Щерьо Ножаров е доцент и доктор по икономическа политика и макроикономика, преподавател в УНСС и научен секретар на катедра „Икономикс“. Бил е експертен представител на България в ООН. Има продължителен опит в публичната администрация като директор в Министерство на околната среда и водите, главен директор в Министерство на културата, в съдебната система. Автор на научни публикации, реферирани в най-престижните световни информационни ресурси като SCOPUS и Web of Science. Има Scopus h-index равен на 1.
-Господин Ножаров, нека да започнем с новината от последните дни – немската компания Bosch закрива инженеринговия си център в София и съкращава 670 висококвалифицирани служители – решението резултат от проблемите на европейската автомобилна индустрия ли е или има и българска причина?
Проблемите са комплексни – от една страна е вярно, че в Германия тази компания, а и други правят съкращения. От друга – у нас се говори за увеличение на чуждите инвестиции, но ако погледнем структурата, истинските преки чуждестранни инвестиции са тези в дялов капитал и там има нищожна промяна. Всичко останало са някакъв тип дългови инструменти. Очевидно чуждестранните инвеститори избягват България.
Две от големите международни агенции вече се произнесоха, но въпреки влизането на страната ни в еврозоната не повишиха рейтинга, защото виждат тежки структурни дисбаланси. А с процедурата по свръхдефицит на Европейската комисия стана ясно за всички, че имаме сериозни институционални проблеми. В този смисъл решението на Bosch е показателно и за него има и вътрешни причини. В последните години си тръгнаха много стратегически инвеститори от ЕС. Да, идват други, но главно от трети държави и това прави впечатление. Вижте какво се получава: интегрираме се в Шенген, влизаме в еврозоната, имаме надежда за членство в ОИСР, а точно европейските инвеститори, които търсят най-качествена среда си тръгват.
От много години ЕС критикува институционалната среда у нас и се вижда от Плана за възстановяване и устойчивост, че основните пари, които ни бяха отрязани е заради това несправяне. Важно е да се разбере, че чуждите инвеститори на първо място се интересуват от институционалната среда. У нас законите са с лошо качество, а после има проблеми и с прилагането им. Включително аз имам научни публикации, издадени в чужбина за качеството на нормативните актове. Миналата година написах цяла монография от 220 страници, публикувана включително на английски, че Законът за висшето образование противоречи на Конституцията.
-Предложеният от правителството бюджет за 2026-а предизвика бурни реакции, а част от критиките са свързани с рекордния дефицит, с плановете да се вземат още заеми. Управляващите се оправдават, че такава е реалната снимка на ситуацията. Вярно ли е това?
Този бюджет не е по-лош от предходните, включително от предишния, представен през декември миналага година, но с нищо не е по-добър от тях. Всички ние, обществото очаквахме някаква промяна. И този бюджет разчита на финансови фокуси, в него има същите структурни дисбаланси и деформации. Ами той е правен от същите хора, говоря за зам.-министерски екип. Големият проблем е, че отново гледа на тригодишната прогноза като на някакъв фиктивен документ. Този закон трябваше да бъде по-различен, защото от 1 януари България е в еврозоната. Няма такъв случай с влизането на държава в еврозоната да я обявят в процедура по свръхдефицит. В представения проектобюджет траекторията е за увеличаване на дълга нагоре. България минава от страни с нисък дълг – за миналата година 27,7% спрямо БВП, към държави с умерен дълг – 35,2% през 2028 година. Това е безумен растеж. Хърватска влезе в еврозоната с почти 82% дълг към БВП, към момента е на ниво от 58%. Т.е. другите, влизайки в еврозоната, свалят външния си дълг, а ние го увеличаваме. Дори Гърция в последните две години е с бюджетен излишък. Италия и Франция вече намаляват дълга си и затова лихвите по него са по-ниски, отколкото при нас.
– Финансовият министър Гълъб Донев каза, че с този бюджет те не провеждат никакви свои политики. Какво е вашето обяснение, защо не предложиха нещо различно?
