24.8 C
София
четвъртък, 25 юли 2024 г.

Соня Момчилова: Интересът към традиционните медии все повече намалява


Соня Момчилова е бивш председател на СЕМ, а понастоящем член на съвета. Професионалният й път е на журналист, писател и ПР експерт. Името й се свързва със студентска програма „Ку-ку“, където е сценарист. Била е продуцент на сутрешния блок на Би Ти Ви. Работила е като редактор в БНТ. През годините е била директор на пресцентровете на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта и комуникациите, както и на пресцентъра на правителството на Стефан Янев.

– Г-жо Момчилова, отиват ли си традиционните медии? Задавам ви този въпрос, провокиран от приключилите избори и от констатациите на анализатори, че политиците предпочитат да говорят през фейсбук профилите си?
– Надявам се, че не. Ако трябва да се дистанцираме от сантимента, социологическите проучвания, които СЕМ утвърди като традиция, заедно със специализираните мониторинги, които провеждаме върху медийното съдържание по време на избори, то става ясно, че е налице отстъпление на интереса към традиционните медии за сметка на тези, позиционирани в интернет. Такава и е равносметката, която правим с колегите от световните и европейски регулатори на наши форуми.
Да не осъзнаваме и динамиката, с която настъпва изкуствения интелект, който бързо се усъвършенства и съпътстват работа на журналистите, е голяма грешка.

– Какво показва фактът, че „Величие“ влезе в парламента, агитирайки само в мрежата? ПП-ДБ също наблегнаха на онлайн рекламата.
– ПП-ДБ бяха политическата сила, която ползваше онлайн пространството най-агресивно и това не мисля, че остана незабелязано от някого. За съжаление, по плачевен, отегчителен, скучен, ленив и инфантилен начин. От избори на избори креативната немощ на парламентарно представените формации става все по-патологична. Озадачаващо и необяснимо от моя гледна точка е как „разкешващите“ щедро, по думите на един бивш пиар на ПП-ДБ, с журналисти и социолози, са толкова безпомощни в конструирането на ефективна предизборна кампания. Начинът, по който се използват високите технологии, включващи генеративни комуникационни подходи, също изглежда са чужди на иначе самопреживяващите се като технократи и силициеви питомци.
Колкото до „Величие“. Те демонстрираха и реабилитираха виталността на най-старомодния и прибързано презрян комуникационен подход, а именно срещи с избиратели, кампания тип „От уста на ухо“, излъчване на разговорите им с избирателите директно във Фейсбук и Ютюб. Нарекоха ги ТикТок явление, а те нямаха никакво присъствие там. Можеха със същия успех да ги нарекат и креатури на марсианска цивилизация, с едничката цел, обичайните демиурзи на политическите силни на деня да не паднат от трона по особено болезнен начин. Така или иначе, освен преднамерена разсеяност, струва ми се, беше направен и опит да се неглижира слона в стаята, което е еднакво наказуемо и симптоматично за пристрастността или оглупяването на медиите. Необяснимо е как народни витии, чиито участия в малки телевизии и Ютюб канали, събиращи над 200-300 000 гледания, остават незабелязани от журналистите, които се предполага, че са призвани да ни алармират първи за всевъзможна събитийност, ключови играчи на публичната сцена и прочие явления. Социолозите за пореден път се изложиха, но обяснимо се озвучават версии и обяснения за изчезналата чувствителност. Разчитат явно и електоратът да е податлив на хипнотичните им диалози с изненаданите журналисти.

– Бяха ли чути от обществото политическите послания в предизборната кампания и изобщо имаше ли такива?
– Посланията бяха отчайващи. Впрочем, можем да ги сведем до предизборни слогани, заимствани от времето на „Рейгън – враг номер едно на тутраканската селищна система“. Нямаше не само послания, нямаше и лидерски дебат, нямаше програми и идеи за политики.

