Когато има избори, разните партии се стремят да привлекат хора към урните, тире, машините, за да гласуват тези хора за тях. Или за някой друг. Вечното и огромно агитиране към гласуване е симпатично нещо. Изглежда толкова базисно нелогично – колкото всъщност са и повечето човешки дела. Да пригласяваш горестно и с тръбен зов, като същински елен рогач в любовен период, електоратът да гласува, да гласува въобще – а не просто за тебе, за да се омажеш ти дебело и обилно, като евенк с мас от нерпа (езерен тюлен) с власт и „придобивки“ – това е смешно и нелепо. За какво ти е да гласуват, ако не гласуват за тебе? Но агитирането към гласуване, към активност – само по себе си – благородно занимание, се е превърнало в мода, в една изискана и елегантна мода – като призивите за почистване на България или за подпомагане на болни деца. Гласувайте, важното е да гласувате, пък – няма значение за кого! Така казват благородните и загрижени за бъднините на страната люде, все едно подканят да ядем повече полиненаситени мастни киселини – модерно, европейско, полезно и разумно. Ама това, че ние можем да гласуваме за най-долнопробния идиот, успял да се намъкне в изборните листи – това все едно няма значение!
Калин ТЕРЗИЙСКИ
А има ли сред тези, за които се гласува, пълни идиоти?
Да – казват: когато гласуваш, ти участваш! Ти поемаш отговорност, ти осъществяваш (единствената, която ти дават) реална власт. Ти избираш този, който ще взема решения, чрез гласа си – ти делегираш права и задължения, спасяваш се от затъване в блатото на бездейната безправност.
Аз казвам: Когато гласуваш, ти ставаш съучастник в престъпленията, които ще направят по късно тези, за които си гласувал. И така – омърсен – ти няма да имаш правото да протестираш. При всяка банда, при всяко масово престъпление – клане, грабеж или правене на политика, има един такъв принцип – всеки да се омърси! Винаги младият и неопитен бандит бива принуден да извърши някое безобразно престъпление – примерно – да убие някого, та по този начин да докаже, че е готов за делата на бандата. Но това негово „въвеждане“, тази криминална инициация, всъщност има друга цел. Целта е, когато дойдат жандарите и изловят бандата, да не може никой, включително и младият бандит – новак, да каже – аз съм невинен – нищо не съм правил!
Ще те питат, когато властта направи някое поредно мръсно безобразие – а ти гласува ли? И ти ще кажеш: Ами гласувах! Е, ето – тези, които бяха избрани с твоя глас, те са виновни! Затова и ти си виновен!
Естествено, ти може да си гласувал за другите. По принцип винаги, когато стават безобразия и затъваме във фекалиите, ние сме „гласували за другите“. Но тогава идва съображението: Ето – защото не са гласували всички „за другите“, затова стигнахме до това печално положение!
Когато гласуваш – екскрементите, които ни се налага да ядем повсеместно по-късно – се дължат на това, че си гласувал неправилно. Ако не гласуваш – за гнусотиите, които се струпват на главите ни, си виновен пак ти – защото не си гласувал за „тези, които можеше да спасят страната“.
От дългия си и безцелно преживян живот аз извадих следния извод: това как живеем зависи от гласуването толкова, колкото зависи от гласуването и това дали времето ще бъде дъждовно или слънчево.
Бих въвел – за добра илюстрация на безсмислието – едно всенародно гласуване за това какво да бъде времето в следващата година.
Един умен политик веднъж се изпусна, та каза: Вътрешните дела на България зависят от вътрешни решения най-много в десетина процента. Останалото се решава отвън. Както се казва на съвременен политически език: Ще се обадим, за да се консултираме с Посолството.
Вие си гласувайте, дами и господа, другари и другарки – а ние ще се обадим в Посолството и всичко ще бъде решено. От някой полуграмотен деец на посолството, изпратен на заточение на Балканите, защото няма ни връзки да отиде в Швейцария, ни ум – за да отиде в Япония.
Но да се върна на гласуването и на това защо някой гласува за тия, а друг – за ония. Макар че благонамерените дрънкачи по телевизията винаги най-благородно ни съветват и дори ни умоляват „просто да гласуваме“. Да проявим „съзнание и гражданска активност“ и „просто да гласуваме“. Без значение за кого – нали така? По съвест.
Но аз виждам напоследък: Хора, у които до такава степен се е развила тази болест – гражданската съвест…тоест – дотолкова им е насадена една натраплива невроза, същината на която се изразява в това, че „ако не гласуваш, ти си един безотговорен човек“ – все пак гласуват. Но тъй като и най-поносимите, уж най-приемливите сред и без друго неприемливите кандидати всъщност са компрометирани, да не кажем оср.ни до ушите – затова нашите електорални невротици, нашите свръхсъвестни обсесивно-компулсивни електорални единици отиват и гласуват. Но не за някого – а срещу някого!
Имам един приятел. Той е сред най-умните, които познавам. И остроумен, и хаплив – като египетски комар Aedes aegypti. Добър писател, при това и много фин хуморист. Но за съжаление – и той невротизиран от апелите Да Се Гласува На Всяка Цена. По принцип гласува умерено вдясно. Както се очаква от един кореняк софиянец, добре образован, от средно заможно семейство. Но сега се оказва, че средно и умерено дясно няма. Няма и дясно. Още по-малко има ляво. Има някакви напълно неясни и идеологически нелепи и неотговарящи на социалния статус и на интересите на никоя социална група котерии. Изградени, от една страна, върху малки вонящи купчинки от мерзки користни интереси, от друга – от архаични, унаследени, архетипови омрази и предпочитания – древни и нелепи като скитски статуи в степта – от сорта на русофилия и русофобия.
Моят приятел би искал да гласува поради социално сходство – за умните и красивите. Защото той е умен и красив, в истинския смисъл, поне беше красив като млад, а с възрастта стана още по-умен. Но вижда, че тези умни и красиви, прозападно настроени и някак по комсомолски правоверни, падат толкова ниско, че започват да се заяждат с опонентите си по най-унизителен начин за разни глупости. Примерно – на тема колко струвало колието на тяхната кандидатка. Било ужасно скъпо. Как така! Тя значи не е много „чиста“!
И моят приятел се хваща и издирва колко струва, прави цяло пазарно-криминално разследване и открива, че всъщност колието на опонентката на умните и красивите не е ужасно скъпо, а напротив – е съвсем евтино. Тоест – тя не е крадла, както се очаква от всеки политик. И вбесен от дребнавата и глупава низост на тези, за които иначе, следвайки логиката на произхода и социалния си статус, би трябвало да гласува – той пише цяла статия във Фейсбук под името Гласувах Против Вас!
И на мен статията ми харесва. Така трябва да се прави! Да се заклеймява всяка глупава низост на политиците. Да се следва девиза на Пулицър: Нито ден без кръстоносен поход срещу безобразията на властниците!
Но защо трябва да гласуваш за Онези, след като си разочарован от Тези? Това не успях да проумея, мислейки за моя приятел. Да избереш едни идиоти, които даже и не познаваш, само за да накажеш другите идиоти, защото си разбрал колко струват?!
По добре да беше умрял при Гредетин, клети Македонски… или нещо такова. Да не беше гласувал…
