Президентските избори в Полша, чийто първи тур ще се проведе в неделя, могат да дадат тласък на управляващата проевропейска коалиция или, напротив, да я потопят отново в трудно съжителство с президент националист-консерватор, отбелязва АФП. Отиващият си президент Анджей Дуда, консерватор, близък до основната опозиционна партия „Право и справедливост“ (ПиС), продължава да налага вето на няколко законодателни инициативи на правителството, удължавайки правния хаос, наследен от предишното националистическо правителство. Полша, все по-важна страна в Европа и ключов играч на източния фланг спрямо Русия, пое по пътя на помирението с Брюксел и възстановяването на върховенството на закона, откакто министър-председателят Доналд Туск дойде на власт през октомври 2023 г.
Кметът на Варшава Рафал Тшасковски, кандидат на Гражданската коалиция на Туск, е фаворит в президентската надпревара с 32% от гласовете за първия тур, изпреварвайки историка Карол Навроцки, издигнат от партията на Дуда ПиС, на когото се приписва подкрепата на 25,5% от избирателите, според средната стойност на социологическите проучвания.
Класиралият се на трето място Славомир Ментзен, кандидат на крайнодясната националистическо-либертарианска партия „Конфедерация“, има 14% подкрепа. Тъй като нито един от кандидатите не надхвърля границата от 50 %, вторият тур на гласуването, насрочен за 1 юни, изглежда неизбежен, за да определи наследника на Анджей Дуда, който е в края на втория си и последен мандат. В Полша президентът има доста ограничени правомощия, но е главнокомандващ на въоръжените сили, участва в ръководството на външната политика и има право на законодателна инициатива и вето. „На макроравнище залогът е ролята на Полша в геополитиката в широк смисъл и в по-тесен – в Европейския съюз“, коментира пред АФП Ева Марчиняк, политолог във Варшавския университет и ръководител на института за социологически проучвания CBOS. Според нея резултатът от изборите ще покаже дали ще има „продължение на това, което демократичната коалиция инициира през 2023 г., или ще има скъсване с този наратив и тази политика“. Победата на Навроцки ще означава продължаване на „политическия конфликт, на тази поляризация, на този дуопол“, присъстващи в полския ежедневен печат, и на трудните отношения между отиващия си президент и управляващата коалиция. Победата на Рафал Тшасковски, 53-годишен убеден европеец, обаче ще позволи на правителството най-накрая да изпълни най-важните си предизборни обещания.
Неизпълнени обещания, частично или отдавна закъснели, които оставиха мнозина разочаровани след 2023 г., особено сред тези, които се борят за правата на жените, особено за правото на аборт, което е почти забранено в Полша. Основни залози на изборите
Основните залози на изборите включват сигурността, международните отношения, миграцията и помощта за стотиците хиляди украински бежанци в Полша. Двамата водещи кандидати имат различни позиции по отношение на международните съюзи, като Навроцки подкрепя основно САЩ и НАТО, докато Рафал Тшасковски също подчертава значението на ЕС. Тшасковски „продължава евроатлантическия вариант, но със засилване на позицията на Европа, в случай че САЩ станат по-малко важни през следващите години“, подчертава Станислав Мочек, политолог и президент на университета Civitas във Варшава. В началото на май Карол Навроцки имаше кратка среща с президента Доналд Тръмп в Белия дом, която предизвика обвинения в намеса на САЩ в изборите в Полша. Според Мочек подкрепеният от ПиС кандидат проявява „недоверие към Европа“, както и към Франция и Германия. Г-н Навроцки призова за контрол на полско-германските граници, като обвини Германия, че депортира „нелегални мигранти“ в Полша. А крайнодесният кандидат Славомир Ментзен дори призова полската полиция „да арестува германски полицаи“. които са „нелегални мигранти“ на полска територия. Антимигрантската дезинформация процъфтява от години в Полша, където много украинци са намерили убежище и която е жертва на силен миграционен натиск. „Новото е, че тя (антимигрантската дезинформация) сега се съчетава с антигермански дискурс, който се подхранва от антигермански и антиевропейски фобии“, коментира пред АФП Анна Мержинска, независим специалист по социални медии.