В Националния исторически музей в София беше открита изложбата „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023“.
15-те обекта, на които са работили през годината археолозите от НИМ, са представени в 15 витрини, в които са изложени 227 артефакта, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров, Михаил Ваклинов, Елена Ендарова и техните екипи.
Изследваните обекти са разпръснати из цялата страна – от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Тази година започна разкопаването и на един нов обект, намиращ се в Дунавската равнина. Археологическите обекти са от различно естество – антични и средновековни крепости и селища от различни периоди.
В резултат на проведените редовни археологически разкопки на Антична крепост „Равадиново“ в периода 2017-2023 г. са разкри и документирани доказателства за добре укрепен обект, съществувал на територията на гръцката колония Аполония Понтика (дн. гр. Созопол). Най-масово откриваният материал са амфорите от Тасос, Тасоския кръг, Хиос, Менде, Милет (датирани между първата половина на Vв.пр.Хр. и III в.пр.Хр.). Друг акцент сред находките са монетите, сечени в Апонолия Понтика.
В близост до нея, при спасителни разкопки на ул Албатрос №7 в град Созопол, п-в Скамни, Павлина Девлова проведе разкопки на непозната до този момент част на античния град Аполония Понтика. Като основни акценти от откритията могат да се изкарат няколко малки култови вотивни фигурки, представящи части от човешкото тяло. Именно на този обект бе открито синьото мънисто, станало впоследствие емблема на тазгодишната изложба.
Друг интересен акцент в изложбата са откритията направени по време на редовните археологически проучвания на Средновековната крепост в близост до гр. Якоруда, обл. Благоевград. Главен акцента на изследователя гл. ас. д-р Мариела Инкова бяха няколко фрагмента от керемиди, върху които са открити отпечатъци от детско краче, както и следи от животни.
Едни от много интересните археологическите проучвания са свързани с подводните изследвания в акваторията на Бургас и региона. Под ръководството на зам.-директора на музея проф. Иван Христов бяха обследвани ранновизантийската крепост Хрисосотира при гр. Черноморец. Проф. Христов проведе изследвания и в акваторията около п-в Камчия. Интересен акцент бе откритият там калаен слитък, добит в римските мини на п-в Корнуол, Великобритания – още едно доказателство за далечните търговски връзки на населението, обитавало нашите земи.
И през това лято археологическите разкопки на великолепната средновековна столица на Добруджанското деспотство – Калиакра, с научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, доказаха, че северното Черноморие е незаменима част от богатото културно наследство на страната с дълга и богата на находки история.
Изложбата с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел „Експозиционна и международна дейност“ в НИМ, е достъпна за публиката до началото на месец април 2024 г. в Зала за временни експозиции на третия етаж на музея.
