Тома БИКОВ
Разпадането на коалицията между ПП и ДБ и обяснението, че двете формации са се разделили, защото едните били левоцентристи, а другите десни, е повече закономерност, отколкото изненада. И раздялата, и обяснението изразяват преди всичко лидерската несъстоятелност на партиите от бившата коалиция, които не от днес насочват по-голямата част от енергията си в усилията да излъжат собствените си избиратели, отколкото да свършат нещо полезно.
Стигнах до този извод от личен опит още през 2013 година, когато се полагаха основите на Реформаторския блок. Тогава бях от хората, които поставиха въпроса за изграждане на общи структури и избиране на общ лидер. Това беше единственият начин да се спазят обещанията за дългосрочност на този политически проект, които множеството тогавашни лидери щедро даваха на избирателите си.
Когато поставих този въпрос публично, множеството лидери се обидиха. Те знаеха много добре, че при единна структура и избор на общ лидер повече от тях щяха да отпаднат. Това беше единствената причина да не се стигне до единен субект. Още повече се обидиха лидерите, когато заедно с няколко приятели попитахме с кого ще се коалира Реформаторският блок след изборите през 2014 година? Тогава възможността беше само една – ГЕРБ. Другите възможности бяха БСП и ДПС, които се отхвърляха априори. Множеството лидери обаче отричаха до последно тази възможност с пълното съзнание, че лъжат собствените си избиратели. Аз естествено бях обявен за гербер и оттогава и лидерите, и избирателите на т.нар. либерална общност изпитват истинска неприязън към мен.
Т.нар. либерална общност обаче беше въвлечена в коалиция с ГЕРБ веднага след изборите, без никой да я пита и дори без да се извини за предизборните лъжи. В нощта на изборите тогавашният лидер на СДС Божидар Лукарски изрече публично онова, което знаеха всички, които някога са присъствали на щабовете на Реформаторския блок, а именно, че говоренето срещу ГЕРБ е било „трик“, който е имал за цел да мобилизира избирателите. Лукарски беше обвинен за тази своя реплика, но истината е, че той я беше чувал многократно от всички останали „лидери“ преди изборите. Аз също я бях чувал многократно.
Докато се водеха преговорите, почти всеки от лидерите стана министър и обяви, че е там в партийното си качество, а не в качеството си на представител на Реформаторския блок. Така както днес лидерите обявиха, че няма да има парламентарна група на ПП-ДБ, а на ПП и ДБ. Министерствата бяха парцелирани на партиен принцип, а всяка от партиите заживя собствен живот с ясното съзнание, че на следващите парламентарни избори няма да се яви с останалите. Самият аз приключих с блока още преди изборите и това беше едно от най-разумните политически решения, които съм взимал.
И до днес мисля, че най-позорното нещо, което може да направи един политик, е да превърне в свой основен политически инструмент лъжата към собствените си избиратели. Да презираш хората, които са гласували за теб, е истинска перверзия, която така и не успях да възприема в битието си на „реформатор“. Затова и напуснах. Направих го не воден от морални чувства, а осъзнал, че нямам достатъчно енергия, за да поддържам толкова високо ниво на различие между това, което мисля, и това, което говоря.
Тези дни се сетих за този мой злополучен опит, след като всичко се повтори, но в двойно по-перверзна форма. Защото по-перверзното от това да лъжеш съзнателно избирателите си, че няма да се коалираш никога с една или друга партия, е да ги накараш да гласуват за теб като коалиция с ясното съзнание, че ще подмениш вота им веднага след изборите, като развалиш коалицията. Съмнява ли се някой, че идеята за разваляне на коалицията се е появила далеч преди деня след изборите, при положение че се водеха две паралелни предизборни кампании, с различни цветове, програми и послания? Аз лично не се съмнявам. Само че пак трябваше да има трик, който да осигури повече депутатски места на лидерството. Този път Николай Денков беше в ролята на Божидар Лукарски и изрече чистосърдечно един от основните аргументи за раздялата, който, сигурен съм, е обсъждан многократно по щабове и заседания. Този аргумент гласи, че като две групи ПП и ДБ ще имат двама зам.-председатели на парламента, двойно повече зам.-председатели на комисии и т.н. Като депутат в 9 парламента, ще уведомя, че няма никакво значение колко зам.-председателя на парламента и колко души в ръководството на комисиите има една опозиционна формация в парламент с пълно мнозинство. Това има значение само за онези, които са били избрани за зам.-председатели, защото получават малко по-висока заплата и престиж от останалите.
На тази база някои „либерални“ анализатори побързаха да обявят решението за раздялата за гениално и веднага разкриха множеството предимства, които то дава. Част от тези анализатори лъжат едновременно и себе си и избирателите на демократичната общност, а друга част лъжат само себе си. ПП щели да привличат леви избиратели, а ДБ – десни, без коалиционността да им пречи, и след това пак щели да се съберат. Дори и да се стигне до подобен резултат, което е съмнително, в неговата основа отново ще стои лъжата. Това послание означава, че след като гласуват на доверие на ПП, левите избиратели ще бъдат заведени при десните от ДБ, и обратното. Друг е въпросът какво се промени от началото на 2023 година, когато ПП пак обявяваха, че са по-скоро леви, а ДБ, че са десни? Как при тези условия тогава двете формации се събраха, а сега при същите условия се разделиха? Върхът на перверзията е, че знаейки отлично, че коалицията ще се раздели със сигурност, от ДБ изпревариха решението на ПП и предложиха да се изгражда обща партия. Това е обикновен номер, който цели да хвърли вината за раздялата върху ПП. В опит да се оправдаят ПП след раздялата предложиха да се сключи парламентарен съюз. Наричам това перверзия, защото само изключително извратен политически ум, който истински презира хората, които са му гласували доверие няколко дни по-рано, може да стигне до подобни предложения, вместо да им се извини. Ако имаха поне малко уважение към собствените си избиратели, лидерите на ПП и ДБ можеха поне да обяснят на избирателите си, че не могат да работят заедно от много време и изпитват чувство на непоносимост един към друг. Това обяснение също не е достатъчно, защото, ако избереш да разрушиш една коалиция заради невъзможността си да работиш с партньорите, би могъл да помислиш за собственото си оттегляне в името на единството. Убеден съм обаче, че подобна мисъл дори не минава през ума на тези хора. Защото, както казах по-горе, съм напълно наясно с мисленето им, което е много далеч от принципното разбиране за политиката, което демонстрират на публично ниво и е далеч по-близко до битовите въпроси и егоцентричните претенции. „Борбата с корупцията“, „правосъдната реформа“, „завладяната държава“, „моделът“ и всички останали кухи фрази са само трикове, които целят да замаскират два генерални дефицита на лидерството на ПП и ДБ – бруталната политическа некомпетентност и невъзможност за произвеждане на действия и неистовата воля за заемане на публични постове от страна на голяма част от лидерството. Убеден съм, че една от причините за разпадането на коалицията е невъзможността да се разделят постовете в парламентарната група и в ръководството на парламента. А сега следват мантрите за парламентарен съюз и обща президентска кандидатура, които трябва да застанат в основата на нов трик и отново да мобилизират хронично излъганите избиратели от т.нар. либерална общност. За да могат накрая техните гласове да постигнат точно обратния резултат на този, който са очаквали, докато лидерите им вече измислят архитектурата на новия трик.