35.8 C
София
четвъртък, 18 юли 2024 г.

Поражението и хазартът на Макрон – от Теодор Цеков


Теодор ЦЕКОВ

Спектакълът на френския президент Еманюел Макрон, разигран в последния месец на много сцени, премина във фарс. Коалицията, предвождана от неговата либерално-центристка партия „Ренесанс“, загуби катастрофално изборите за евродепутати с двойно по-слаб резултат от крайната десница. „Национален сбор“ на лидера Марин льо Пен и водещия кандидат за Европарламента Жордан Бардела спечели 31,4% срещу 14,6% за основния противник. Държавният глава реагира светкавично като разпусна Националното събрание и свика извънредни парламентарни избори за 30 юни и 7 юли.

Провалът на Макрон далеч не е вътрешен проблем, както опитват да го неглижират партньорите в Брюксел. Това е просто най-ярката проява на общата тендеция за възход на националистки, популистки, евроскептични партии. В континенталния парламент либералите от „Обнови Европа“ и Зелените претърпяха крах като загубиха съответно 23 и 18 депутатски места. Левите свалят малко, а ЕНП вдига и остава водеща с 25,6%. Двете по-десни партии прибавиха общо 13 депутати, а най-голям ръст (плюс 38 до 14%) бележат независимите, сред които преобладават крайнодесни.
Макрон разбираше какво предстои и в последния месец прояви неистова активност по международни теми, за да отмести фокуса от вътрешните проблеми. Шокира съюзници и врагове с твърдението, че НАТО може да изпрати войски в Украйна, после свали летвата до инструктори далеч от фронта, а накрая пак я вдигна с обещание за изтребители „Мираж“. Повика главата на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен във Франция за неуспешно разубеждаване на гостуващия китайски лидер Си Дзинпин от търговски контрамерки срещу Европа. Събра се с германския канцлер Олаф Шолц, за да демонстрират единство въпреки различията по икономически, енергийни и военни въпроси. Накрая Макрон прие президента на САЩ Джо Байдън за необичайно дълга 5-дневна визита, на която афишираха ескалация на военната подкрепа към Украйна и конфискуване на замразени руски активи.

Уви, всичко това не натежа особено срещу вътрешните икономически и социални проблеми, изгонването на Франция от бивши африкански колонии, бунтовете в отвъдморската територия Нова Каледония. Опонентът Льо Пен благодари на народа за доверието и декларира: „Готови сме да вдигнем на крака страната, да защитаваме интересите на французите, да сложим край на тази масова имиграция, да направим покупателната способност на французите приоритет, готови за реиндустриализация на страната, готови да възродим Франция“.

Водещи новинарски агенции определиха развоя във Франция като политическо земетресение, а действията на Макрон – като гамбит и много хазартен ход. Той копира решението на испанския премиер Педро Санчес да свика предсрочни избори миналата година, след като крайната десница прегази партията му на местни избори. Санчес запази властта, но едва след дълги преговори с регионални партии и спорна сделка за амнистия на каталунските сепаратисти.

Подобно на пешка за инициатива в шахмата, Макрон жертва парламента, в който и без това загуби мнозинство преди две години. Според либерални анализатори, Льо Пен няма да вземе такава убедителна победа на извънредния вот и това ще сложи прът във възхода на крайнодесните, преди колелото да се е завъртяло неудържимо.

Според други експерти обаче, ако Льо Пен постигне парламентарно мнозинство, Макрон ще бъде силно ограничен за маневри във вътрешната политика при оставащи три години до края на мандата му. Франция и преди е имала периоди на „съжителство“ между президент и опозиционен парламент. Последният беше от 1997 до 2002 г. на Жак Ширак с премиер социалистът Лионел Жоспен. В такива случаи излъченият от мнозинството министър-председател става водеща фигура при взимането на решения относно вътрешната политика.

Шансовете на Макрон и центристите за извънредния вот не изглеждат добри. От двете страни на спектъра бързат да се обединят. Партиите от левицата и зелените обещават да издигнат общи кандидати, за да се противопоставят и на правителството, и на Марин льо Пен, по техни думи – да представят алтернатива на Макрон и да се борят срещу расисткия проект на крайната десница. Левият алианс едва ли ще спечели мнозинство, но може да събере достатъчно гласове, за да попречи на другите лагери да номинират свой премиер. Крайнодесните вече също предприеха стъпки към съюз.
Извънредните избори подготвят сцената за президентските през 2027 г. Макрон, който два пъти спечели балотаж срещу Льо Пен, няма право да се кандидатира за трети мандат. Това очертава кошмар за Евросъюза – Льо Пен като лидер на Франция. Дъщерята на основателя на крайнодесния „Национален фронт“ Жан-Мари Льо Пен плавно ребрандира партията през последните години, създавайки ѝ по-умерен имидж, за да я направи по-привлекателна за дясноцентристките избиратели.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини