Мартин Кънев е големият победител в шестия сезон на „Игри на волята“. В тежка и оспорвана битка с Георги Гешев и Добрин Добрев той обърна играта и заслужи победата, която му донесе 100 000 лв. По професия Мартин е компютърен програмист и работи по секретни финансови системи. Въпреки престижните си занимания напуска офиса, за да се включи в предаването. Освен компютърен експерт той има и сериозна спортна подготовка. Печелил е медали от състезания по плуване, карал е сърф, тренирал е катерене, запален е по кросфит.
– Мартин, честита победа! Спечелихте шестия сезон на „Игри на волята“ при доста тежка и оспорвана битка. За какво си мислехте, докато бяхте на арената?
– Докато тичах през арената, се обръщах да погледна как се справят другите. Вслушвах се и какво говори Димо, за да се ориентирам докъде са стигнали Гешев и Добри. Чувах, че Гешев има проблеми със стрелбата на кошовете, но пък знаех, че във физическата част той е доста силен. Успокоявах се с мисълта, че на другите компоненти ще му е по-трудно, и исках аз да съм по-добър на тях, за да наваксам.
С Добри обаче беше малко по-различно. С него сме по-равностойни като килограми и сила. Тъй като се е занимавал с баскетбол, малко се притеснявах, че ще е по-точен на ринговете. Само че в нито един момент, независимо кой от двамата повеждаше, не се отказах. Постоянно си повтарях: „Давай, Марти, давай! Ще станат нещата“. Битката не е приключила, докато Димо не каже: „Край“. Нямаше миг на отчаяние, в който да съм си казал, че няма да успея и да се предавам. Единственият момент, в който леко се разколебах, беше, когато бях последен в рунда с кокилите, а Добри вече беше на пъзела. Тогава си дадох сметка, че трябва да се мобилизирам, защото съм дошъл за победа.
– С Добри накрая вървяхте почти наравно. Помислихте ли в даден момент, че той ще победи?
– Задминах Добри на самия спринт. Знаех, че тичам по-бързо от него и че той няма да стигне до шифъра преди мен. В секундата, когато го изпреварих, просто вече знаех, че печеля.
– С него изградихте стабилна коалиция и направихте интересна игра. Нямаше ли обаче помежду ви конкуренция?
– Имаше, и то през цялото време. Многократно се опитвахме да покажем по различни начини известно надмощие над другите, още повече след като Димо и Ралица започнаха да ни наричат Терминатора, Императора, Великия Добрин. Но ние бяхме наясно, че сме най-големите конкуренти.
– Не се ли притеснявахте, че може да ви предаде?
– Да, имаше такива притеснения, особено в началото, когато още не се познавахме добре, а той се познаваше отпреди с някои от участниците. Но същото важеше и за мен – аз също можех да го предам, когато при нас започнаха да идват много хора от племето Храбри. Затова важното беше да си спечелим доверието. Разкривахме ходовете си един пред друг и постепенно се сближихме. Не възнамерявах да го предам, защото стратегията ми беше да се подкрепяме и да вървим заедно напред.
– Превърнахте се в стратега на сезона. По-важна ли е социалната игра от физическите качества?
– Не бих казал, защото в крайна сметка всичко се решава на арената. Социалната игра е много, много важен елемент и с всеки следващ сезон значението й се увеличава. Но по същия начин е много, много важна, даже може би най-важна, физическата подготовка и колко си добър в битките. Ако не губиш на арената, много трудно някой ще те отстрани.
– Много хора в социалните мрежи коментират негативно начина ви на игра и стратегиите ви. Обсъдихте ли вече с останалите участници този въпрос?
– Да, имах възможността да говоря с тях за това, но исках да приключи сезонът и всеки да изкаже гледната си точка. Имаше няколко човека, с които прекрачих феъерплея. На тези, които по някакъв начин накърних или ги обидих, им се извиних. Обясних им, че за мен това беше една игра, в която се стремях да спечеля. Мотото на този сезон „Победа на всяка цена“ го бях приел присърце. Действията ми не са били на лична основа, а провокирани от стратегията и играта. Да, някои стратегии понякога са една идея по-мръсни.
– Още в самото начало дадохте категорична заявка за победа. Откъде идваше тази увереност?
– Много добре познавам себе си. През годините съм се занимавал с различни спортове и съм наясно с тялото си, спортната си култура, знам, че мога да се справя с множество изпитания. Бях гледал предните сезони и знаех, че вероятно социалната игра също ще я направя добре. И повтаряйки си, че мога, че ще спечеля, че съм най-добрият, започнах да манифестирам. Манифестациите работят най-добре, когато нещо, което още не се е случило, го казваш, сякаш вече се е случило. За да може наистина в един момент това да стане реалност. Повтарях си го през целия сезон и това беше нещото, което ме държеше и ми даваше сила да не падна духом. Немалко хора се отказаха или се оставиха по течението. Но тази манифестация имаше и негативни страни. Колкото повече вярвах в думите, които си повтарях, толкова повече играта ме завладяваше. И някои от изказванията ми бяха по-арогантни от нормалното.
– Коментираше се и фактът, че носите очила. Имахте ли проблем с тях по време на игрите?