– Защо лидерите на партиите отказаха да се явят на телевизионни дебати според вас?
– Защото са самозабравили се субекти. Защото никой не притеснява абонатите за властта, нито креатурите им по места. Все още не мога да си обясня равнодушието към на онзи сатрап (сатрап са наричали управителите в персийските области, деспотични, себични и маниакални) от Доспат, за който отново научихме от една малка телевизия, без национално покритие и любителски видеа в Интернет.
Тези избори приличаха на рибарска свада почти по Голдони. Продавачите са замеряха с улики, тежки, преглъщани по време на общото им управление истини, докато рибата на сергиите им отравяше с миризмата, тръгнала от лидерите на партийните формации.
Най-главният проблем според мен е, че доверието в изборния процес е тотално разрушено. И как да бъде иначе? Машините, от които се отрече цяла Европа, ни се рекламират като панацея за манипулациите. Защо не чухме и не видяхме нито един репортаж от западноевропейска държава, в която този вид гласуване се е провалило? Защо никоя медия не ни показа представител на най-голямата партия – тази на апатичните и отвратените, които не гласуват от години?
Пламен Киров, конституционалистът с безспорен авторитет каза, че и тези избори са били брутално манипулирани. Там, в студиото на БНТ, след думите му темата умря. Как очакваме да се възстанови доверието у хората? Нямаше ръчно броене, след оспорените местни избори, нямаше удовлетворително обяснение за мистериозно изчезналите флашки, не знаем защо т. нар. принтери изплюват бели разписки, които не отговарят на броя и вида гласувания.
Журналистите, крайно настръхнали в дирене на истината, предизборно провеждат интервютата си по две начина: вадене на зъби без упойка или психотерапия с усещане за последващ масаж. Като подчертано състрадателни са към представителите на статуквото. Нито за естаблишмънта, нито за медиите е полезно това погазване на хигиената, затова реваншът на омерзените е ступор и апатия.

– Как протече медийно предизборната кампания? Какво показва мониторинга на СЕМ?
– Нямаше почти никакви нарушения. Освен традиционните обществени и търговски радия и телевизии, този път включихме и 12 сайта, фигуриращи в нашия регистър. Всички нарушения изпратихме до ЦИК, който орган е отговорен за преценката и санкциите които евентуално следва да наложи.

– А имат все още авторитет медиите в обществото според вас?
– Съдейки по изследването на социолозите, все още се ползват с доверие. Аз обаче съвършено субективно мисля, че ако скоро ИИ и генеративните изображения заместят лицата на екрана и гласовете в радиоефира, малцина ще сме жалещите за вписаните във ведомостите за заплати на радиата и телевизиите. Никак няма да ми липсват и заприходените към НПО-та на чужди държави рецитатори на опорки, които отчитат дейност като граждански функционери в ефирите и на обществените медии.
Когато попитах генералния директор на Съюза на европейските обществени медии за мнението му, той не успя да разбере за какво става дума и как изобщо е възможно държавните медии да уплътняват работния ден на платени граждански активисти. Схващате ли размера на абсурда?

– Мнозина набеждават журналистиката в България като платена, вие как мислите?
– Една комуникационна съветничка на ПП-ДБ разказа в няколко интервюта за купуването на журналисти. Смайващо е според мен, че нямаше реакция на думите й. Нямаше уточняващи въпроси, нямаше обидени журналисти. Обратно, дамата е сред най-канените в студия и ефири, в качеството и на крем дьо ла крем на пиара.

– А какъв е коментарът ви на факта, че известни журналисти поеха към политическа кариера?
– Мисля, че е право на всеки да прави избори, в това число и на амплоа, на житейско и професионално поприще. Мисля че медиите трябва да отразяват нагласите в обществото, а не да внушават и превъзпитават. Спомняте си на какъв вой и натиск от всевъзможно естество беше подложено ръководството на БНР, а и СЕМ, за да бъде отстранен Петър Волгин. Какво се оказа? Такава мощна подкрепа, одобрение и доверие, каквото му засвидетелстваха гражданите, които го познават от работата му в радиото, може ли да бъде заменена от друг атестат? Не мога да си представя, че който и да било друг журналист би постигна такъв успех на национални, камо ли на европейски избори.

– Какво се случва с казуса „Генерален директор на БНТ“? Емил Кошлуков буквално се превърна в несменяем шеф.
– Очакваме решението на съда. Поредното заседание е назначено за 18 ноември. Към този момент аз вече няма да съм член на СЕМ.

– Каква е прогнозата ви за бъдещето на вестниците, радиото и телевизията в България?
– В този им вид, с тази им кондиция, с амнезията и старческото оглупяване, което ги превърна в машини за бял шум, краят им е неизбежен. Предупреждавала съм и друг път, обрат е възможен единствено, ако се завърнат към човешката си природа, към мисията си на резервни очила и уши, на задаващи въпросите, които ни се струва, че са забранени, а висят и ни се дължат. Медиите и журналистиката са възможни само по начина, по който Асандж ни показа, че следва да се служи на истината – смело, без интерпретации, без напасването и според нуждите на монополистите, магнатите, политиците. Да се крои според аршина на автоцензурата и конформизма е занятие с изтекъл срок на годност.

Петя БАХАРОВА

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини