От векове шпионите са били едни от най-мистериозните фигури в историята. Все пак това са хора, които съществуват и работят в сенките, за да събират информация, да предотвратяват заплахи и да влияят на хода на събитията. И ако в киното шпионажът е бляскав, изпълнен с високотехнологични джаджи, дръзки преследвания и персонажи като Джеймс Бонд, то в реалността ролята на тайния агент е далеч по-семпла и тежка.
Великобритания винаги е била един от световните центрове на шпионската дейност, а МИ5, службата за вътрешна сигурност, създадена още през 1909 г., е един от символите на държавата. Нейната задача не е била да работи на чужди територии като МИ6, „очите и ушите“ на Великобритания, а да защитава „домашния фронт“ – да открива и неутрализира заплахи вътре в страната. Именно там, в архивите на МИ5, се пазят и редица разсекретени документи, които хвърлят светлина върху това какво означава да си шпионин в средата на 20-и век.
През 1951 г. изглежда животът в сенките е бил по-малко бляскав, отколкото във филмите за Бонд. Според Daily Mail по това време новобранците се сблъсквали със строги критерии за подбор. Приемани били само мъже с височина около 170 см, които не биха могли да бъдат объркани с полицаи.
Ръководството на организацията МИ5 за „наблюдение“, разсекретено в наши дни, разкрива, че шефовете смятали идеалния шпионин човек, който „се ражда, а не се създава“. Проблемът бил, че мнозина кандидати нямали търпението, нужно за тази взискателна работа.
За разлика от филмите през 1951 г. шпионите били призовавани да се откажат от мустаците и брадите си, защото били твърде отличителни белези. Служителите трябвало да изглеждат „невзрачни“, да се слеят с тълпата и да не привличат внимание.
„Един шпионин трябва да се адаптира към местността, която е призован да наблюдава, например трябва да носи стари дрехи, шапка, шал и т.н. Използването на грим или маска на лицето не се препоръчва. Това може да се счита за задължително единствено във филмите за тайните служби, но на практика е подсъдимо“, гласят документите.
Новодошлите в МИ5 дори получавали илюстрации как правилно да следят целта си пеша. В документите е описано така: „Шпионирането е много тежка и взискателна професия. Екранните детективи за тайните служби или в криминални романи са привлекателни, но на практика в такова призвание като шпионаж има по-малко блясък и много монотонност.“
Сред основните изисквания били също доброто зрение и слух, бързата реакция и способността за предвиждане на неочаквани действия от страна на заподозрения. Агентите трябвало винаги да носят пари в себе си, за да могат мигновено да скочат в такси и да продължат следенето, като междувременно си измислят правдоподобна история. Редно било да не забравят и за бакшиша, защото „добре е шофьорът да има стимул да си мълчи“.
Но важен бил и друг златен принцип: „Шпионите не се качват в същия асансьор, където е целта им. Те преследват, без да бъдат забелязани. Достатъчно е да ги държат в полезрението си.“
За да не бъдат запомнени, агентите сменяли дрехите си често, а маршрутите до дома ежедневно.
Daily Mail припомня, че още през далечната 1910 г. е съществувал британски агент, който спазвал всички тези „закони“, наложени от вишестоящите. Именно тогава МИ5 закупува първата си камера за наблюдение за 3 паунда и 10 шилинга. В ранните си години организацията не е била добре финансирана, дори вторият й автомобил бил купен със средствата, конфискувани от немски шпионин, който първо бил дълго следен, а след това екзекутиран.
Историите от архивите на МИ5 показват, че истинският шпионаж е бил всичко друго, но не и романтичен. Това е свят на търпение, самодисциплина и готовност за незабавни действия. Свят, в който невзрачността е най-голямото оръжие.
Източник: iStock by Getty Images, Дир.бг