На 93-годишна възраст почина Величко Велев, знакова фигура в борбата за демокрация в България и активен деец на БЗНС. Велев бе един от малцината останали живи свидетели на горянското движение – организираната въоръжена съпротива срещу комунистическия режим след 1944 г. Роден през 1933 г. в софийския квартал Бояна, той още като младеж се включва в редиците на земеделското движение. Заради политическите си убеждения и участието си в съпротивата, през 1951 г. е арестуван от Държавна сигурност. Преминава през тежки изпитания, включително затвора в Белене, но до последно остава верен на каузата за свободна България.
През последните години Велев активно съдейства за запазване на историческата памет, записвайки своите спомени за платформата „Белене“. Поклонението ще се състои на 9 май от 13:00 ч. в Боянските гробища.
От БЗНС пишат:
С дълбока скръб съобщаваме за кончината на бай Величко Велев – един от ярките символи на българската демократична съпротива срещу комунистическия режим, един от николапетковистите, дали младостта си в затворите и концлагерите на тоталитарната власт, за да отстояват правото на България да бъде демократична и свободна.
Величко Велев е роден на 18 март 1933 година в Бояна, София. Още като ученик той се включва в младежката организация на БЗНС. Участва в съпротивителното движение на горяните, арестуван е през 1951 година и преминава през следствие, мъчения, глад, изолация и концлагера Белене. Никога не се пречупва, не предава другарите си, не се отказва от убежденията си.
До последните си дни той остана свързан със съюзния живот и със Софийската градска организация на БЗНС. Интересуваше се, подкрепяше, помнеше, насърчаваше. Никога не се отчая.
Едно от последните значими неща, които бай Величко успя да направи, беше да запише своите разкази за платформата „Белене“. Въпреки възрастта, въпреки физическата и психическата умора, той намери сили да посвети дни на тези записи. Направи го с безпогрешния си усет, че историята трябва да се знае, че миналото трябва да се помни, че свидетелството трябва да остане след човека.
И днес, когато той вече не е между нас, гласът му продължава да живее за нашите деца, за техните деца, за всички, които трябва да знаят каква е цената на свободата.
Наш дълг е не само да сведем глава пред паметта му, но и да бъдем достойни негови наследници и последователи. Да пазим паметта. Да не се примиряваме с лъжата. Да отстояваме свободата така, както той я отстояваше – с твърдост, вярност и човешко достойнство.