Съоснователят на изследователски център „Тренд“ Димитър Ганев е сред водещите политически анализатори у нас. Роден е във Варна и е завършил политология в СУ „Св. Климент Охридски“, а в момента е главен асистент в същата катедра. Преди месец от печат излезе новата му книга „Българската политическа почва“, в която търси дълбочинните исторически и културни причини, които да дадат обяснения за процесите, които се развиват в нашето общество до ден днешен.
– Първо да ви попитам за целта на книгата „Българската политическа почва“ – на какви въпроси искахте да си отговорите с това своеобразно изследване, господин Ганев?
– До голяма степен тази книга е плод на моята научно-изследователска дейност през последните четири години. Разполага се най-вече в три полета, към които имам научен интерес: българска история, социология и политология. Преди четири години поех курса по „Политическа култура“ в Софийския университет. Запознавайки се с основните школи и парадигми в това направление и на базата на емпиричните изследвания, които провеждаме в „Тренд“, узря в мен идеята, че мога да опитам да направя изследване, което да отговори на въпроса каква е българската политическа култура. И по-конкретно, какви са основните ценности и нагласи на българите, светогледът, възприятията ни към политиката. Заради работата ми като изследовател на общественото мнение се опитвах все повече и по-надълбоко да си обясня политическите процеси и това ме караше да се връщам все по-назад в нашата история. Затова така се казва и книгата „Българската политическа почва“. Една метафора, че това, което се случва днес, има своите корени много назад в годините и те са в пластове, наслагвани векове назад.
– Кои са причините – привнесени ли са или има значение географската ширина, т.е. това че сме на Балканите предполага по-силни, включително и политически страсти?
– В книгата си се опитвам да обособя няколко пласта, които формират тази почва, от която се ражда всичко, на които сме свидетели в последните 140 години. Четири са пластовете, които идентифицирам като основни за формирането на политическата култура у нас. На първо място е географският пласт – самото разположение на страната ни е много специфично. Андрей Райчев има хубава теза, че България се намира на ръб. Има анекдот, че когато някоя империя завладее България, и империята се разпада. Има исторически основания за този анекдот, но причината не е в нас, а в нашето географско разположение. Ние сме на ръба на Изтока и Запада и всяка империя, която достигне до нашата територия означава, че е в своя апогей. След това логично започва да изпада във вътрешни кризи, лека-полека да отстъпва позиции. Забележете, ние сме северозападна граница на Османската империя, югозападна – на Съветската империя, югоизточна – на Европейския съюз. Самият факт, че сме точно тук, определя нашата съдба, защото сме на цивилизационен разлом. Има и балкански пласт и той е много мощен. Ние сме част от голямата балканска общност, което ясно личи по културни порядки, език, музика и ни прави част от едно балканско пространство, което е дало своя сериозен отпечатък в културно отношение. Православният пласт, който е друга наша много важна идентичност, е успял да ни съхрани като общност по време на османския период. И накрая – националният пласт, за чиято начална точка приемаме Паисий Хилендарски с „История славянобългарска“, а неговият апогей е по време на Българското възраждане, когато се превръщаме от християнско малцинство в османската империя в нация. Тези четири пласта формират и политическата почва. Върху нея расте всичко останало в последните 140 години, но то излиза от почвата, влияе се от нея.
– Съществува разграничителна линия между партиите, която е проекция и на разделението в обществото на русофили и русофоби. Откъде идват тези два полюса?
– Отношението към Русия има своите исторически и културни основания. Ние сме близки чрез православието, славянството, но най-същественият фактор е нашата историческа обвързаност. Част от надеждите за освобождение на българите още в началото на XIX век са свързани с Русия и с поредиците войни между Руската и Османската империя. 45-годишният период на съветски социализъм е дал допълнително мощен тласък на отношенията между двете страни. В последните 35 години Русия винаги е била своеобразна разделителна линия в обществото ни. Мога да обособя, подчертавам – преди войната в Украйна, три групи, които формират геополитическите нагласи на българите. Една трета от хората гледат на запад и не харесват Русия, друга една трета са обърнати към Русия и не харесват Запада и третата част са в средата – харесват Запада, смятат, че България трябва да е член на ЕС и на НАТО, но в същия момент имат положително отношение към Русия.
