Йоси Леви Сфари е посланик на Израел в България от август 2023 година. Дипломирал се е с бакалавърска степен по право в Еврейския университет в Йерусалим през 1996 година. Става магистър по право със специализация по право на Европейския съюз в същия университет през 2000 г. и магистър по социални науки, управление на изследванията и разрешаването на конфликти и разрешаване в Еврейския университет в Йерусалим през 2006 година.
Преди да пристигне в България Леви-Сфари е бил началник на отдел в дирекция „Латинска Америка“ в Министерството на външните работи, ръководител на администрацията на израелското генерално консулство в Ню Йорк и израелската мисия към ООН, генерален консул в Истанбул, ръководител на израелското посолство, шарже д’афер в Анкара, заместник-посланик и ръководител на администрацията и консулската служба в Монтевидео.
– Г-н Леви-Сфари, как се чувства един израелски посланик във всяка една държава, когато по целия свят има толкова много критики за войната в ивицата Газа, за глада и за смъртта на деца? Изглежда, че гласовете на недоволство срещу политиките на Вашата страна нарастват. Провеждат се и немалко протести.
– Няма нито един израелец, който да не е засегнат от тази война – семейства на загинали войници, заложници, ранени, резервисти, призовани на служба, майки, чакащи синовете си да се завърнат у дома. Като посланик на Израел аз изпитвам дълбоката болка в този момент – както професионално, така и лично. Осъзнавам също страданието, което много хора изпитват, когато виждат кадри от Газа – особено на деца. Но не бива да забравяме – 7 октомври промени всичко. Над 1200 души бяха избити в най-голямото клане на евреи след Холокоста – убити бебета, изнасилени жени, младежи изгорени живи, деца и възрастни отвлечени като заложници.
Войната на Израел не е за завоевания – тя е за самозащита. Това е екзистенциална война. Медията често се фокусира само върху Газа, пренебрегвайки факта, че ние се сражаваме срещу прокситата на Иран – от Хизбула на север, шийтските милиции в Сирия и Ирак, хутите в Йемен, както и Хамас в Газа, Юдея и Самария. Да не забравяме и операцията срещу Иран, за да бъде предотвратено придобиването на ядрена бомба. Нашата борба не е само за нас самите, а и за целия свободен свят. Критиката е легитимна, но контекстът е от съществено значение.
– Каква е реалната ситуация в ивицата Газа – разпространяват се ужасяващи кадри на смърт и страдание, а в същото време някои твърдят, че това не отразява действителността там?
-Няма съмнение, че Газа е военна зона. Войната винаги е трагична – особено в гъстонаселени райони, където терористите използват цивилни като жив щит, оперирайки от стотици километри тунели.
Хамас умишлено експлоатира страданието на цивилните като пропагандна стратегия. Израел неотдавна призова жителите да напуснат град Газа за тяхна собствена безопасност, докато Хамас им нареди да останат и блокира маршрутите за евакуация.
Кадрите от войната са покъртителни, но много от разпространяваните клипове не са проверени – някои са от Сирия или Йемен, други са инсценирани. Разпространени снимки на недохранени деца впоследствие се оказаха изображения на жертви на тежки заболявания, а не на глад. Хамас контролира информационния поток. Данните за жертвите идват от т.нар. „Министерство на здравеопазването в Газа“ – структура на Хамас. Независима журналистика е невъзможна. Пропагандата е постоянна. Макар да е забранена в редица арабски държави, на Запад „Ал Джазира“ усилва този наратив. Други медии също представят собствени политически позиции, вместо обективната картина.
Същевременно обаче в Газа ежедневно влиза хуманитарна помощ. Израел осигурява доставките, но често ООН не успява да ги разпредели. Дори след като призна, че голяма част от помощта се краде от Хамас, международната организация продължава да обвинява Израел. Въпреки това, кадри на местни жители в Газа показват редица отворени кафенета, ресторанти и пазари, където цените на храните напоследък спадат. Множество организации работят в Ивицата, за да подпомогнат населението. Например, Американската неправителствена организация Gaza Humanitarian Fund е разпределила над 150 милиона хранения само от май месец насам.Така че реалността е много по-сложна от това, което показват филтрираните картини.
