Какво пречи да се спаси затъналата в агресия нация
Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Започваме със забавните новини. Директорът на Полската филмова асоциация Яцек Бромски е спечелил от заплати между 2020 и 2024 1 248 000 евро. Президентката на асоциацията Ева Жаша-Глухович пък е била платена за същия период с общо 1 340 000 евро. Тече скандал, защото при скромната им заплати от 26–28 000 евро на месец, той и тя са похарчили повече пари за алкохол, отколкото за стипендии на млади полски кинотворци. Двамата правят повече пари от шефа на Варшавската борса. А младите творци получават стипендии от по 480 евро на месец за година.
Сега за тях скандалът е този, за нас, занимаващите се с кино в България, е друг. Първо, няма стипендии за млади кинотворци, второ, няма как да завиждаме нито на Петър Тодоров като шеф на НФЦ, нито на Милко Лазаров като шеф на СБФД, защото сме наясно с мизерните им заплати. Те едва ли крадат от институциите, за да си плащат водката. Изнесените суми са потресаващи за нас, бедните български кинаджии. Полша винаги е имала киноиндустрия и безспорни киноталанти. Нетфликс и HBO са залети с полски сериали, които по нищо не отстъпват на американските. В България, ако се направи режисьорски що-годе талантлива кражба на американски сериал, това се смята за събитие. Драматургията е още по-зле. Като сценарист и аз съм част от проблема. Засега сериозни български изключения няма. Затова нямаме киноиндустрия, не само защото сме малка и бедна откъм зрители България. Просто драматургично сме зле. Но това не е за този текст. Мащабите на една Полша и в парите за кино са унизителни за България. Имат, пият водка.
Англичаните направиха сериала „Юношество“, който потресе Европа с констатацията, че родителите не познават децата си, докато те не станат престъпници. Отчуждеността и липсата на реален контакт между деца и родители заради живота на децата в интернет е глобален проблем. Докато пиша този текст, в едно кафе в центъра на София на съседната маса се настани мъж на около 30 години. Пристигна делово, извади лаптоп, донесе си кафето и се настани с някаква решителност в поведението. Реших, че ще работи. Понеделник сутрин е, седмицата започва. С един бегъл поглед обаче видях, че работата му е да играе шах сам със себе си. Може пък да тренира, оправдах го веднага. Е, как ще тренира, весело си танцува на стола, от време на време изщраква с пръсти и играе шах в интернет в понеделник сутрин. Не произвежда нищо, нито материално благо, нито съдържание. Преди трийсетина години едва ли щеше да влезе в кафене с дъска за шах под мишница, но с интернет може да си навсякъде всичко и нищо никъде. Заради децата, превръщащи се в престъпници пред очите на родителите си, Кир Стармър решава да включи в учебната система изучаване на този нов сериал.
Една жена пусна във Фейсбук видео с деца, които се опитват да изкъртят пътен знак при „Икеа“. Добре облечени в униформата на българските момчета. Черни анцузи по тялото и маратонки. Едно момиче със сериозен маникюр обясни, че къртят знака, защото са „гангста“. Били гангстери, милите. Само че на гангстерите родителите не плащат маникюра. С което не подтикваме децата да започнат да правят обири, за да си плащат за ноктопластиката. Държаха се безобразно с жената, която ги снима. Заплашиха я, че ще я съдят, говориха глупости, и на никого не мина и през ум да се засрами. Във Фейсбук някой изказа предположение, че родителите им сигурно щели да се засрамят. Моля?! Родителите директно ще скочат да бият тъпанарката, която снима децата им, докато вандалстват. Коя си ти, бе, да снимаш детето ми?!
