Въпреки немалкото положени усилия от страна на различни историци и изследователи до ден днешен не са изяснени обстоятелствата около трагичната гибел на големия български поет и революционер Христо Ботев и къде е гробът му. В много легенди е забулена смъртта на поета, като и досега не се знае къде е погребано тялото му. Всичките тези неясноти пораждат преди няколко десетилетия мълвите, че поетът с белег на челото се появил на преклонна възраст в Турция, където рецитирал свои стихове. Името на Ботев е споменавано и в други подобни измислици.
За смъртта на великия поет и революционер съществуват най-различни предположения, а в спомените, оставени от негови четници, са налице сериозни противоречия и разминавания. Посочени са няколко заподозрени за убийството на войводата, като между тях се срещат имената на Перо Македонеца (Херцеговинеца), подпоручик Никола Войновски и Никола Тихов Обретенов (назначен след Освобождението за областен управител на Враца).
Нова хипотеза, подкрепена с писмени и устни свидетелства, старателно събрани от изследователя Николай Иванов, разкрива точното място на гроба на Христо Ботев, съобщава „24 часа“.
На самия Николай Иванов му отнема около 5 години да локализира мястото. Разследването започва с показанията, запазени в протоколите от разпитите на очевидци от създадената комисия във Враца през 1934 г. за смъртта и погребението на Христо Ботев. В тях са писмените показания на Петър Мазнов, който казва, че на четвъртия ден след убийството, 24 май 1878 г., около 17 часа, овчарят Вълко Очиндолски е погребал тленните останки на Ботев, използвайки мотика и кирка: „Събрал колкото намерил кости на войводата… изкопал един гроб до църквата и в този гроб сложил костите… както са били вързани на денка…“
Нещо повече, дядо Вълко споменал пред овчарчетата, че е убит наш християнин там, където се вият орлите, и че той ще събере останките и ще ги погребе по християнски.
Друг свидетел, Никола Т. Димитров, съобщава, че баща му Тодор Димитров като представител на общината и бъдещ депутат в Учредителното събрание на 2 юни 1878 г. около 11 часа е присъствал на молебен с попове, отслужили литургия в памет на Христо Ботев при църквата „Света Троица“ в Манастирски дол. Като там имало старци и баби, „които твърдели, че там е бил гробът на войводата“.
Затова години наред Николай Иванов го търси около изоставения средновековен манастир. Един ден обаче телефонът му позвънява. Оказва се Ивайло Христов, чийто прадядо е Ангел Статков, участвал в Руско-турската война. Неговият син – Михаил Статков, роден през 1902 г., записал в спомените си, че от дядо си и от възрастните в село Медковец знае къде са погребани тленните останки на Христо Ботев. Били укрити в скална цепнатина близо до разрушения манастир „Света Троица“ в местността Манастирски дол.
„Бил съм 10-годишен, моят дядо доживя до над 90 г. и цял живот събираше билки – разказа Ивайло Христов пред екипа на „24 часа“, който също бе част от похода. – Водеше ме из този район и минавайки покрай тази цепнатина, която изобщо не се забелязва, каза: „Ето тук, сине, са костите на баш войводата Ботьов.“ Това е било някъде 1968-1970 г. и на мен ми прозвуча като легенда. Всичко щеше да си остане така, но на един 2 юни чух Николай Иванов по телевизията и разбрах за изследванията му. Тогава той разказа, че в тази местност Манастирски дол е имало свидетели след Освобождението, че са погребани останките на Ботев.“ Тогава в главата на Христов нахлули детските спомени и веднага се обадил на Иванов.
„Тъй като ходя на лов, знам, че ако труп се остави на поляна в продължение на 3-4 дни, орлите няма да оставят повече от 10% от тялото“, поясни още той. Затова и на дядо Вълко му е било относително лесно да събере тленните останки на Ботев в торба и грижливо да ги отнесе на място, на което никой няма да ги намери.
Самият Христов допълни, че още на следващата година, след като дядо му посочил цепнатината, той отишъл с други деца да надникнат там.
„Тогава все още се виждаха фаланги от човешки кости – обясни той. – След това вероятно иманяри бяха смъкнали пръстта надолу към реката. Въпреки това, когато отидохме с Иванов и представители на музея намерихме доста фрагменти от кости, оформихме го с протокол и ги изпратихме в София, където да се опитат да изолират ДНК.“ Част от проблема е, че над цепнатината високо в планината стремглаво надолу се спуска буен водопад и влагата буквално извира и от скалата, където са тленните останки.
В хода на изследванията под ръководството на акад. Ваньо Митев е потвърдено, че това са човешки кости, но заради факта, че са били положени там, и заради постоянната влага учените правят четири опита и не успяват да секвенират ДНК молекула. Затова сега се обмисля вариант да се изпратят проби в чужбина, където да се опита нов подход за извличане на информация.
„Христо Ботев е имал брат, майка и наследниците са съгласни, ако се стигне до резултат, да се направи ексхумация и да се сравни с техния профил.“
Днес Николай Иванов и съмишлениците му в това дълго пътуване назад във времето, настояват да се възстанови следосвобожденската традиция и именно в тази местност да се провеждат литургията и помена в памет на един от най-ярките ни и обичани национални герои Христо Ботев.