Димитър Ганев е роден във Варна през 1986 г. Той е сред най-утвърдените политолози и политически коментатори, доктор по политология. Автор е на книгата „Пътят към конституцията“ и съосновател на изследователски център „Тренд“.
– Господин Ганев, вижда ли се краят на политическата криза у нас, или това е начало на някаква нова вълна? Какво показаха избирателите с тази ниска активност?
– Активността на избирателите не е просто ниска, а е най-ниската от началото на промените през 1989 г. Тя е чувствително по-ниска от последния рекорд, който отбелязахме миналата година. Това е огромна червена лампа, която свети за цялата партийна система в страната и за всички парламентарно представени партии. Фактически без „Има такъв народ“ и ДПС от данните, които излизат от ЦИК, всички парламентарно представени партии имат чувствителен резултат надолу.
-Какво показват тези данни?
-Първото, което показват, е съвършено ясно послание от избирателите, които казват: „Ние не виждаме адекватно политическо представителство“. И второто нещо, което се вижда в новите субекти, тип „Величие“, „Меч“ и т.н., е силното търсене на алтернатива. Нито една от предложените формации обаче не се разпознава като сериозна управленска алтернатива.
В България отдавна има отворено и продължава да се отваря много голямо поле за политическа алтернатива, вакуумът е голям.
Конфигурацията в Народното събрание, ниската избирателна активност и много трудната формула за правителство, която се очертава, показва, че тези избори не дадоха рецепта за решаване на политическата криза в страната. Тя продължава и след тези избори.
– Как ще обясните влизането на „Величие“ в парламента и изобщо странната поява на този политически субект? Социолозите изобщо не го засичаха в изследванията си.
– Какво представлява като феномен „Величие“? Това е типичният субект, който успява да мобилизира наказателен и протестен вот. Вот срещу всички, които са в сегашната парламентарна конфигурация и присъстват по някакъв начин в политическия живот на страната.
Този феномен показва и нещо много важно. Алтернативните канали на информация, тип социални мрежи и YouTube, вече са толкова мощни, че само през тях определена формация може да добие дори и парламентарно представителство. Тук вече говорим за разбиване на монопола на традиционните медии.
Питате защо вотът за „Величие“ не беше уловен от социолозите. Такъв тип наказателен и протестен вот има склонност да мобилизира хора в последния етап от кампанията, буквално в последните дни. В дните между сряда и неделя обикновено взимат решение между 15 и 20 процента от всички, които упражняват правото си на глас. Наказателният вот има това свойство да се мобилизира в последния момент и да създава вълна. В случая с „Величие“ става дума за малка вълна.
– Откъде все пак взе гласове тази формация?
– Специално направих справка в екзитпола, за да видя кой е най-големият донор на гласове за „Величие“. Не би трябвало да е изненада, но най-голямата част от електората на тази партия е от хора, които са гласували за „Възраждане“ на предишните избори. Малко над една четвърт от избирателите на „Величие“ на предишните избори са гласували за формацията на Костадин Костадинов. Друга голяма част е хора, които не са гласували и сега са дали вота си за „Величие“.
– Може ли да се каже, че тази партия е пусната с цел да отклони от гласовете на „Възраждане“?
– Не съм привърженик на такива теории. Гледах внимателно разпределението на вота на „Величие“ и виждам, че е равномерен из страната. Има места, където са по-силни, като Варненска област, което е нормално. Там е историческият парк на Ивелин Михайлов.
– Как се представиха основните политически сили? Кои спечелиха и кои загубиха на тези избори?
– Вече споменах, че при всички политически сили, които са с парламентарно представителство, без „Има такъв народ“ има отлив на гласоподаватели. Това, което прави впечатление, е, че в процентно съотношение най-голям отлив има при ПП-ДБ. Искам само да уточня, че те са загубили половината си електорат спрямо април 2023.
Това, което се случва с „Продължаваме промяната“ – Демократична България“ като структура на електората, не би трябвало да ни учудва. Те всъщност се прибират в своята традиционна либерална общност, което е тяхното твърдо ядро. Ако видите резултатите на „Демократична България“ от 2021 година, преди това на Реформаторския блок или още преди това на Синята коалиция, тези субекти, които са представлявали в парламента либералната градска общност, са около 300–350 хиляди души. Те обаче пораснаха в последните 2 години. ПП беше субект, легитимиран от президента, който успя да придаде по-масов характер на това явление. Впоследствие, при обединението на ПП и ДБ, те мобилизираха сериозна електорална периферия, настоявайки, че са спирачката пред участието на ГЕРБ и ДПС във властта. След сглобката между ПП-ДБ-ГЕРБ и ДПС тази теза фалира напълно. Така ПП-ДБ съответно загубиха електоралната си периферия и се върнаха в своето традиционно ядро. Освен това бяха основният субект в изпълнителната власт, а когато си там, консумираш негативите на властта.
Вижда се отлив и при „Възраждане“, който се дължи и на „Величие“. ГЕРБ са загубили някъде около 150 хиляди гласа. Разбира се, всички падат заради катастрофално ниската избирателна активност. Но в ГЕРБ, изглежда, има разочарование от формата, наречен „сглобка“.
При ДПС има растеж, но там по-скоро говорим за твърд, лоялен и силно мобилизиран електорат.
При БСП има много съществена загуба. При нея продължава тенденцията на ерозия в подкрепата, която започна още от 2021 година и не е спряла до този момент. Без всякакво съмнение лявото в България е в най-тежката си криза от началото на промените.
– Какви са вариантите за следващия кабинет? Кой с кого може реално да управлява според вас?
– Тук ще направя уточнението – ако има кабинет, защото вариант за нови избори стои. Какво е особеното на ситуацията? Всяка управленска конфигурация би била непопулярна, би стъпила на малка социална база и би имала ниска легитимност. Всяка една от партиите знае, че ако направи кабинет, ще понесе щета. В същия момент обаче алтернативата на парламентарните партии да отидат отново на избори е много тежка. Нищо по-добро за тях няма да се случи, дори напротив. Така че поне ще се направи опит за съставяне на кабинет. Какви са вариантите? Вариант номер едно е около ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Втори вариант – ПП-ДБ остават опозиция, а ГЕРБ и ДПС търсят трети – например ИТН. Не е изключено дори да се водят разговори и с БСП.
Във всички случаи такъв кабинет няма да е кой знае колко популярен. Общо взето, това са вариантите. Е, не изключвам и нови избори, разбира се.
– Все пак кой е най-големият губещ и съответно най-големият печеливш от тези избори?
– Най-големият печеливш е партията, която се появи от нищото и получи парламентарно представителство. А най-големият губещ без никакво съмнение е ПП-ДБ. Преди три месеца те държаха цялата власт в държавата, а сега останаха с малко над 40 мандата и загубиха половината си електорат.
– Бойко Борисов възможен ли е за премиер при тези резултати от изборите?
– Не изключвам всякакви варианти, но всичко зависи от преговорния процес.
Петя БАХАРОВА