„Откакто свят светува, властта сочи себе си за произлизаща от свещени източници. Това обаче никак не е вярно. Властта може да бъде не по-малко варварска от безвластието. И когато това се случи, никаква дисциплина, ред и „деполитизации“ не могат да отменят, нито да абортират бременността на времето и онова, което ще се роди от него. И то ще бъде татуирано върху челото на тая окаяна страна“, казва Ани Илков след излизането на „Похищението на България. Политически памфлети 2002–2009“ през 2013 година. Книгата завършва със живописно-неспокойна картина – България като политическа кръчма, в която объркваме Панайот Хитов с Бай Ганьо, като вместо пищови, героят пъха мускали в пояса си.
В новия си спектакъл в Театрална работилница „Сфумато“ „Похищението на България“ Иван Добчев с типичната му антикомунистическа енергия анализира и доказва, че националната окаяност е непреодолима и непреборима.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg