7.3 C
София
четвъртък, 6 февруари 2025 г.

Поетесата драматург Мирела Иванова: Няма как да съм дама. Родена съм през социализма


Събитията в живота и кариерата на известната поетеса Мирела Иванова, драматург в Народния театър, нямат почивен ден. Тя, като човек артист, не прави равносметки, но през 2024 година получи престижната награда „Орфей“ в Пловдив. В международния фестивал, който вече има сериозна история, озарена от Орфеевия мит, се включват 12 поети от различни страни, които, както твърди Мирела Иванова, „имат безценна възможност да се разкажат и да изразят себе си, да се споделят в автентичното, празнично-делничното пространство на думите, да отгледат приятелства“.

Форумът е създаден и организиран от писателя Антон Баев, негова е идеята участниците да са 12 – като дванайсетте апостоли, негова е и всеотдайността, с която се грижи за гостите, изданията и събитията с подкрепата на общината и на своята спътница доцент Елка Димитрова. А в приза „Орфей“ Мирела Иванова провижда неслучайния знак на завръщане в Пловдив, в сантиментите през студентската й младост, завръщане през думите във времето, в което „като че ли е била най-обзета от тях“.

– Вие сте първата дама, която получи наградата „Орфей“, дали мъжката крепост най-после беше превзета отвътре?
– Отговорът ми ще бъде малко хаотичен, вероятно защото съм предизвикана от названието „дама“ – то е много мило и благовъзпитано, благодаря, но винаги съм усещала, може би и знаела изначално, че не се отнася за мен. Дама беше Елисавета Багряна. Аз съм родена през социализма, израснала съм като чавдарче и пионерче, от комсомола тихомълком и негероично се самоотписах, но целият контекст, в който виреех и се изграждах, и осъществявах, ми отне възможността, пък и правото да се наричам и усещам дама. Вижте, отива ми да съм „посттоталитарно чувствилище“, изискана клоунеса, добре съчинена жена… Споменах Багряна, ред е да спомена и Блага Димитрова – тя има следното стихотворение: „Сама жена на път / това е риск и неудобство / във този свят все още мъжки…“. Ето тук е подсказано храброто непосилие да бъдеш жена и да останеш в Пътя си – в пътя на поезията. Мъжът и жената несъмнено обитават различни поетични вселени и затова думите им владеят отличаващи се прозорливости, хоризонти, сила, дълбочина, чувственост и така до безкрай… Понеже много и често съм се вмисляла по въпроса за женската и мъжката поезия, съзирала съм видимата отличителност и разнолика енергия. Вярвам, че е така, изначално е така, а сетне кой докъдето стигне…

Албена АТАНАСОВА

Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img