От 1901 година, на този ден, 2 юни, почитаме паметта на Христо Ботев, както и на загиналите герои за свободата и независимостта на България. При първото честване на празника през 1901 г. на връх Околчица, лобното място на революционера (според някои източници той пада убит на връх Вола), се събират признателни граждани и негови четници, за да почетат паметта му.
Героят, оставил светла диря в историята на България, на 29 май 1876 г. (по нов стил) заедно с 205 юнака слиза на дунавския бряг при Козлодуй, след което всички те, поели по пътя към освобождението на любимото Отечество, с трепет целуват родната земя.
28-годишният Христо Ботев застава начело на четата. Любовта към родината го води във всяка крачка. За да преминат на родна земя, от различни пристанища в Румъния Ботевите четници се качват на австрийския кораб „Радецки“. Облечени като градинари, те успяват да пренесат въстаническите си одежди и оръжието си в големи градинарски сандъци.
Ботев заставя капитана да свали него и другарите му на българския бряг при Козлодуй. Още със слизането си на българска земя революционерът остава разочарован, защото не получава очакваната подкрепа. Но въпреки това не се отказва и води тежки сражения с поробителя.
В една от неравните битки на 1 юни (20 май по стар стил), след тежък бой във Врачанския Балкан, Ботев пада убит от куршум. Въпреки че той загива на 1 юни, паметта му се чества на 2 юни. От 2 юни 1948 г. този празник се чества с вой на сирени в цялата страна и едноминутно мълчание точно в 12 часа – минута, в която да преклоним глава пред подвига на Ботев и останалите герои, загинали за свободата и независимостта на България!