35.8 C
София
сряда, 17 юли 2024 г.

Подземният град Деринкую е сред чудесата на Кападокия


Разположена дълбоко в анадолската равнина в центъра на страната, Кападокия е сред най-привлекателните места в Турция. Приказните й скални комини са най-забележителната гледка в района, а древните църкви и манастири са издълбани в причудливите каменни формации. Наред с тях удивление предизвикват и подземни градове в района, построен за защита на древните жители.

В тях хиляди са могли да живеят живота си в пълна тайна. Открити са около четиридесет такива населени места – от села до големи градове, но само няколко са отворени за посещение. Един от най-известните подземни градове на Кападокия е Деринкую, разположен на 30 км от Невшехир. Тук няма да видите Комините на феите, както ги наричат тук, въпреки че земята се състои от същия вулканичен туф. От него обаче изобретателните жители на Кападокия са създали невидими градове под нивото на земята.

Условията за създаването на подобни градове са изключително подходящи в Страната на хубавите коне – това означава Кападокия на гръцки. Преди няколко милиона години вулканични изригвания наслагват дебел слой пепел, който с времето се превръща в мека, но изключително стабилна скала. Тя се прокопава сравнително лесно и е толкова здрава, че тунелите са запазили първоначалната си форма чак до днес. Затова районът на Кападокия е изпълнен с подземни жилища, а Деринкую е най-дълбокият подземен град в света.

Откриването му става случайно. Нищо по повърхността на земята не подсказва какво се крие отдолу. Затова е абсолютна изненада, когато през 1963 г. жител на Кападокия при ремонт на дома си открива подземно помещение. Оказва се, че то води към коридор, а оттам – към цял лабиринт, за изумление на откривателите.

Деринкую е изключително дълбок – смята се, че той има цели 18 (или дори 20) подземни нива, но засега са достъпни само първите 8, които достигат до 55 метра под земята. В тях е открито всичко необходимо за живеене и създаване на блага: кухни, спални, бани, складове за храна и за оръжия, преси за правене на масло и вино, църкви, училища, помещения за животни, дори кладенци, затвор и гробници. Макар и скрити под земята, хората тук са живели съвсем пълноценно. Като се разхождат нагоре-надолу по стълбите, посетителите могат да разгледат различните нива на града и да се потопят в бита на някогашните му обитатели.

На дълбочина от около 70-85 м, доста под жилищните етажи, са открити над 50 вентилационни шахти, които чрез мрежа от над 15 000 малки канали са внасяли свеж въздух от повърхността. Вероятно те са служели и за събиране на дъждовна вода, която се е използвала за нуждите на обитателите. Очевидно е, че създателите на града са искали да водят напълно независим живот под земята.

Смята се, че тук са могли да живеят и да се отбраняват от нападение цели 22 000 души. Прокопани са и много пътища за евакуация и изход от града. Предполага се, че единият от тях, който има дължина около 8-9 км, води чак до съседния подземен град Каймаклъ. Засега са разкрити само около 4000 кв. м от подземния град Деринкую. Според предварителните измервания градът заема площ от около 460 000 кв. м. и се очаква да стигне до 113 м дълбочина. Цялостната му структура е замислена така, че да е устойчива на външни атаки и да позволява на жителите да остават затворени под земята дълго време, без да имат нужда от нищо. Повечето кладенци са недостъпни от повърхността, за да не могат да бъдат отровени. Големият брой вентилационни шахти осигуряват постоянен приток на свеж въздух, а многото проходи за евакуация е трудно да бъдат проследени и обсадени.

Освен това във входовете са били разработени огромни, внимателно балансирани, движещи се врати от скали, подобни на воденични камъни. Те лесно са се приплъзвали и са запушвали добре тунелите, като са можели да бъдат управлявани само от вътрешната страна. Такива порти има към всеки етаж поотделно.
Не е съвсем сигурно кога точно се е появил този странен град. Но е видно, че е бил разширяван и подобряван хилядолетия наред. Известно е, че хетите са били водеща група в Анадола в периода 1600-1200 г. пр.н.е. След това империята им се разпада на малки групички, които едва ли са имали възможност да построят подобно съоръжение. Така че ако подземният град Деринкую е тяхно дело, то е създаден преди повече от 3200 години.

Други историци твърдят, че градът е дело на фригийците, които са населявали района през 1200-800 г. пр.н.е. Трети смятат, че са подземни градове на зороастрийците „огнепоклонници” от 800-700 г. пр.н.е. След това Кападокия била завладяване от перси, македонци, гърци, арменци, сирийци… Вероятно тази сложна обстановка на вечни противоборства провокира създаването на подземните градове в Кападокия.
Най-ранното документирано споменаване на подземните градове е от гръцкия историк Ксенофон през 370 г. пр.н.е. Той описва как жителите им са се спускали през тесни отвори в тунели и широки подземни помещения, в които дори отглеждали добитъка си.
Крайното си оформление градът е получил по време на арабско-византийските войни през 780-1180 г. По това време подземните градове били използвани от християни, които ги допълнили с нови помещения, добавяйки параклиси и надписи на гръцки език. През XIV век местните християни са се укривали тук от нахлуващите монголи.
Последните сведения са от началото на XX век, когато кападокийските гърци все още са били обект на периодични нападения и са влизали под земята, за да се защитят.
Северно от Деринкую, магистралата Невшехир-Нигде преминава покрай Каймаклъ. По-малък и затова по-слабо известен от Деринкую, подземният град Каймаклъ е на 5 нива, или поне толкова са разкрити до момента. Оформлението на Каймаклъ е много подобно на това в Деринкую – мрежи от улици с малки жилищни пространства, които водят до подземни площади с различни функции – конюшни, кухненски помещения, складове и други.

Смята се, че подземните градове са окончателно изоставени през 20-те години на XX век, когато заради обмен на население между Гърция и Турция християните напускат мястото. Едва през 1923 г., след обмена на население между Гърция и Турция, подземните градове са напълно изоставени. Преоткрити са четиредесет години по-късно и някои от тях са отворени за посетители от 1969 г.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини