Димитър Ганев е политолог и политически коментатор, доктор по политология, автор на книгите „Пътят към конституцията“ и „Българската политическа почва“ и съосновател на изследователски център „Тренд“. Преподавател е по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
-Какво се случва, господин Ганев – първо депутати и министри от „Прогресивна България“ хвърлиха бомба, че ще намаляват периода на майчинството, в старите пенсии няма да се актуализира ковид добавката, а в новите напълно ще отпадне. Малко по-късно премиерът Радев даде заден за първите две предложения. Приляга ли на партия, която има претенции да работи открито и по нови правила, така да проверява обществените реакции?
Има подобен метод, който е добре познат назад във времето – през предложения, пуснати в публичното пространство, да се тества общественото мнение, как реагират социалните мрежи, експертни групи и заинтересовани лица. Тук обаче не смятам, че това беше водещо и ми се струва, че по-скоро говорим за комуникационни дефицити, за липса на синхронизация между парламентарната група и изпълнителната власт. Все пак нека отчетем, че това е нова партия и не всички нейни представители са опитни говорители.
– Депутатът от ПБ Константин Проданов, който е председател на Бюджетната комисия, заяви, че не всички пенсионери ще умрат от глад без 2 евро. Какво е това: грешка на езика, проява на лош вкус или арогантност?
Не, не! Като се постави в едно изречение „пенсионер, намаляване на пенсията и смърт“, си е комуникационна грешка. Той е имал предвид, че 2 евро не е сума, която би могла да затрудни прекалено много хората, но изказано по този начин, естествено че ще роди силно негативна реакция.
-Целият първи месец на новото управление мина под знака на високите цени и различни идеи как те да бъдат контролирани от държавата. Засега и по тази тема няма нищо конкретно. Каква мислите, че е причината – страх да не настъпят нечии интереси или недостатъчна компетентност?
Правилно тази тема беше поставена още в началото. Ние от социологическа агенция „Тренд“ от доста време алармираме, че високите цени са проблем номер едно на българите в последната година и половина. Замитането на тази тема без съмнение щеше да породи въпроса защо не се заемат с най-важното за хората. Самият диалог с големите вериги, увеличаването на правомощията на КЗК са сигнали, че властта вижда проблеми по веригата на ценообразуване и е решена да направи каквото може. Колкото до самото намаляване на цените, аз съм скептичен, че подобно нещо може да се случи. Важното е да се приложат антиинфлационни мерки, които е ясно как трябва да изглеждат, а част от тях ще бъдат с непопулярен характер. Властта трябва да е готова за подобни стъпки през следващите няколко месеца и много се надявам това да се случи. Мандатът, който беше даден на „Прогресивна България“, предполага дълбоки структурни реформи, което често означава непопулярни мерки. За да се смъкне големият дефицит в нормални граници, са необходими съкращения и орязване на разходите.
-От самото начало на управлението чуваме колко е зле положението в държавата. Ето, финансовият министър Гълъб Донев посочи, че дефицитът е 7,4% и още 2,2 милиарда са неразплатени. Защо управляващите не предприемат веднага административната реформа, не режат заплатите на армията от чиновници?
Тук има особен баланс, който трябва да се пази. Първо, рязането просто заради рязането на администрацията без сериозен анализ къде има излишни щатове, къде се дублират функции и къде не достигат хора, няма да доведе до нищо добро. Вероятно притеснението идва оттам, че ако се тръгне просто на механично съкращаване на бройки, може да се стигне до блокиране на определени системи, което пък да породи още по-големи проблеми за властта. Всичко трябва да се огледа внимателно и компетентно и за това е нужно време.
Сигурен съм обаче, че рязането на разходите, отпадането на автоматизмите при увеличаването на заплатите, изобщо свиването на бюджетния дефицит трябва да се случи сега, през следващите 6–7 месеца, защото властта започна с много силна обществена подкрепа. Когато тръгнеш с такъв сериозен мандат, съпротивата е по-малка при провеждане на дълбоки структурни реформи. Част от тези реформи болят и ако се изчака да се правят след година и половина, ще бъде по-трудно, тъй като обществената и политическата съпротива ще е много по-голяма. Сега опозицията е свръхфрагментирана. Управляващите в момента имат комфорт – голяма обществена подкрепа и липса на сериозна опозиция. Е, сега, ако не тръгнат да направят реформи, част от които имат непопулярен характер, сметката ще бъде платена след година-година и половина, но с лихвите. Затова трябва да се прояви воля още в самото начало. А иначе – няма съмнение, че харчим повече, отколкото можем да си позволим. Ние живеем в условията на бюджетни дефицити повече от четири години, защото никой не желаеше да съкращава разходи. Пък и никой нямаше сериозен мандат да го направи, имаше колебливи мнозинства и кратки правителства.
-Сегашното мнозинство има безпрецедентна подкрепа за последните години, но как се отразят комуникационните гафове, както ги наричате?
В нашето проучване, което публикувахме, личи ясно високата начална подкрепа при сформирането на правителството. Общо взето, подобни нива на доверие сме виждали последно при ГЕРБ през 2009 г. Колкото до комуникационните гафове от последните една-две седмици, те не могат да съборят правителството. Пък и всяка нова власт, особено с такъв огромен мандат, има тефлоново покритие – просто нищо не й се лепи. Макар че всяко нещо се трупа и ерозира във времето част от подкрепата. И това тефлоново покритие, както всяко нещо, си има срок на годност, който обикновено трае 6–7–8 месеца. Това време трябва да се използва много ефективно.
-Преди изборите опоненти на Радев твърдяха, че той ще се стреми да промени външнополитическия курс на страната. Какво наблюдавате сега?
Подобни симптоми не виждах в предизборната кампания. Не съм виждал и при президента Радев, когото внимателно наблюдавахме. Той никога не е поставял под въпрос геополитическата ориентация на страната, принадлежността ни към НАТО или ЕС. По-скоро имаше нюансирана позиция по определени въпроси и голяма част от това беше и с цел трупане на електорални позитиви и политически капитал, който реализира по-късно на изборите. От поведението на Радев и „Прогресивна България“ след вота виждаме продължение на тази линия. Да, той не отиде Брюксел, който се счита за традиционно първо посещение, но не отправи антиевропейско послание. Напротив, посети Германия, беше приет от канцлера Мерц, отиде във Франция, втората най-важна държава в ЕС, срещна се с генералния секретар на НАТО. Да бяха забелязани някакви сигнали за променя в геополитическата ориентация на страната ни? Не. По-скоро имаше нюансирани изявление за Украйна, но без това да застрашава по някакъв начин общата европейска политика относно Киев. Очевидно новата власт ще залага повече на двустранна дипломация, отколкото на подкрепа на общи решения, които идват от Европейската комисия и от Европейския парламент.
-Какво се случва с ГЕРБ в момента? Борисов не е особено словоохотлив напоследък – лъвът се готви за скок или се отказва от играта?
Не смятам, че е в стила на Борисов да се отказва от играта. Той е опитен политик, от 25 години е на сцената, през по-голямата част в доминираща роля. Той добре си дава сметка, че първите няколко месеца властта има тефлоново покритие. Но голямото изпитание пред опозицията предстои и това са президентските избори. На тях както винаги ще има балотаж, защото трябва да се отговори едновременно на две условия: повече от половината избиратели да са упражнили правото си на глас и някой от кандидатите да е получил 50 процента плюс 1. Тези две условия никога не са изпълнявани съвместно. Въпросът е кой отива на балотаж с кандидата на Радев (по всяка вероятност Илияна Йотова). Разликата между ПП-ДБ и ГЕРБ на последните избори беше много малка. Голямото предизвикателство пред ГЕРБ е дали ще успеят да удържат второто място и ще се класират ли за балотаж. Това е особено важно, защото ще се разбере кой ще бъде легитимиран като основната опозиция на Радев. При мажоритарни избори много зависи от личността и затова ГЕРБ трябва да са изключително внимателни при избора на своя кандидат, защото знаем, че преди са допускали грешки.
Маргарита Димитрова