Кристина ПАТРАШКОВА
Най-скъпият банан в света, купен за 6,2 милиона долара от китайския криптопредприемач Джъстин Сун, бе изяден от самия него в луксозен хотел в Хонконг пред очите на десетки журналисти и гости. Бананът бе част от инсталация на артиста Маурицио Кателан, кръстена „Комикът“, и бе продаден на аукцион в „Сотбис“ за нечуваната сума.
Оказа се, че бананът е бил купен от продавач на плодове – емигрант от Бангладеш, който работи по 12 часа четири дни в седмицата. В родината си е бил държавен чиновник, но заминал за Америка да печели по-добре. В момента дели квартира в Бронкс с още петима мъже срещу наем от 500 долара. Когато научил за цената, срещу която е продадена инсталацията, просто се разплакал. В живота си никога не бил виждал толкова пари. Дори не можел да си ги представи физически. Възкликнал единствено: „Какви са тези хора? Те знаят ли какво е банан?“.
Невероятната история с банана, продаден от „Сотбис“, предизвика лавина от коментари в цял свят. Повечето се хванаха за главите, започнаха да се почесват по тях, да цъкат с езици. И накрая въздъхваха тъжно: „Съсипаха го този свят!“.
Случката е изключително абсурдна, но съвсем не толкова малоумна. За банана, преминал през храносмилателната система на 30-годишния Джъстин Сун, говори цял свят. Лесно е да определиш китайския милионер за луд. Какво обаче изплува под обелките на банана? Истински дебат за понятието изкуство и неговата стойност днес. Размисъл въобще за стойностите, за критериите, по които разграничаваме таланта от бездарието, пошлото от възвишеното, позволеното от неблагоприличното. Границите между естетически и морални категории са напълно размити. Допустимо е всичко, защото всеки има право на себеизява. Как обаче функционира общество, което не се е договорило за правила, по които да се развива така, че да запази приличие и качественото да бъде разграничено от бездарното.
Като се изправи пред тези въпроси, човек се стряска. Изяденият банан за 6,2 милиона долара трябва да ни накара да се замислим не само за плодовете, зеленчуците и криптомилионерите, но и за самите нас.
Може би това е целял Джъстин Сун. Не че самият той не спечели популярност, от която сигурно днес е двойно по-богат.
