Марио Тодоров е победителят в последния сезон на „Биг Брадър“, а заедно с първото място спечели и 100 000 лв. и кола. През целия сезон той се радваше на огромна зрителска подкрепа, въпреки че повечето съквартиранти го нападаха и обиждаха. Марио се отличи не само с драматичната си история на човек, израснал в дом за изоставени деца и с майка, болна от шизофрения, но и с вярата си в Бога. Той е възпитаник на Семинарията, пее в църковен хор, а по професия е фризьор.
– Марио, как бихте определили победата си във възродения „Биг Брадър“, който дълго време не се излъчваше?
– За мен това е духовно прераждане. Преди да се включа в предаването, се бях загубил от прекалено многото работа – случвало се е даже със счупена ключица да работя. Щастлив съм. Тази любов ми беше нужна, за да повярвам в себе си. А и се надявам да накарам много младежи, които също са преживели трудности и се лутат, да повярват в себе си.
– Кое най-силно ви мотивира да се включите в предаването освен наградата, разбира се?
– Една от основните ми мотивации е Get ready to work („Бъди готов за работа“) – социален проект с възможност за професионално развитие, където всички деца от домове ще могат да се обучават абсолютно безплатно. Защото знанията са по-ценни от паричките. Иска ми се хора от бизнеса, тези, които са преживели катарзиси, да преподават и да вдъхновяват младите. Да създадем място, на което младежите да се чувстват защитени, а ние ще проследяваме развитието им. Това са мечти, които сега ще станат реалност. За пореден път казвам, че съм готов да бъда под мониторинг, за да е ясно какво се случва с финансовата част. Ще разказвам онлайн за всяка стотинка. Едно от първите неща, които трябва да направя, е да се погрижа за зъбите на майка ми и баща ми, за моите зъби, а след това да се оправи малко домът им. Всички останали пари ще отидат за каузата. Защото младите хора не трябва да спират да вярват в себе си и в Бог, да са убедени, че с работа и труд нещата се получават. Нужно е търпение, както аз проявих търпение към съквартирантите и техните нападки и обиди. Като общество трябва да престанем да си мислим, че щом храним и обличаме нуждаещите се по Коледа и Нова година, правим нещо „уау“. Не, не правим нищо, освен да учим тези хора да са мързеливи.
– Тоест благотворителните кампании може да имат обратен ефект?
– Да, защото тези деца остават в системата. Това искам да кажа и на хората.
– Споменахте обидите на съквартирантите – отношенията с тях ли бяха най-голямото изпитание за вас, или лишенията от храна и цигари?
– Да, от тяхното отношение ми е било най-тежко. Другите неща са детска приказка. Смятам, че трябва да намаля цигарите. Емоционално обвързан съм с пушенето и трябва да намеря някакво решение. Моята майка също пуши, емоционално обременена е. Искам да й кажа, че всичко ще е наред, че ще й направя кухнята, банята. Че детето й ще се прибере, въпреки че не се е прибирало от 15-годишен вкъщи. Надявам се да изкараме Коледа и Нова година заедно – на 31 декември имам рожден ден. Това, което ми се случва сега, е невероятен подарък и възможност да осъществя мечтите си.
– Защо не сте се прибирали от 15-годишен?
– Ходил съм там само за празници, за няколко часа. Няма възможност и условия да остана.
– Обикновено децата, оставени в дом, се изпълват с гняв към родителите си. Вие как им простихте?
– И на мен ми се е случвало, като много малък имах такава болка. Мислил съм си как и аз ще оставя родителите си по същия начин, за да видят колко е гадно. Но никога не съм го правил наистина, винаги съм ги подкрепял. Те просто са прегорели от живота. По време на смяната на валутния борд претърпяват големи материални загуби, губят три апартамента. И след това майка ми някак влиза в системата за психично болни хора, започва да употребява лекарства. Така станаха нещата, че тя не може да излезе от тази духовна дупка, но е невероятно умен човек. Никога не съм я смятал за болна, а за емоционално обременена. Има мечти за мен, обича ме. Това ми трябва – да ме обичат родителите ми.
– Но не сте ли питали Господ защо на вас ви се случва всичко това?
– Да, питал съм се, но не знам. Майка ми има много силно вътрешно усещане за нещата от живота и какво ще се случи. Имам го и аз. Казвам, че нещо ще стане, и то наистина става. Молил съм се за мои клиенти, ако някой ми сподели за някакъв проблем. И хората наистина след това са вдъхновени. Доброто побеждава и България ми показа, че всичко е наред, че трябва да раздавам тази духовна любов.
– Но отношението на съквартирантите беше друго.
– Благодарен съм на съквартирантите, защото те ме направиха шампион. Те ми изписаха веждите. Да са живи и здрави. Не им се сърдя изобщо. Чудех се кой за какво е влязъл, има ли социална кауза, за пари ли!? Пари, пари, пари… Ние сме духовно осакатени. Много хора сами си слагат воденичен камък на шията, като се заробват с кредити, пари, имущество. А аз не съм обременен, щастлив съм, мога и на улицата да спя.
– Много силни коментари предизвикаха твърденията на Ивонне за вас. Можете ли да й простите?
– Мога, но тя трябва публично да се извини. Ако не се извини, ще носи отговорност за думите си. Тя ми каза, че това било за реклама. Ама каква реклама!? Трябва да излезе и да поиска прошка.
– Към себе си самокритичен ли сте?
– Аз съм човек, който се съди много, но се научих да си прощавам.
– А кой ви подаде ръка, за да се справите с хазартната зависимост?
– Сам си помогнах. Правех си анализ в казината, влизах и си казвах, че сега ще се откажа. Докато един ден подстригвах полицай и го помолих да ме закара до НАП, за да си сложа забрана. Отидох и го направих. Готов съм да работя и поговоря с всеки зависим. Препоръчвам и на младите да си сложат такава забрана и да спрат да играят и онлайн, защото само себе си залъгват.
– Младите хора все повече се отдалечават от Господ. Как ще ги мотивирате да се обърнат към вярата?
– Това е обществен проблем. Религията и любовта ни към семейството започват още от ранна детска възраст и трябва да се съхраняват. Нашите традиции са силно свързани с вярата, но заради проатлантически ценности ги губим. Децата трябва да изучават религия в училище, а ние ги оставяме да се нараняват и обиждат. Нека младите, когато изпаднат в трудност, да си повтарят: „Господи, помилуй мен“.
– Казахте, че сте били послушник в манастир и че искате един ден евентуално да станете свещеник. Какви са стъпките, за да се случи това?
– Единият вариант е да бъдеш монах в манастир, без да се жениш, отричаш се от себе си, от името си и живееш за Господ. Другият вариант е бялото духовенство – нормални хора, които се женят и създават семейство и след това жената разрешава на мъжа да стане свещеник. Кандидатства се и първо ставаш дякон, след това те ръкополагат за свещеник. Така че първо трябва да се оженя. Мисля да си направя подкаст – новият ерген търси девойка. Но не е нужно да си свещеник, за да си духовно щастлив и да раздаваш любов и вяра. Ако Бог ме призове да стана свещеник един ден, ще стана. Но смятам, че съм твърде млад все още.
– Какво още искате да подобрите в себе си?
– Да бъда спокоен човек, да не забравям откъде съм тръгнал и да не се поддавам на изкушения.
Ивет САВОВА