– Защо хуманитарната помощ, която се изпраща, не достига до населението?
– Това е ключов въпрос и докосва същината на трагедията. От началото на войната Израел е позволил влизането на над 100 000 камиона с помощ – повече от 2 милиона тона храна, вода, лекарства и оборудване – в Газа. Работили сме с ООН, САЩ, ОАЕ, Египет, Йордания и множество неправителствени организации. Няма друга страна, която някога да е улеснявала подобен тип помощ за своя враг по време на активна война.
Питате се защо все още има нужда от тази помощ? Защото Хамас краде голяма част от нея. Крадe гориво, разграбва храна, блокира разпределението и атакува конвоите. За Хамас гладуващите цивилни не са трагедия – това е тактика. Те щадят своите, но изтезават другите.
Има видеа, документиращи как жители на Газа са измъчвани или екзекутирани заради опит да получат помощ – много от тях публикувани от самия Хамас, за да всяват страх сред населението.
Израел дори подкрепя директни въздушни доставки, за да заобиколи Хамас. Призоваваме партньорите ни да разширят тези усилия. Искаме помощта да достига до цивилните. Но докато Хамас контролира Газа, помощта ще бъде експлоатирана – и хората ще страдат.
– Светът е съсредоточен върху войната на Израел с Хамас. За съжаление, в много други страни като Йемен хората живеят в мизерия, но това не привлича обществено внимание. Какъв е вашият коментар?
– Това е един от големите парадокси на международното внимание. Йемен е изправен пред една от най-тежките хуманитарни кризи в света – над 17 милиона гладни, включително повече от един милион деца под пет годишна възраст – а въпреки това рядко попада в заглавията. И това не е единственият случай: Судан, Нигерия и други места също страдат.
За съжаление, селективното възмущение често отразява политика, а не принципи. Страданието на цивилните не трябва да се оценява по топография или по това кой го причинява. Детето е дете, независимо къде живее.
Израел приветства глобалната загриженост към Газа – когато тя се основава на факти, а не на пропагандата на Хамас. Но защо се мълчи за хутите в Йемен, Хизбула в Ливан или за репресиите на Иран спрямо жените? Истинската морална международна общност трябва да бъде последователна. И без друго нейната достоверност намалява – а жертвите, за които претендира, че защитава, биват забравяни, щом камерите се завъртят другаде.
– Всяка война се води с огромни финансови ресурси. Несъмнено Израел разполага с такива средства. Откъде идва финансирането на Хамас и другите терористични организации?
– Това е ключов въпрос. Хамас е терористична групировка, която има подкрепата на голяма част от палестинците, но също така е милитаризирана прокси структура, финансирана от Иран. Голямата част от бюджета ѝ идва от Техеран, като част от по-широките усилия на Иран да дестабилизира региона. Иран финансира също Хизбула, хутите в Йемен, Ислямски джихад и екстремисти в Сирия и Ирак. Но Иран не е единственият източник.
Днес Хамас експлоатира хуманитарната помощ. Краде я и я продава на завишени цени. Цикълът е дълбоко циничен: жителите на Газа получават дарения – често големи суми от ислямски благотворителни организации на Запад или чрез платформи за краудфъндинг. В много случаи тези пари се използват за закупуване на стоки на завишени цени, които вече са били доставени като помощ и са били откраднати от Хамас. Организацията използва приходите си, за да плаща заплатите на бойците си. Така се привличат и тийнейджъри – като се предлага подкрепа на семействата им. Много от тези млади момчета не са обучен, а ако загинат по време на бой, се означават като „деца, загинали във войната“. Това е ужасяващо, но, за съжаление, реално. Според оценки, само за две години Хамас е спечелил стотици милиони чрез манипулации с помощта.
Трябва да бъдем честни обаче: значителна част от финансирането идва и от западни страни, включително ЕС. Хамас систематично пренасочва международната помощ, злоупотребява с неправителствени организации и дори с агенции на ООН като UNRWA.
