
Проф. Бьорн ЛОМБОРГ
Copenhagen Consensus Center
Въпреки огромната реклама възхваляваният преход от изкопаеми горива към зелена енергия не се случва. Постигането на значима промяна с настоящите политики се оказва недостъпно. Трябва драстично да променим посоката.
В световен мащаб вече изразходваме почти 2 трилиона долара годишно в опити да наложим прехода. През последното десетилетие използването на слънчева и вятърна енергия се е увеличило до най-високите си нива. Но това не е намалило изкопаемите горива – напротив, за същия период сме прибавили още от тях.
Безброй проучвания показват, че когато обществата добавят повече възобновяема енергия, по-голямата част от нея никога не замества въглищата, газа или нефта. Тя просто увеличава консумацията. На всеки шест единици, по-малко от една измества изкопаеми горива. Анализът в Съединените щати сочи, че субсидиите за възобновяема енергия водят до увеличаване на общото потребление.
С други думи, „зелените“ политики водят до повече емисии.
Това не е изненада за изучавалите история. По време на прехода от дървесина към въглища през XIX век общото потребление на дърва всъщност се е увеличило, докато въглищата са поели по-голям процент от енергийните нужди. Същото се случи и при преминаването от въглища към нефт: до 1970 г. петролът, въглищата, газът и дървата доставяха повече енергия от всякога.
Хората изпитват неутолима жажда за достъпна енергия, която е необходима за всеки аспект на съвременния живот. През последния половин век енергията от нефт и въглища отново се е удвоила, водната се е утроила, тази от газ се е увеличила четирикратно – при това сме свидетели на взрив в използването на ядрена, слънчева и вятърна. Целият свят – и обикновеният човек – никога не е разполагал с повече енергия.
Грандиозният план за днешния преход се основава най-вече на това, че повсеместното прокарване на силно субсидирани възобновяеми източници ще накара изкопаемите горива да изчезнат по магически начин. Скорошно проучване заключи, че говоренето за преход е „подвеждащо“ – при всяко предишно добавяне на нов енергиен източник е било „напълно безпрецедентно това да доведе до траен спад в използването на вече установените“.
Друг проект изследва 14 промени, настъпили през последните пет века, например когато фермерите са преминали от оран на нивите с животни към трактори. Основната причина винаги е била, че новата услуга е по-добра или по-евтина.
Слънчевата и вятърната се провалят по двата пункта. Не са по-добри, защото за разлика от изкопаемите горива (които могат да осигурят енергия, когато ни е нужна), те произвеждат само в зависимост от капризите на дневната светлина и времето. Това също означава, че не са по-евтини. В най-добрия случай те са по-евтини, само когато слънцето грее или вятърът духа с подходяща скорост. През останалото време са безполезни и безкрайно скъпи.
Когато вземем предвид разходите за едва 4 часа съхранение, стават неконкурентни в сравнение с изкопаемите горива. Постигането на реален устойчив преход би изисквало значително повече съхранение, което прави тези варианти изключително недостъпни.
Освен това слънчевата и вятърната енергия адресират само малка част от едно обширно предизвикателство. Те се използват почти изцяло в сектор електричество, който съставлява една пета от цялото световно потребление.
Все още ни е трудно да намерим екологични решения за повечето видове транспорт, а дори не сме започнали с огромните нужди за отопление, производство или селско стопанство. Оставяме настрана най-тежките и важни сектори като стомана, цимент, пластмаси и торове.
Затова не е чудно, че въпреки всички приказки за глобален енергиен преход, дори администрацията на Байдън констатира, че докато възобновяемите източници ще се увеличат драстично в световен мащаб до 2050 г., нефтът, газът и въглищата също ще продължат да нарастват.
При тази траектория никога няма да постигнем прехода. Това ще изисква значително повече субсидии за слънчевата и вятърната енергия, както и за батериите и водорода, а всички ние ще трябва да приемем по-малко ефективни технологии за важни нужди като стоманата и торовете.
За капак транзицията ще изисква политиците да наложат масивни данъци върху изкопаемите горива, за да ги направят по-малко желани. McKinsey оценява пряката цена за постигане на истински преход на повече от $5 трилиона годишно. Тези харчове ще забавят икономическия растеж, което прави реалната цена петкратно по-висока. Годишните разходи за жителите на богатите страни може да надхвърлят $13 000 на човек.
Избирателите няма да се съгласят с тази болка.
Единственият реалистичен начин за осъществяване на преход е да се подобрят значително алтернативите за зелена енергия. Това означава повече инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Необходими са иновации в областта на вятърната и слънчевата, но също така в областта на съхранението, ядрената енергия и много други възможни решения. Постигането на по-ниски цени на алтернативните спрямо изкопаемите горива е единствен начин зелените решения да бъдат приложени в световен мащаб, а не само от елита на няколко богати държави, загрижени за климата.
Когато политиците ви казват, че зеленият преход е настъпил и трябва да се включим в него, те всъщност просто искат от избирателите да ги подкрепят в хвърлянето на още добри пари след лошите. Трябва да бъдем много по-умни.
