На около 900 километра на югозапад от брега на Европа и на 500 км западно от Мароко в Атлантическия океан се намира островът на вечната пролет. Регионът е автономна част от Португалия и най-отдалеченото място, което принадлежи на Европейския съюз. В последните години много западноевропейски туристи избират дестинацията за своя ваканция заради мекия субтропичен климат, там температурите рядко падат под 16 градуса през зимата и обикновено на надвишават 26 през лятото.
За съжаление, българските туристи са малко, защото няма директна самолетна връзка и трябва да се пътува до Лисабон или Порто, откъдето има полети до Фуншал, главния град на острова. Любопитно е, че летището в Мадейра се казва „Кристиано Роналдо“, защото известният футболист е роден там. Това и една от малкото аерогари в света, кръстена на жив човек. Аеропортът е сред най-екстремните, разположен е между стръмни планини и Атлантическия океан. Част от пистата е построена върху огромни висящи бетонни колони над водата. Освен това океанът и релефът създават турбуленции. Всеки пилот, който изпълнява полети до Мадейра, преминава специално обучение и сертификация.
Но пък преживяването си струва – заради климата има изключително богата и разнообразна растителност. Голямата разлика в надморската височина на тази малка територия позволява да се оформят цели 34 зони с различен микроклимат.
Ако островът трябва да се опише с една-единствена дума – тя е „зелено“. Още като стъпиш на летището имаш усещането, че попадаш в океан от зеленина. А пейзажите, които срещат погледа ти на всяка крачка, са трудни за описване. Тук не се идва заради плажовете, които в повечето случаи са стръмни и каменисти, а заради гледките. Крайбрежната алея с подредени палми и кафенета е любимото място на туристите, които не пропускат да се разходят и по тесните калдъръмени улици, криволичещи като лабиринти из Стария град. По „Руа де Санта Мария“, най-емблематичната улица в квартала, ще видите проектът „Изкуството на отворените врати“, където местни художници са превърнали обикновените порти в произведения на изкуството
В градската градина цветните храсти са като застинали фойерверки, а тревата наоколо е винаги старателно подстригана. Но най-характерни са подредените покрай шосето цъфнали в лилаво дървета. Толкова много цветя на квадратен метър едва ли има на друго населено място в света, а хората се движат по улиците сред облаци от различни аромати.
Транспортът е предизвикателство и приключение едновременно. Пътищата са стръмни, с остри завои и тунели, които прорязват планините. Привечер, когато местните приключват работа, градските пътища често са блокирани от движението, но и тогава не се усеща миризма на изгорял бензин, защото много от колите са електрически. Тъй като теренът, включително в града, е много насечен и е трудно да се върви пеша на големи разстояние, такситата са често използван вариант. Пък и не са по-скъпи от София, например, а цената с Юбер е дори наполовина.
Живописното пътуване с кабинков лифт до високата местност Монте е просто задължителна атракция – отнема около 15 минути и предлага разкошни гледки към града, пристанището и планините зад него. Следваща част от това преживяване е разходката в Тропическата градина, която е едно от най-красивите места в района.
Мадейра е особено интересна извън градските си територии – със стръмните планински склонове, с дълбоките долини и крайбрежните скали, които падат отвесно в океана. Островът е създаден от вулканична активност и това се вижда във всяка извивка на релефа, а най-високият връх Пику Руиву достига 1862 метра. Мнозина пристигат тук, за да видят т.нар. „левади“ – това е система от напоителни канали, които са изградени още през XV век. Днес те са превърнати в мрежа от туристически маршрути, които преминават през гори, водопади и планински проходи. Разходката по левадите е като пътуване през различни климатични зони – от влажни лаврови гори до открити слънчеви склонове. Особено впечатляваща е гората „Лаурисилва“, включена в списъка на ЮНЕСКО.
За разлика от повечето скалисти брегове на Мадейра, плажът Калхета предлага рядък участък от златен пясък, внесен от Мароко и континентална Португалия. Мястото е добре оборудвано с шезлонги, чадъри, душове, кафенета, магазини и съблекални. Спокойните води са идеални за плуване и за водни спортове. Разположените на скалистия северозападен бряг естествени плувни басейни Порто Мониш са вулканични скали, естествено пълни с кристално чиста морска вода, в която плуването е повече от преживяване. В Атлантическия океан плуват делфини и по време на всеки круиз недалече от бреговете на острова може да се наблюдава играта им.
Мадейра е истински рай и за най-претенциозните гастрономи – тук морето е главният диктатор в кухнята и във всеки ресторант предлагат прясна риба и морски дарове. Традиционното ястие черна риба с банан на вид е странна комбинация, но реално има много приятен вкус. Местното вино, известно като мадейра заради едноименния сорт, от който е направено, е било предпочитано в европейските дворове още през XVII век. Гъстата сладка напитка с цвят на тъмен кехлибар се предлага за welcome във всеки ресторант.
250–260 000 е населението на Мадейра, а много от хората са заети в туризма, тъй като в активния сезон често гостите са колкото местните. Напоследък се наблюдава и нещо друго – все повече стават чужденците, особено IT специалисти, които остават да живеят тук и от това място развиват бизнеса си. Първо, климатът е много благоприятен, а освен това за тях има специален режим и символичен данък от 5 процента.
Маргарита ДИМИТРОВА