– Има ли промяна в дела на русофилите сега?
– След войната двата полюса не са се променили, но голяма част от междинната група оттегли положителното си отношение към Русия. Тези, които гледат към Русия и нямат кой знае какво отношение към Запада, са по-възрастни хора. Най-младите, между 18 и 40, имат най-силно положително отношение към Запада. Така че в дългосрочен план тенденцията е на озападняване на нагласите. Това изобщо не означава, че ЕС не могат да направят достатъчно много бели и да дистанцират огромни групи от хора в следващите десетилетия. Има неща, с които българите няма как да се солидаризират, което ще ерозира подкрепата. Ето един конкретен пример: отношението към мигрантската политика на западните държави не среща никаква подкрепа у нас и няма и да срещне.
– Пишете в книгата, че нашият политически мироглед е по-скоро германофилски, отколкото русофилски. Защо мислите така?
– Когато сме мерили чрез социологически методи отношението към различни държави, винаги Германия е била на първо място. За нас тази страна е еталон на ред и качество. Освен това сме дълбоко исторически свързани – съюзници сме в Първата и Втората световна война, които са национални катастрофи и за нас, и за тях, което ни прави солидарни един към друг в определен смисъл. И двете монархически фамилии, които управляват България след Освобождението – Батенберг и Сакскобургготски, са представители на германския свят. Страната винаги е била нашият голям брат в западната орбита, с който имаме най-интензивни политически и икономически отношения, така както е Франция за Румъния.
– Възможен ли е обрат в избора, който е направила България – да бъде част от голямото европейско семейство, или това по-скоро са внушения?
– Нямаме никакви основания да смятаме, че българите биха направили избор да сменят лагера, да напуснат Европейския съюз или дори да направят стъпка в подобна посока. Няма подобни сигнали. Може да се надяваме само, че ЕС ще остане монолитен. Но светът постепенно навлиза в нов геополитически ред, в нова система на международни отношения. Еднополюсният свят, който се създаде след 1989 г. с разпадането на Съветския съюз през 1991 г., с поемането на лидерската роля от Съединените щати, постепенно приключва. Всички тези конфликти от последните няколко години говорят, че светът отива към многополюсен свят. Може пак да е битка на два блока – западен (САЩ И ЕС) срещу източен (Русия и Китай). А какво се е случвало при нов геополитически ред за България? През 1945 г. след Втората световна война страната ни попада в съветската орбита. След края на Студената война пак сменя радикално посоката и отива в западния лагер. Според мен следва нов трус, но за първи път България няма да смени геополитическия си лагер и ще остане част от западния полюс. Това без съмнение би било по-добрият вариант за България, защото при преход от един геополитически лагер в друг винаги сме минавали през много тежък период.
– И за финал бихте ли прогнозирали ще има ли редовно правителство след поредните предсрочни избори?
– Това е хвърляне на боб. Но има един фактор, който способства съставянето на кабинет – партиите вече вероятно осъзнават, че партийната система в този вид е пред колапс. Ако не се направи кабинет, с какво ще излязат на следващите избори? Това би отворило огромно поле за нов или нови политически актьори, които да променят облика на политическата система. Ако може да има по-стабилен кабинет, той трябва да е някаква форма на коалиционно споразумение между ГЕРБ и ПП-ДБ плюс трети и четвърти. Ще бъде трудно обаче заради силно конфликтните отношения между всички по терена. Но дори и да се състави правителство, не мисля, че ще се разреши политическата криза. Така че да се готвим за голяма промяна в страната през следващите няколко години.
Маргарита ДИМИТРОВА
