„Изкуството не е огледало, което отразява света“, казва Бертолт Брехт – гуруто на модерния политически театър. В неговите пиеси, поставяни неведнъж и в България, героите обявяват недвусмислено директно социалните си идеи, те са против всяка власт, бунтарстват, призовават за революция. Но каквото и да се случва в драматургията му, каквито и интерпретации да лансира той за реалността извън нея, Брехт не забравя най-важното – персонажите и отношенията между тях, конфликтите и събитията имат единствена цел и тя е развлечение.
За Брехт развлечението е най-автентичната мисия на театъра, за Брехт зрителите трябва да получават удоволствие от всяка минута на спектакъла, като дори „четенето на морал“ от сцената би трябвало да носи естетска наслада. Е, точно това не се случва в две от премиерните постановки в столичния афиш, в които режисьорите така настървено търсят препратки към злободневието ни тук и сега, че става скучновато, въпреки че имат стабилни аргументи – авторите са световни и творбите, писани в други отрязъци от времето, звучат актуално до абсурд. В „Обществен враг“ на Малък градски театър „Зад канала“ има дори рап, подкаст и рекламни клипове за фетишизирането на съответната стока, та дано най-младите зрители по-лесно преглътнат философията на великия Ибсен, създателя на модерната драма. Противопоставянето в сюжета е радикално, както се полага на интелектуалец от неговия ранг – между двама братя, които са от светлата и тъмната страна, между свободата и статуквото, между демокрацията и конюнктурата, независимата воля и корупцията, икономиката и екологията. Режисьорът Крис Шарков, изтънчен познавач на Ибсен, естествено, търси новия контекст в текста, писан през 80-те години на XIX век.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Албена АТАНАСОВА