-Защото липсва достатъчна смелост за реформи. Издръжката на ведомствата се увеличава с 23% спрямо миналата година, което означава 1,3 милиарда евро. Това е безумен взрив на разходите и ще ви обясня защо смятам така. Без да броим поскъпването в малката кошница, защото министерствата не си поръчват чесън, домати и краставици, кумулативната инфлация за миналата и за тази година е доста по-малка. От това перо директно може да отрежем 500 милиона. И друго – по данни на финансовото ведомство до април изпълнението на капиталовите разходи е 15,6%. Това е за четири месеци, как ще стигнат 100% до края на годината? А там са заложени 4 милиарда, а с европейско финансиране и други военни разходи стават над 9,3 милиарда. От тези средства веднага бих отрязал 1,5 милиарда. Ще ви кажа защо са сложени толкова много пари в перото капиталови разходи – защото ЕК може да преглътне подобен бюджет за 5 месеца, ако е с инвестиционен профил. Надувате капиталови разходи, но след това обаче използвате Закона за публичните финанси, който дава право на министъра на финансите и МС без санкция на Народното събрание да преливат разходи от едно перо в друго.
-Къде подозирате, че ще бъдат прелети пари от капиталовата програма?
Е, в заплатите, разбира се. Така нареченото намаление на заплатите е само наречено. Там ще пренасочат и средствата, които са определени за издръжка на ведомствата. Не само няма забрана, но вече е масова практика в министерствата освен трудови да се сключват със служителите и граждански договори, които не се оповестяват. Така се показват едни заплати, а реално получават доста повече. Аз съм завършил икономика в УНСС и се сещам за всичко това, защо смятат, че няма да ги видят тези фокуси финансистите от ЕК и Европейската централна банка, които имат дипломи от Кеймбридж? На 25 юни, след като вече е запозната с проекта за бюджет, ЕК оповести препоръка специално за България и ни предупреждава както за дълга, така и за нетните първични разходи. Препоръката е свързана с процедурата по свръхдефицит.
– Но някои анализатори казват, че досега нито една държава не е понесла финансови санкции, макар и да са били в подобна процедура по свръхдефицит?
Санкциите не са само преки. Първото е доходността по дълга. Гарантирам ви, че в момента, в който се появи намерение за нов дълг, той няма да е по-евтин от 4,1 – 4,7%, а гръцкият в момента е с 3,82% доходност. Нашият заем ще е доста по-скъп от гръцкия, от италианския и френския. Това не е ли санкция? То е дори по-лошо от това да си кажат да платиш, примерно 60 милиона евро. Лихвите ще надхвърлят 2 милиарда евро през 2028-а. Освен това с процедурата по свръхдефицит няма да има повишение на кредитните рейтинги на страната. Това санкция ли е? Да, санкция е, защото всички инвестиции ще отиват в Румъния и Гърция, защото те вече вървят добре. И третото, най-важното – Многогодишната финансова рамка на ЕС влиза в сила на 1 януари 2028-а – след година и половина, което изобщо не е много време в публичните финанси. Там ние ще бъдем тотално порязани от гледна точка на възможности на усвояване на еврофондове. Отделно, Комисията на всеки шест месеца ще прави преглед, който ще е много стриктен. Има си начини ЕЦБ, ЕК и Съветът да окажат натиск на България да влезе в параметрите. Но не е въпросът просто да покрием едни цифрови индикатори, става дума за траектория. Ще искат нашият дълг да има стабилна траектория или да е низходящ. И не е вярно, че няма санкции, пример е Унгария, на която спряха еврофондовете и когато хората и фирмите като останаха без пари, просто бутнаха правителството. В България 1% от БВП се дължи на еврофондовете и не можем да си позволим да ни ги спрат.
-Все пак се правят някакви реформи – увеличава се максималният осигурителен доход, както и минималните осигурителни прагове за отделни професии.
Най-голямата дупка в Консолидираната фискална програма е бюджетът на НОИ – 47%. И без да броим, че държавата плаща осигуровките на държавните служители, с което недостигът е 60%. Нежеланието за реформи се компенсира с вдигането на осигурителния доход.
-И накрая да обобщим – какво да правят с този бюджет управляващите?
Понеже току-що сме се присъединили към еврозоната и влизаме в процедура за макроикономически дисбаланси може да се окажем и първата държава, която е с тежко наложени санкции. А този бюджет наистина е за късане. Новото правителство не може да си позволи бюджетът да е като предишните, защото очакванията на обществото, на ЕЦБ, на ЕК са да бъде различен.
Маргарита Димитрова