На 6 август Българската православна църква чества Преображение Господне – един от най-светлите християнски празници, символ на божественото разкритие и възможността за вътрешна промяна и спасение на човешката душа. Според евангелския разказ Иисус Христос се качва на планината Тавор заедно с учениците си Петър, Йоан и Яков. По време на молитва образът му се преобразява – лицето му засиява като слънце, а одеждата му стават снежнобели. Пред апостолите се явяват старозаветните пророци Мойсей и Илия, а от небето се чува Божият глас, който потвърждава божествения произход на Христос с думите: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.“ (Мат 17:5).
Празникът носят със себе си както дълбок духовен смисъл, така и богати народни традиции.
В българската народна традиция денят бележи повратния момент между лятото и есента. Вярва се, че след 6 август нощите стават по-хладни, водите изстиват, а природата започва да се преобразява.