Метеоролозите от станцията на връх Вихрен, семейство Златанови, гостуваха при Светльо Иванов по Би Ти Ви. Тези двама симпатични и добри хора още носят по лицата си следите от ужасяващия побой, който им беше нанесен преди няколко месеца. Разказът им беше като епизод от „Сиянието“ на Стенли Кубрик. Младият мъж, нахлул не от първия етаж, както „нормално“ се нахлува при обир, а някак се изкачил до третия и проникнал оттам в метеорологичната станция. После ги пребивал систематично. А после си говорел с тях. А после казал на 112, че те го били пребили. Г-н Златанов е бил с тежка черепно-мозъчна травма, съпругата му е била с много тежки наранявания също. Успяла е да се обади на 112. Но познайте дали са дошли да ги спасят. Със сили, дадени им като че ли свише, те успяват да се измъкнат и да стигнат до близкото селище. Лекарите се чудят как са оживели през нощта в планината. Младият мъж се оказва шизофреник. В момента се намира в Курило. О, не, чакайте, избягал бил за малко от Курило, но полицията го прибрала обратно. Лекарка обяснява, че в цялата клиника, пълна с тихи, но и с буйни като този луди, вечер има само един лекар и една сестра. Няма охрана. Лекарят и сестрата трябва да лекуват и да озаптяват. Двама души за цяла болница с луди. Забравяме за политическата коректност и уокизма и наричаме хора като пребилия семейство Златанови ЛУДИ. И този луд за малко отново е имал шанс да излее шизофренията си върху някой мъж, жена, дете, каквото попадне в момента на пролетното изостряне на психическите заболявания. Слава богу, това не се е случило. Но 112 отзовали ли са се на зова за помощ от Златанови? НЕ.
Младият шизофреник бил финансист, прибрал се от чужбина, след като отключил психическото заболяване. Интересно дали това се е случило след ковид. Из район „Оборище“ обикаля друг шизофреник и напада жени. И него го прибират, после го пускат, защото законът позволява. И защото медицинската система в България е напълно продънена по отношение на психическите заболявания. Трябва да има закон, който да позволява хора, които „ние ги прибираме, те ги пускат“ и те рецидивират, да бъдат въдворявани за дълго в психиатрични клиники. Още повече че много от тях нямат роднини или попечители, които да го правят вместо тях.
Българското общество вече е общество на насилници – психично здрави, но социално опасни, както и на психично болни. Ковид отключи много проблеми навсякъде по света, но тук насилието струи отвсякъде и е все по-трудно да бъде игнорирано. Ние се опитваме да правим това – да го игнорираме. Ясно е, че родителите са неадекватни възпитатели. Учителите пък не могат да ги заместят. Една карта на Европа за брой прочетени книги показва, че България и Румъния са на последно място. Само 30% българи и румънци четат поне по 1 книга на година. 70% не четат нищо. Те четат телефони, лейбъли на дрехи, етикети на храни, надписи на сериали и статуси в Инстаграм и Фейсбук, които им промиват мозъка в една или друга посока. Това са 70% от българското население. Ад.
В Япония се тества революционен образователен план, наречен „Смела промяна“. 12-годишната програма се основава на системите „Еразъм“, „Грундвиг“ и в нея няма нито пълнеж, нито домашни. Изучават се само 5 предмета:
1. Бизнес аритметика – основни операции и използване на финансови калкулатори.
2. Четене – започват с една страница на ден от книга, която детето си избира, и завършват с четене на книга седмично. КНИГА СЕДМИЧНО! Уау, на някого ще му се изпържи мозъкът от липсата на телефон и от тези ужасни знаци, буквите, и то върху хартиен носител.
3. Гражданска грамотност – разбиране и зачитане на законите, гражданско общество, етика, спазване на правилата за съвместно съществуване, толерантност, алтруизъм и уважение към екологията. Уважение ли?! Ти кой си, бе?!
4. Изчисляване – офис, интернет, социални мрежи и онлайн бизнес.
5. Езици.
А не може ли Министерството на образованието да престане да измисля нелепи програми и да приложи тази програма в България? Какво пречи това да се случи, за да спаси затъналата в насилие нация поради липса на култура, водеща до неспособност да се справя с елементарните закони на съвместното съществуване? Отговорете – какво пречи? Ясно е, че отговор няма да има. И нищо не пречи освен мързел и тъпота.
