„Кокошка“ (Kota), 2025, Унгария/Гърция/Германия, режисьор Дьорд Палфи, продуценти: Мартин Хампел, Танасис Каратанос, Гиоргос Кирякос, Костас Ламбропулос, Ефи Скроболас; сценарий: Дьорд Палфи, Зофия Руткей; оператор Йоргос Карвелас, в ролите: Йоанис Кокиасменос, Мария Диакопанайоти, Аргирис Пантазарас. Разпространява „Арт фест“.
Щура идея. Гърция. Индустриална ферма. Яйца, пилета, кокошки на конвейр. Клиент не харесва черна кокошка („Шефът няма да я иска“) и шофьор на тир я слага на предната седалка – жена му да направи супа. Но кокошката се измъква. Преследва я лисица. Кокошката скоро се освобождава и от нея. Ситни из полето. Захапва я куче и я доставя на възрастния си стопанин. Той я хвърля в кокошарника, където, освен кокошки, има и петли, които приличат на пуйки. Черната кокошка все бяга. Усвоява пространството на малкото стопанство. Прехвърча тромаво по стълбите на къщата. Изобщо не се съобразява с порядките. От време на време прескача до козичките. Гаджето на дъщерята на стопанина участва в трафик на мигранти по море. Първият път всичките се задушават в микробуса. Опожаряват го. Кокошката наблюдава и едва оживява. Следващият път затварят възрастни и деца в стая без храна и вода. Стопанинът негодува. Предава ги. Злосторниците му убиват кучето и единия петел. Той се връща с друг – дорест и лъскав. Кокошката го гледа любопитно. Стопанинът преустроява таверната, но за кратко – отмъщават му зверски. Кокошката се чуди и мае какво да прави. След време излюпва пиленца. И е все така свободна.
Колкото хората са по-алчни и зли, толкова повече на кокошката й е интересен техният свят, пълен с бяс и кръв. Невероятна кокошка, снимана като звезда – всъщност те са осем. Заснет в нисък ключ и от гледната точка на героинята, филмът се гледа като трилър. Хората и техните действия са само фон на приключенията на хвъркатото.
След магнетичния „Хлъц“ (2002), сюрреалистичната гротеска на унгарската народопсихология и история „Таксидермия“ (2006) и изследването на маниакалността в „Не съм твой приятел“ (2009), където унгарският експериментатор Дьорд Палфи представя голите задници и още по-голите претенции в днешна Будапеща като импровизиран венец от самота и агресии с натуршчици, а клиповата оргиастичност на разказа либерализира лимитите за поносимост в киното, сега той се е съсредоточил върху неустрашима кокошка из днешното гръцкото крайбрежие. Дьорд Палфи беше председател на журито в международния конкурс на тазгодишния София филм фест.
Геновева ДИМИТРОВА