Теодор ЦЕКОВ
Еманюел Макрон е бездънен кладенец за хитрини. Неговият каталог предлага идеи какво може да се случи, ако България премине към президентска или полупрезидентска форма на управление.
За последните три месеца френският държавен глава завъртя около пръста си целия политически спектър. Предизвика парламентарен вот, използва левите срещу десните, сетне смени приятели и врагове.
След тежкото поражение на либералите в евроизборите на 9 юни Макрон разпусна националното събрание и свика извънреден вот, за да пресече възхода на крайната десница. Стратегията сработи чрез негласни съюзи център-ляво за балотажите на 7 юли срещу кандидати на „Национален сбор“. От лидер в първия тур партията на Марин льо Пен и Жордан Бардела завърши трета.
При получения троен възел Маркон очакваше разцепление в победилата коалиция (социалисти, комунисти и „зелени“), за да привлече по-умерените към евентуално мнозинство. Когато вариантът се размина, той не даде мандат на левицата за съставяне на правителство, а поднесе нова изненада.
Президентът назначи за премиер обиграния Мишел Барние от четвъртата по брой депутати дясноцентристка партия „Републиканците“. Така Макрон изгражда мост към тези, с който плашеше електората – крайната десница. Сумарно „Национален сбор“ (142-ма депутати), либералите и републиканците надхвърлят с 60-ина гласа нужната подкрепа (289 от 577) за управление на Барние.
Младият Бардела обясни юлския неуспех с алианс на безчестието, който откраднал изборите, а Макрон хвърлил страната в ръцете на крайната левица. Сега другият полюс отправя същите обвинения. Протести през уикенда събраха над 200 хиляди недоволни в големите градове.
„Президентът отхвърли резултата от парламентарните избори, които сам свика – заяви най-популярното лице на левия алианс Жан-Люк Меланшон. – Новият премиер няма да е от победителя „Нов народен фронт“. Следователно изборите бяха откраднати от французите и посланието им беше отхвърлено. Премиерът ще е от партията, която завърши последна. По същество това ще е правителство Макрон-Льо Пен.“
Участници в коалицията наричат Макрон автократ, а неговите действия – демократичен преврат, загърбване на републиканската традиция и отваряне на вратата за крайнодесните.
Превърнатият от враг в потенциален партньор „Национален сбор“ поставя свои условия. Льо Пен и Бардела заявиха, че няма да участват в правителството. Ще преценяват за подкрепа или вот на недоверие към Барние съобразно общата политика, бюджетните решения и спешните ситуации с инфлация, сигурност, миграция.
От първото си изявление Барние опита да се покаже обединител – обеща да подкрепи някои политики на президента (вкл. непопулярната пенсионна реформа), зарадва националистите с намерение да затегне граничния контрол. 73-годишният ветеран увери, че правителството ще включва десни консерватори, членове на центристкия блок около Макрон, но може да приеме и леви: „Няма червена линия. Трябва да отворим вратата за всички желаещи. Ще работя с всички добронамерени. Днес французите се нуждаят от уважение и единство“.
Барние има 46-годишен опит като депутат, министър в администрациите на Ширак и Саркози, евродепутат, еврокомисар по регионалните политики (1999–2004) и по вътрешния пазар (от 2010), договорил нови регулации след финансовата криза, а през 2016 г. назначен за отговорник по сделката на Брюксел с Лондон относно Брекзит.
Уважаван като прагматик, човек на консенсуса и преговорите, проевропейски политик с неолиберални икономически възгледи.
Според критици обаче е нагаждач, откъснат от проблемите на хората, нямащ пълна подкрепа в своята партия. Когато не успя да спечели номинация за президентските избори 2022, той направи завой от центъра надясно с идеи за 3–5-годишен мораториум върху имиграцията и по-голям суверенитет на Франция от ЕС. Някои спекулират, че Барние е станал евроскептик, но в Брюксел го имат за свой. Председателките на ЕП Роберта Мецола и на ЕК Урсула фон дер Лайен побързаха да го поздравят с премиерския пост, изтъквайки качествата му като „водач с визия и подход, опит и познания, носещ в сърцето си интересите на Европа и Франция“.
Проблемът с виртуозните маневри на Макрон е, че трябва да бъдат последвани от спешни решения. В идния месец е нужно парламентарно мнозинство за приемане на бюджет 2025, съобразен с изискване от ЕС за свиване на бюджетния дефицит. Франция е поискала от Европейската комисия удължаване на крайния срок (от 20 септември до 15 октомври) за представяне на план за намаляване на пасива, който може да достигне 5,6% от БВП при допустими 3%. Влошените показатели и заплахата от евросанкции вещаят трудни стъпки по съкращаване на публичните разходи или повишаване на данъците. Новият премиер обобщи, че не може да прави чудеса, но иска да върне реда във финансите на Франция.