Един от най-големите поддръжници на Хамас е Катар. Там открито се приютяват лидери на Хамас, които живеят в лукс, докато жителите на Газа страдат. Техните лични финанси не са тайна за никого. Катар е предоставил на организацията стотици милиони долари.
Контрастът е ясен: Израел се защитава чрез иновации и развитие. Хамас унищожава – подпомаган от тези, които му позволяват да експлоатира човешкото страдание.
– Радикализацията на ислямисти изглежда започна след 1989 г., и по-конкретно след разпада на СССР. Виждате ли някаква връзка?
– Права сте, че разпадът на СССР пренареди глобалния пейзаж, но ислямистката радикализация не е нов феномен: Мюсюлманско братство е основано през 1928 г., а Ислямската революция в Иран се случва през 1979 г. По някакъв начин съветската власт потиска радикалния ислям като заплаха за своята комунистическа идеология, която изобщо отхвърля религиите, както и като средство за запазване на стабилността.
След 1989 г. вакуумът на властта и идентичността в арабския свят, комбиниран с разочарование и провалени режими, създаде плодородна почва за екстремизъм. Бяхме изпълнени с надежди за демократичен процес в арабския свят, но за съжаление Иран използва момента, за да изнесе своята революция, подкрепяйки групи от Ливан до Газа. Ал-Кайда и по-късно ИДИЛ използваха нестабилността, за да разпространяват насилие под прикритието на религията.
Този исторически процес може да се обсъжда с часове, но искам да подчертая едно: Израел не е във война с исляма. Милиони мюсюлмани живеят свободно в нашето общество. В нашия парламент има арабски и ислямски партии. Арабски съдии, включително и върховни съдии.
Ние се борим с радикалния ислямистки тероризъм – политическа идеология, която използва религията, за да оправдае насилието. Европа трябва също да е наясно с тези рискове. Тя не е имунизирана.
– Вярвате ли, че конфликтът с палестинците може реално да бъде решен чрез преговори?
– Израел винаги е вярвал, че единственият начин за решаване на конфликти е чрез преговори и диалог. Подписахме мирни споразумения с Египет, Йордания, ОАЕ, Бахрейн и Мароко – и оставаме ангажирани с мира с всички наши съседи. Но за да бъдат успешни преговорите, трябва да има партньор, който също искрено желае мир.
Едно от основните препятствия, за което често не се знае на международната сцена, е т.нар. „право на завръщане“. През 1948 г. стотици хиляди евреи бяха прогонени от арабските държави и интегрирани в Израел. По същото време много араби напуснаха територията на тогавашна подмандатна Палестина – но са умишлено оставени със статут на бежанци в арабския свят, поколения наред, в Сирия, Ливан, Йордания и Египет. Тази политика съхрани претенции, насочена не към изграждане на палестинска държава, а към „завръщане“ в Израел и неговото демографско заличаване. Докато палестинското ръководство не се откаже от тази цел, мир е невъзможен. Не можеш да сключиш мир със съсед, който иска да те унищожи и замести.
Хамас олицетворява отказа от признаване. Той отрича съществуването на Израел, промива съзнанието на децата и празнува убийството на невинни. Дори Палестинската автономия – макар нейните представители да носят костюми и да говорят дипломатично – продължава да насажда омраза и да финансира терор чрез политиката си „плащане за убийства“. Образованието трябва да се промени.
Не може да има мир, докато децата биват учени да мразят, да славят насилието и да мечтаят за унищожаването на Израел. Мирът започва в класните стаи, учебниците и публичния дискурс – не само в конферентните зали. В този аспект очакваме ЕС да заеме твърда позиция и да настоява за реформи.
– Все пак, през 1993 г. Ясер Арафат призна правото на Израел да съществува и да живее в мир, ограничавайки стремежите си първоначално до автономия в ивицата Газа и в град Йерихон на Западния бряг. Защо този план не проработи?
