Орхан Исмаилов е председател на Народната партия „Свобода и достойнство“. Бил е заместник министър на отбраната. Завършил е право във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Има диплом от Академията на МВР по специалността „Защита на националната сигурност“. Специализира в Canadian Forces Language School Detachment Borden.
– Господин Исмаилов, активно коментирахте ситуацията около ДПС на Доган, евентуалното напускане на управляващата коалиция и роенето на партията. Засега това не се случва, какво ви говори подобно поведение?
– Говори за страх и зависимости. Явно има защо, след като единия ден казват, че напускат, а на другия – че остават. Това, което забелязвам в електората на така нареченото ДПС-ДПС, е тяхното негодуване. Те виждат какво се случва и че участието им в мнозинството е грешка и е лишено от логика.
Каквото и да направят от ДПС-ДПС, вече е късно либе за китка. Всяко решение ще е грешно, защото сбъркаха още в самото начало, давайки нежелана подкрепа. ГЕРБ и Бойко Борисов не са искали ДПС и сега не ги искат. И техният електорат не ги иска. С какво точно те участват в това управление? Просто се удължава агонията.
– Ваши са думите, че политическият формат ДПС на Доган вече се е изчерпал и не го чака нищо добро. Какво го крепи все още?
– Доган е минало. Той е на 71 години и не се показва. Хората му постоянно са на пързалката, не знаят какво да правят в публичното пространство, не знаят какво да защитят, всички се подиграват с тях.
Ако тази партия имаше естествени и силни лидери, те нямаше да позволят да са в това унизително положение. Лека-полека сами се унищожават. Просто са неадекватни. Големият проблем на ДПС е, че през годините бяха под крилото на почетния председател и не са водили истински и реални битки на политическия терен. Затова в момента са объркани.
Всъщност за ставащото са виновни и всички политически сили, най-вече от десния спектър. За тези повече от 30 години те не успяха да привлекат хората от етноса на ДПС. Този електорат просто беше оставен в ъгъла и в момента никой не се бори за него. Те са неорганизирана общност, която търси своите представители. Виновни са и настоящите лидери на ДПС-ДПС, които са с изключително слабо политическо присъствие, с нулева харизма и във вътрешни борби.
– Но Доган все пак продължава да дърпа конците отзад?
– Той каквото е могъл, направил го е. Оттук нататък не го виждам. Проектът ДПС беше създаден с добра идея, имаше ценностна система. Във времето обаче мутира и стана корпоративна организация, която днес виждаме как се разпада. Тя си изигра ролята и мисля, че в този вид вече не може да съществува. Каквото и да направят хората на Джевджет Чакъров, вече е късно. Царят е гол! Трябва да има нещо ново, което да обедини хората от общността. Трябват млади, образовани и най-важното, независими личности.
– А не смятате ли, че „ДПС – Ново начало“ може да направи това, за което говорите?
– До известна степен може. Всички виждат, че Делян Пеевски е силният в момента. Каквото е поискал той, това се случва, защото е човек на действията и иска да решава проблемите.
– През годините някой говорил ли е с вас като председател на „Свобода и достойнство“ да ви привлече в един общ блок?
– Да, темата е обсъждана. Ние бяхме и в Реформаторския блок. Преди да се появят „Продължаваме промяната“, говорихме с „Да, България“ и ДСБ. Те искат да сме при тях като ракетоносители, но не ни даваха избираеми места. Тогава какъв е смисълът? Как да убедим хората да гласуват за нас, като е ясно, че няма да влезем в парламента.
В районите, където преобладава нашият етнос и хората гласуват за нас, мандатите са малки, а борбата е жестока.
– Как ще коментирате политическата конюнктура в България. Идва ли краят на лидерските партии?
– В манталитета на българина е да обича силния човек. В момента в парламента има двама силни, които водят хорото. Всичко друго е отстрани на мегдана и наблюдава. Когато има слаби и безлични лидери, това дава възможност на силния да се изяви.
– А как ще коментирате радикализирането на политическия живот не само у нас, но и в Европа? Какво ви говори това за обществените нагласи?
– Смятам, че политическото радикализиране е нормално явление, още повече че България има такъв ресурс като избиратели. Ако се върнем назад във времето, имахме радикални партии като „Атака“, НФСБ, ВМРО. Появиха се и новите формации, които представляват немалка част от обществото. Вижте и в Европа какво става с крайно десните, почва за това нещо има. Аз обаче винаги съм казвал, че най-важен е българският национален интерес. Крайният национализъм не води до нищо добро, но умереният и по-точно патриотизмът са нещо добро. Ние също се имаме за такава политическа организация и винаги сме казвали, че България е над всичко.
– Вие сте специалист в сферата на националната сигурност. Как ще коментирате шпионските скандали, в които България беше замесена през последните седмици?
– За съжаление, това са фактите. Не съм информиран в детайли за шпионските скандали сега, но така се движи светът. Винаги е имало разузнаване. Знаете, че който владее информацията, той владее света. При така усложнената международна обстановка и военните действия, които се водят и до нашата страна, се прилагат различни методи за въздействие и получаване на информация.
България не е фактор в геополитически план, но има своето място, особено на Балканите. Много добре се вижда и е ясно, че сме в периферията. Но в крайна сметка трябва да работим да сме стабилна страна, гарантираща сигурност и спокойствие.
Ако бяхме някакъв геополитически фактор, можеше у нас да направим миротворческа среща между Русия и Украйна. За съжаление, през последните години външната ни политика не е на особено ниво. Знаете, че дори имахме министър-председател, който съвместяваше и длъжността на външен министър.
– Продължава ли да тегне над българския политически и обществен живота мрачната сянка на Държавна сигурност, г-н Исмаилов?
– По документи Държавна сигурност вече не съществува, но в задкулисието я има. Въпросът е в поколенията. Преди бяха едни, сега са наследниците им, има приемственост. Всеки ден ставаме свидетели на компроматни войни, виждаме как работи съдебната система. И преди, и сега методите и средствата са едни и същи. Нищо ново под слънцето, само играчите са различни.
– Каква е политическата ви прогноза за България? Какво ни чака?
– Със сигурност давам шанс на това правителство до юни, когато ще видим какво ще покаже конвергентният доклад. По този повод смятам, че България трябва да влезе в еврозоната и да приеме еврото. Това ще ни даде по-голяма сигурност и възможност, защото сами сме заникъде. Също така съм за активното ни участие в европейската отбранителна индустрия и в общата европейска отбрана. Смятам, че трябва да се върне наборната военна служба. Виждате, че Германия вече обсъжда тази тема. Да, това струва ресурс, но сигурността е най-важна за една държава. А ще е по-добре и за младежите, защото в момента те живеят във виртуален свят и не знаят какво се случва в реалността. Това е мое мнение и ако имам възможност, бих го предложил в парламента.
– Военнопромишленият комплекс на България може ли да отговори на съвременните изисквания и нужди?
– Да, естествено. България има развит военнопромишлен комплекс и при реорганизиране по стандартите на НАТО това може да се случи, имаме потенциал. Правителството и парламентът трябва да се замислят по тези въпроси, защото виждате, че нищо не е сигурно в съвременния свят.
Европа трябва да осъзнае, че вече трябва да разчита само на себе си. За съжаление, сега не сме подготвени за каквито и да било катаклизми. Налага се да обърнем сериозно внимание на нашата сигурност и икономика, а не да разчитаме на партньори, защото те се менят, а ние трябва да се справяме. Все пак аз съм позитивно настроен за политическото бъдеще на България. Нещата си динамични и смятам, че ще постигнем нашите желания и цели.
Петя БАХАРОВА
