Безмерно красив, синеок, свободолюбив и талантлив. И като бонус към всичко това – добре образован. През 1990-а списание People го нарежда сред 50-те най-красиви хора в света. Пет години по-късно в Empire му е отредено 12-то място сред 100-те най-сексапилни звезди в киното.
На 21 януари тази година се навършиха 100 години от рождението на великия актьор Пол Леонард Нюман, който вдишва първата глътка въздух в малко градче до Кливланд, Охайо в заможно семейство. Баща му е евреин, а майка му е словачка. Завършва Йейлския драматичен институт, а по-късно посещава актьорското студио на Лий Страсбърг. Първите му роли са на Бродуей, а признанието идва през 1957-а с ролята на Роки Грациано в „Там горе някой ме обича“. Следващата година е още по-успешна, когато влиза в образа на Брик Полит от „Котка върху горещ ламаринен покрив“ по пиесата на Тенеси Уилямс. Дуетът Пол Нюман-Елизабет Тейлър е един от най-взривяващите в историята на киното. Филмът се превръща в трамплин за бъдещи предизвикателства на младия актьор и е първата от многото му номинации за „Оскар”.
Същата година се снима в „Дългото горещо лято”, където играе самотен аутсайдер. Там среща двама изключително важни хора в живота си – съпругата си Джоан Удуърд и режисьора Мартин Рит. През 1958-а актьорът се развежда с първата си съпруга Джики Уит и се жени за Удуърд. Тя е не само негова любима жена в продължение на пет десетилетия, но и най-довереният му съветник, а благодарение на нея Пол избира правилно своите роли. Семейството се установява в Уестпорт, Кънектикът, където отглежда трите си дъщери – Елинор, Мелиса и Клеър. Нюман има и три деца от предишния си 9-годишен брак – син Скот, който умира през 1978 от свръхдоза наркотици, дъщери Сюзън и Стефани.
Въпреки че е тотална звезда, през целия си живот той остава силно критичен към филмите, в които участва и харесва само малка част от тях. Подобно на повечето актьори, чиито кариери продължават почти 50 години, неговата филмография е изключително смесена – варираща от шедьоври до катастрофи. Роден авантюрист, той играе в около 80 продукции всякакви мъжкари – непукисти, циници и аутсайдъри, чието отстояване на честта често е обречено. В кадър ли е, погледът е фокусиран в него до вцепенение, независимо дали става дума за хазартната драма „Играчът на билярд” (1961), за уестърна „Той се казваше Омбре” (1967), за каторжния екшън „ „Хладнокръвният Люк” (1967), за съдебната драма „Присъдата” (1982) или за уестърн-пародията „Бъфало Бил и индианците” (1976). „Буч Касиди и Сънданс Кид” (1969), където Нюман е редом до Робърт Редфорд, се превръща в един от най-великите уестърни.
Десет пъти е номиниран за „Оскар”, през 1986-а му връчват почетна награда за „незабравимите и завладяващи екранни превъплъщения и за преданост и всеотдайност към професията“. Получава статуетката на Академията през 1987-а за ролята си в „Цветът на парите” на Мартин Скорсезе, в който му партнира новоизгряващата звезда Том Круз. Но Пол Нюман е също и режисьор, продуцент, общественик, производител на сосове (Newman’s Own), автомобилен състезател.
През 60-те използва звездния си статус, за да агитира за програмата на Демократическата партия и пропагандира намаляването на расовите противоречия в САЩ. Той е единственият актьор, който попада в скандално известния списък на двайсетте лични врагове на президента Никсън.
Създава и фондацията The Scott Newman Foundation, кръстена на единствения му син, починал от свръхдоза през 1978.
В края на 80-те години на миналия век, в паузите между бирените запои (самият признава, че пие по една каса бира на ден, към която прибавя и няколко чаши уиски за аромат) Нюман записва безкрайни часове спомени, опитвайки се най-накрая да разбере несигурния, неадекватен непознат, който се крие зад красивия му поглед.
Това, което в началото е звучало като амбициозен план, обаче изненадва самия него с прекалените откровения, включително, че е изневерявал на любимата жена. И той решава да унищожи една част от записаното, а оцелялото заключва в мазето на семейната къща.
След смъртта му през 2008 година, 14 000 страници от записите са открити от една от дъщерите му в шкафче в дома му в Кънектикът. С изричното разрешение на семейството страниците, заедно с материали от колеги и роднини, допълват биографичната книга „Необикновеният живот на един обикновен човек“, подготвяна дълго от неговия близък семеен приятел сценариста Стюърт Стърн.
