някои известни юдофоби у нас, които смятат, че фактът на спасението на евреите им дава основание да ги презират, ненавиждат, канселират и остракират с днешна дата.) В тази реакция на БХК има някакво тотално морално разместване. Няма как да съществуваш в продължение на повече от 30 години благодарение на моралната, професионална и финансова подкрепа и сътрудничество с либерални еврейски фондации и да не зачиташ правата на евреите като общност.
„Правата на човека са решението“, твърдят в свои лозунги активисти на БХК. Те обаче са кухи от съдържание, когато изключват от тези права евреите, Израел и правото на израелския народ да се защитава срещу терористи.