– Права сте – 1993 г. беше момент на надежда. Израел направи болезнени отстъпки в рамките на Споразуменията от Осло. Но вместо мир получихме тероризъм. Палестинската автономия насърчаваше подстрекателство, отхвърли мирното споразумение през 2000 г. и започна кървавата Втора интифада. През 2005 г. Израел напълно се изтегли от Газа. Две години по-късно Хамас завзе контрола и превърна територията в база за атаки. Газа беше де-факто държава, която можеше да се превърне в рай, но вместо това стана център на терора. Ние опитахме. Но мирът се провали, защото палестинските лидери избраха насилието пред съвместното съжителство – и продължиха да търсят унищожаването на Израел, вместо мирен живот в съседство.
– Виждате ли изход от сегашната ситуация? Възможно ли е мирно решение на конфликта?
– Народът на Израел желае мир – но няма да поемаме безразсъдни рискове. Мир не може да съществува под сянката на терор и подстрекателство. Три условия са от решаващо значение:
– Тероризмът трябва да бъде разгромен – Хамас да бъде разоръжен, а палестинските територии демилитаризирани.
– Трябва да се излъчи надеждно и некорумпирано палестинско ръководство – такова, което да отхвърли екстремизма, да се откаже от мечтата за унищожение на Израел и да разпусне UNRWA.
– Образованието трябва да се промени. Мир е невъзможен, докато децата се учат да мразят евреи и да възхваляват насилието.
Израел продължава да работи с регионални и глобални партньори, но не за сметка на собственото си оцеляване. ЕС може да има ключова роля, но трябва да отчете легитимните притеснения на Израел. Сигурността и дипломацията трябва да вървят ръка за ръка.
– Естествено е да защитавате позицията на своята страна. Но дори като дипломат, бихте ли признали грешки, които Израел допуска във външната си политика?
– Израел е жива демокрация. Нашият народ e привърженик на открити дебати, самокритика и съдебен надзор. Разполагаме със свободна преса, независима съдебна система и активна гражданска общност – включително чести обществени протести, които отразяват силата на нашите демократични ценности.
Войната е сложна – особено за по-младите поколения на Запад, които не познават нейната реалност. Допускали сме грешки и се стремим да се учим от тях. Но има морална разлика между една демокрация, която разследва причинени вреди, и терористична организация, която умишлено напада цивилни. Приветстваме градивната критика, но отхвърляме двойните стандарти и опитите Израел да бъде демонизиран.
– Със сигурност не можете да отречете, че умират невинни хора, особено палестински деца. Невъзможно ли е поне това да бъде предотвратено?
– Смъртта на цивилни винаги е трагедия – но за съжаление във война тя се случва. Хамас се укрива в гъстонаселени райони, крие се в домове, училища и болници, действа от подземни тунели, а бойците са облечени в цивилни дрехи. Нито една западна армия не се е изправяла пред такива условия – да воюва едновременно над и под земята, сред цивилно население. Израел взема безпрецедентни мерки, за да избегне жертви. Няма война – включително на запад – без цивилни жертви; разликата е, че там те са били по-слабо разгласявани в медиите.
Хамас използва страданието като оръжие, Израел се стреми да го предотврати. Бихме искали да можем да го избегнем, но за съжаление това е реалността на всяка война. Най-добрият начин да не се стига до подобно страдание е изобщо да не се започва война.
– Как бихте коментирали процесите, които протичат в света, неговото пренареждане? Какви са вашите очаквания по отношение на войната в Украйна?
– Израел е на страната на Украйна и се надяваме инициативата на президента Тръмп да доведе до мир и край на тази война. Живеем във време на глобално пренареждане. Редът след Студената война е подложен на натиск от авторитарни режими, технологични революции, регионални войни и ерозиращи норми. Трябва да защитаваме ценностите, които обединяват свободните общества: човешкото достойнство, върховенството на закона и правото на народите да се защитават.
Независимо дали става дума за Украйна, Израел или другаде, истината сама по себе си е под атака – чрез дезинформация и хибридна война. Радикалният ислям се засилва в западните общества, подхранван от миграция и антисемитизъм, прикрит като „антиционизъм“. Младите хора са силно повлияни от враждебна пропаганда в социалните мрежи. Авторитарни държави инвестират милиарди в западните академични среди, за да изопачават историята и да отслабват демокрацията. Тези заплахи изискват единство и ясна стратегия за запазване на нашите ценности.
Кристина ПАТРАШКОВА