На 5 декември 1994 г. Украйна подписва серия от политически споразумения, които гарантират суверенитета и независимостта на страната в замяна на присъединяване към Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), припомня Kyiv Independent. Подписаният в Будапеща меморандум предвижда Украйна да се отърве от ядрения си арсенал в замяна на гаранции от страна на САЩ, Обединеното кралство и Русия да не използват икономически и военни средства за нападение срещу страната. Двадесет години след подписването на споразумението Русия започна война срещу Украйна, допълва украинската медия. Тридесет години по-късно Русия активно води пълномащабна офанзива.
Сянката на събитията от 1994 г. преследва Украйна и днес. Въпреки споразуменията, Украйна не е получила основната полза от отказа от третия по големина ядрен потенциал в света – сигурността. Мнозина в Киев смятат, че страната е била принудена да сключи неравностойно споразумение от страни, които не са имали намерение да спазват подписаното.
„Днес Будапещенският меморандум е паметник на недалновидността при вземането на стратегически решения в областта на сигурността“, се казва в изявление на украинското външно министерство за 30-годишнината при подписването на споразумението. „То трябва да напомня на настоящите лидери на евроатлантическата общност, че изграждането на европейска архитектура за сигурност за сметка на интересите на Украйна, вместо да се вземат предвид, е обречено на провал.“
Как Украйна изгуби всичко
След разпадането на Съветския съюз Украйна е останала със 176 междуконтинентални балистични ракети, включително 130 ракети с течно гориво УР-100Н (название на НАТО SS-19 Stiletto) и 46 ракети с твърдо гориво РС-22 (обозначение на НАТО SS-24 Scalpel), по данни на Инициативата за ядрена заплаха (NTI). Освен това Украйна е разполагала с между 1514 и 2156 стратегически ядрени бойни глави и между 2800 и 4200 тактически ядрени бойни глави в арсенала си. Въпреки това не се предвижда Украйна да запази ядрения си арсенал. Разпоредбата за неядрен статут е залегнала в Декларацията за държавен суверенитет на Украйна, приета от украинския парламент на 16 юли 1990 г. Разпоредбите за бъдещия ядрен статут са потвърдени и при обявяването на независимостта на Украйна през 1991 г. За по-малко от година Леонид Кравчук, първият президент на независима Украйна, одобрява Лисабонския протокол, който допълва Договора за съкращаване на стратегическите оръжия (СТАРТ I), подписан между Съветския съюз и САЩ през 1984 г. Съединените щати, Русия, Беларус и Казахстан също подписват протокола.
Лавров към Тъкър Карлсън: Това е покана за катастрофа
Съгласно Лисабонския протокол Украйна, Беларус и Казахстан се ангажираха да се присъединят към Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), като по този начин се отказват от ядрения си статут. На 5 декември 1994 г. Украйна подписва Меморандума от Будапеща. Съгласно документа подписалите го страни – Обединеното кралство, Русия и Съединените щати – се задължават да бъдат гаранти на независимостта и суверенитета на Украйна и да се въздържат от използване на оръжие или икономически натиск срещу нея. В замяна Украйна се отказа от ядрения си статут.
Антон Лягуша, академичен директор на магистърската програма „Изследване на паметта и обществена история“ в Киевското училище по икономика (КУИ), заявява, че Украйна се е съгласила на неядрен статут под огромен натиск. „Русия използва Будапещенския меморандум много хитро. По-конкретно, тя насърчаваше и принуждаваше Запада да оказва натиск върху Украйна да подпише меморандума. В същото време Русия го позиционира като „благороден акт на глобалната геополитика“,“ казва Лиагуша.
„Русия насърчаваше разказа, че Украйна е провалена държава, несъществуваща държава и несъществуващи средства, които са извън контрол. А в една несъществуваща, неконтролирана държава ядрените оръжия са най-лошият възможен вариант. За съжаление, тази хитра и лукава дипломация и пропаганда постигна целите си“.
През 1996 г. Украйна напълно изпълни споразуменията си: всички ядрени бойни глави бяха предадени на Русия за унищожаване, а класифицираните стратегически бази бяха преобразувани за невоенни цели. Гарантите, от друга страна, не изпълниха своите задължения. Историкът определя тази стъпка като грешка, защото е твърдо убеден, че ядрените оръжия и днес са гаранция за ненападение и известна гаранция за защита на собствения суверенитет. „По времето, когато е подписан Будапещенският меморандум, Украйна не е била в състояние да гарантира суверенитета си в случай на пряка военна агресия от страна на Русия или други държави“, казва Ляугаш пред украинската медия. „Това означава, че отказът от ядрени оръжия е нелепа история. И аз съм сигурна, че политиците, които подписаха този меморандум, са разбрали това“.
Други експерти, отбелязват, че разоръжаването има и някои положителни аспекти. Украйна не е имала достъп до кодовете за изстрелване, но Русия е имала. Поради това Украйна може само да съхранява оръжията, но не и да ги използва, но съхранението изисква и много ресурси. „Трябва постоянно да поддържате персонал за сигурност на обектите, да се уверите, че бойните глави и ракетите остават стабилни и че няма проблеми с тях“, казва Фабиан Хофман, експерт по отбрана и докторант в Университета в Осло. „Украйна ще плати значителни суми за нещо, което не може да използва. Така че не би било много разумно (да запази оръжията).“ Според Хофман Украйна също така рискува да се превърне в международен парий като Иран или Северна Корея, ако запази ядрените си бойни глави. Ливиу Хоровиц, специалист по ядрено възпиране в Германския институт за международни отношения и сигурност, споделя същото мнение. „Всички искаха Украйна да се откаже от тези ядрени оръжия, включително САЩ и всички западноевропейски сили, така че Украйна на практика трябваше да вземе това решение против волята на всички останали“, казва Хоровиц.
В замяна на отказа си от ядрените оръжия Украйна получава и икономически ползи под формата на гориво за атомни електроцентрали. В началото на 90-те години на миналия век Украйна се сблъсква с финансова криза и в цялата страна има прекъсвания на електрозахранването. Така че, отказвайки се от стратегическите бомбардировачи, Украйна частично изплати дълговете си за газ. Хоровиц обаче се съгласява с Лиагиса, като казва, че в случай на пълномащабно нахлуване ядрените оръжия биха могли да помогнат на Украйна в защитата ѝ срещу Русия: „Не е като да се сдобиеш с едно ядрено оръжие и изведнъж всички външни заплахи да изчезнат. Но в исторически план ядрените сили са възпирали по-добре своите противници. Като се има предвид конфликтът на Украйна с Руската федерация, от гледна точка на Украйна вероятно не би било лоша идея да разполага с ядрен арсенал“, казва Хоровиц. Въпреки това и двамата анализатори заявяват, че не виждат краткосрочно решение за Украйна, като добавят, че ядреният арсенал на Украйна е история от миналото без перспективи за бъдещето.
Призракът на Будапещенския меморандум
Тази есен президентът Володимир Зеленски предизвика нова вълна от дискусии около меморандума и изпълнението на неговите условия. „Или Украйна ще има ядрени оръжия, които ще служат за защита, или трябва да бъде част от някакъв съюз. Освен НАТО, ние не познаваме друг ефективен съюз“, заяви той през октомври. След това изказване Зеленски трябваше да се оправдае на фона на нарастващата загриженост сред партньорите и да увери, че Киев не възнамерява да разработва ядрени оръжия, а очаква да се присъедини към алианса в бъдеще.
