Йосиф Сърчаджиев е починал вчера, съобщи пред БТА дъщеря му Ана Сърчаджиева. Опелото е било днес, в тесен кръг, по изрично желание на големия български актьор и режисьор, който е пожелал да бъде запомнен не с кончината, а с присъствието в българския културен живот.
Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма страшно. И това не е тъжно. Тъжното е реалността. А над реалността е красотата. Това казва Йосиф Сърчаджиев по повод премиерата на филма „Януари“ (2023).
Йосиф Сърчаджиев е роден на 2 май 1945 г. в София, в семейството на проф. Стефан Сърчаджиев – дългогодишен режисьор в Народния театър „Иван Вазов“, и Анна Фаденхехт – дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.
Първите му театрални прояви са в организирания от него и двамата му братя, Богдан и Николай, домашен театър „101 дупки“ – на толкова места е скъсано пердето, което използват за „официална“ завеса. „Правехме и куклено шоу с куклите, които баща ни донесе от Чехия. Това ни помогна да увеличим цените на билетите. А когато дойде телевизията, бях между първите деца, които участваха в предаванията „на живо“, спомня си актьорът.
Първият филм, в който се снима Йосиф Сърчаджиев, е „Наша земя“ (1952) на баща му Стефан Сърчаджиев. На 16 години Йосиф Сърчаджиев участва във филма „Хроника на чувствата“ със сценарист Тодор Монов и режисьор Любомир Шарланджиев.
За пръв път се качва на сцената през 1960 г. в Народния театър, тогава е 15-годишен. Представлението е „Сирано дьо Бержерак“ на Едмон Ростан, а постановката е на Стефан Сърчаджиев.
Бъдещият актьор се увлича от история, археология, геология и кинооператорско майсторство. След завършване на гимназия той започва работа в киноцентъра като осветител, но скоро постъпва в казармата, където театралната самодейност го привлича и той играе няколко роли в Дома на народната армия, в Ямбол. Там се запознава и с бъдещата си съпруга Райна Томова – тогава актриса в местния драматичен театър. По-късно Райна Томова се насочва към писането и режисурата. Нейни са сценариите за филмите „Адаптация“ и „Дубльорът“.
За съпругата си Йосиф Сърчаджиев споделя, че тя е „енергийният двигател, събирателната сила и режисьорът зад кадър на тяхното семейство“. Ако не беше Райна, нямаше да ме има. Тя ме е създала като личност, казва той.
Йосиф Сърчаджиев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (днес НАТФИЗ) през 1969 г. при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев.
Професионалната му кариера започва в Драматичния театър „Стефан Киров“ в Сливен, където работи от 1969 до 1972 г. Дебютира в пиесата „Слуга на двама господари“. От 1971 до 1973 г. работи в студията за игрални филми „Бояна“, а от 1973 до 1993 г. е в театър „Българска армия“.
През 1994 г. Сърчаджиев се оттегля от столичния театрален живот и се преселва в Синеморец. Започва работа в бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“ (1994-2000). Сред партньорите му там е дъщеря му Ана Сърчаджиева. „Раздялата ми с Военния театър беше предизвикана от необходимостта за нещо ново. В Бургаския театър намерих тази нова територия“, споделя актьорът.
От 5 декември 1997 до 2001 г. Йосиф Сърчаджиев е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на Народното събрание.
„Цял живот съм бил страшно свързан с радиото и телевизията. Съдбата на тези две медии винаги ме е вълнувала. Разбирам, че им е нужно спокойствие. А спокойствието много зависи от туй, щото журналистите да са сигурни, че вътре няма кой да им дърпа юздите и ушите за щяло и нещяло“, казва Йосиф Сърчаджиев.
През 2002 г. се завръща отново на софийска сцена с участие в пиесата „Поручик Бенц“ под режисурата на Бина Харалампиева и оттогава играе на сцената на Малък градски театър „Зад канала“.
През 2004 г. получава тежък инсулт. „След инсулта влязох в един свят, различен от по-раншния и много любопитен. Голямо удоволствие е за мен да съм в този свят, от него се излъчва и моето добро отношение към хората и заобикалящата ни среда. Хубаво е. А това, че едната част от тялото ми не работи……това е весело“, споделя актьорът.
С премиерата на комедията на Бранислав Нушич „Опечалена фамилия“ през март 2005 г. се завръща на сцената – в малка роля, където влиза в образа на безумната „леля“.
След прекарания инсулт Йосиф Сърчаджиев работи главно като театрален режисьор, като в Бургаския драматичен театър прави пет представления. През 2012 г. поставя пиесата „Прелестите на изневярата“ в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.
Йосиф Сърчаджиев участва през 2013 г. в българския сериал „Дървото на живота“ по романа „Битието“ на Владимир Зарев. През 2014 г. той дебютира като режисьор в Народния театър с „Бащата“ на Аугуст Стриндберг. През 2016 г. поставя постановката „Госпожица Юлия“ на Аугуст Стриндберг, на сцената на „Театър 199“. През 2021 г. работи по пиеси в няколко столични театри – „Възраждане“, Малък градски театър „Зад канала“ и „Театър 199“.
Има над 60 роли на театралната сцена, над 50 участия в игралното кино, 30 телевизионни постановки и повече от 100 радиопредавания.