– Да, но не исках да ги свалям. Още на кастингите ме питаха дали няма да ми пречат, но им обясних, че независимо дали имам диоптър, виждам достатъчно добре и не съм сляп. Исках да нося очилата на арената, за да дам пример. Хората с очила много често са обиждани, мен също са ме наричали „очилатко“. Затова исках да покажа, че ние можем да се справим също толкова добре, колкото и останалите, че дори и по-добре на арената.
– Мотивираше ли ви фактът, че другите ви подценяваха?
– Да, даваше ми още повече хъс да им покажа, че мога да се справя много добре. Но това, че ме подценяваха, беше страхотен жокер в моя ръкав, който използвах по най-добрия начин. В „Изкуството на войната“ се казва – когато си силен, се прави на слаб, а когато си слаб, се прави на силен. За да можеш да заблудиш врага.
– А как успяхте три месеца да криете, че сте победител?
– Не е лесно, защото много хора те питат, молят те да им кажеш, обещават, че няма да споделят с абсолютно никого. Но не разкрих нито на близки, нито на никой. Исках приятелите ми да гледат предаването и да го изживеят. Да имат тръпка, да се чудят докъде ще продължава, да им е интересно.
– С Добри вече сте официални треньори на хора, които искат да влязат в „Игри на волята“. Какво включват тренировките ви?
– Искаме да дадем възможността на тези, които желаят, да се докоснат до тази невероятна емоция. Тренировките ни са доста по-различни от това просто да правиш клекове, скокове и бърпита. При нас има и пъзели. Говорим си със записалите се, правим и отборни игри. Доста е интересно. Опитваме се да пресъздадем по някакъв начин хъса на играта, който ние сме изпитали.
– Пъзелите са важна част от играта. Подготвяхте ли се предварително за тях?
– Да. Ако не си виждал даден пъзел, той може да ти отнеме 2 минути, за да го наредиш. Но ако си запознат с него, може да са ти нужни само 20 секунди. Когато влизаш с нагласата за победа, трябва да направиш хубава подготовка и да научиш пъзелите от предните сезони.
– Във визитката споменахте, че сте напуснали работа, за да участвате в предаването. Кога и как взехте това решение?
– Когато ми казаха, че съм одобрен, говорих с моя работодател. Работя по проекти, в които мога да бъда заменен от други хора. И не беше сигурно, че когато се върна от предаването, ще има отворена позиция по проект за мен. Разбрахме се, че е по-добре да напусна, но че мога евентуално да се върна, ако има възможност. Но не съм се връщал, концентриран съм в заниманията, свързани с предаването. Харесва ми да правя тренировки, помагам и в семейния бизнес.
– Имате ли план Б?
– Аз съм на 25 години – имам още поне 40 да трупам трудов стаж, докато стигна до пенсия. А „Игри на волята“ е приключение, което ти се случва един път в живота. Така че реших да се пусна смело напред. За мен беше мечта да участвам и да спечеля.
– Във визитката казахте, че благодарение на вашето „кодене“ се осъществяват трансакции за милиони. Но случват ли се грешки?
– Няма как да се случи сериозна грешка, защото всичко се изпипва много внимателно, а и преминава през няколко човека. Правят се проверки и тестове, минава се през много етапи, докато се финализира.
– Посветихте победата на майка ви и на баща ви, който си е отишъл от този свят. Мислехте ли често за родителите ви, докато бяхте в предаването?
– Посветих победата на родителите ми, защото те са инвестирали изключително много в мен. И без значение какво печеля, бях щастлив, че мога да подаря победата на близките ми. Виждам колко са щастливи, колко се вълнуват, какви емоции съм им донесъл. Това е истинската награда за мен. Иначе немалко пъти съм си мислил, докато бях в играта, за родителите ми. Те са много силни личности и мисълта за тях ми даваше още подкрепа. Представях си понякога, че близките ми са на арената и ме наблюдават и мотивират, за да продължавам напред. Това ми даваше сили да премина бариерата на физическите ми способности.
– Приятелката ви с какви думи ви изпрати?
– В самото начало, когато й казах за предаването, тя се притесняваше от хейта, от популярността и как всичко това ще се отрази на нашата връзка. Обсъждахме с нея различни стратегии. Благодарение на нея съм практикувал немалко игри, защото ги правехме заедно. Когато тръгвах, ме изпрати с думите: „Отивай за победа. Така и така няма да те има“. Но дори и да не бях спечелил, пак щеше да е щастлива.
– От колко време сте заедно?
– От две години.
– Сега гледате ли към All Stars сезона?
– Все още не, всяко нещо по реда си. Все още преживяванията от този сезон са ми доста пресни. Колкото много ти дава това предаване, то и взима доста. Има изключително голямо психическо и физическо натоварване. Три месеца отсъстваш от живота. Адаптацията след това преминава през различни етапи – в първите дни си търсиш микрофона, оглеждаш хората и се чудиш как ще се представят на арената. След това трябваше да преодолея глада – когато излезеш, постоянно търсиш храна, независимо дали си гладен. Постепенно започваш да се отпускаш и еуфорията преминава.
– Победата и участието в „Игри на волята“ ли са сред най-големите постижения за вас до момента?
– Да, особено в спортно отношение. Това е първото риалити, в което участвам, и го спечелих. Имам и други постижения, за които съм доволен, но това със сигурност е едно от големите.
Ивет САВОВА
