„Хората реагират добре на онези, които са уверени в това, което искат. Най-много мразят нерешителността. Дори и да не съм напълно сигурна, ще се преструвам, че знам точно за какво говоря, и ще взема решение“, казва Ана Уинтур, която е и рицар на Британската империя. Грандамата на световната модна журналистика, която от десетилетия насам е сред законодателите в стила, продължава да предизвиква както възхищение, така и страхопочитание. Мнението й не просто се цени, то налага тенденции. Може да очертае широки хоризонти пред дизайнерите или да издигне високи прегради по пътя им към върха. Не са нужни много думи – лека усмивка на първия ред. Достатъчно за валидация, както се казва сега.
Влиянието й е огромно – тя винаги е била единственият главен редактор, който има право на предварително посещение в студиата на дизайнерите преди представянето на колекциите. За да прецени дали моделът заслужава изобщо да бъде на страниците в модната библия. Истината е, че статусът на „Вог“ в наши дни до огромна степен се дължи на Уинтур, на нейните перфекционизъм, дисциплина, амбиция, всеотдайност, устойчивост. А всичко това й носи множество прозвища – Атомната Уинтур, Ледената кралица, Папата на модата, или накратко AW.
В края на миналия месец дойде изненадващата новина – след 37 години на модния Олимп Ана Уинтур се оттегля от поста главен редактор на американския „Вог“. Тя ще продължи да ръководи съдържанието на издателство Condé Nast – роля, която й беше поверена през 2020 г., ще бъде и глобален редакционен директор на „Вог“, ще помага на следващото поколение млади редактори.
И въпреки че Ана Уинтур не се оттегля изцяло, нейното слизане от трона бележи края на цяла ера в модната индустрия. С това идват няколко важни въпроса – защо напуска, кой ще седне в креслото й, какво изобщо е бъдещето на „Вог“?
Който си мисли, че Ана просто се е уморила и на 75 има нужда да забави ритъма, се лъже. Разбира се, че раздялата й с поста, за който се е борила със зъби и нокти, не е случайна. А обяснението, че се случва заради категоричния отказ на Уинтур да сложи Мелания Тръмп на корица, звучи несериозно. Краят на епохата на Ледената кралица всъщност се случва в момент на сериозни структурни промени в Condé Nast. Новата концепция е насочена към създаването на универсално съдържание, което да се публикува и препубликува в различните лицензирани издания по света. Някои от тях в момента имат управляващи, а не главни редактори, които работят със съдържанието, подадено от американския „Вог“, като добавят съвсем малко от местния контекст, пишат модни анализатори. Бизнес стратегията се фокусира върху привличане на младите хора от социалните мрежи, което изисква развиване на дигиталните платформи и създаване на премиум онлайн съдържание. За да са в крак с тенденциите, и редакторите на списанието трябва да са онлайн. А Ана Уинтур не е жена, която ще скролва клипчета и снимки в Тик Ток и Инстаграм.
Има и нещо друго – социалните мрежи и поколенията, завладени от тях, не толерират особено ледени кралици с надменно поведение, които не изразяват и грам емоция. Така че посоката, към която вероятно ще поеме „Вог“, е различна от визията на Уинтур.
Но кой може да я наследи? Истината е, че който и да дойде, няма как да заслепи Ана Уинтур. Би Би Си все пак споменава няколко имена като евентуални претенденти. Една от тях е Ева Чен, директор на модните партньорства в Instagram, редовен участник в Met Gala – благотворителния бал в световния нюйоркски музей „Метрополитън“, който всяка година се провежда под прякото командване на Ана Уинтур. Възможен вариант е Чиома Нади, ръководител на редакционното съдържание на британския „Вог“, за която се твърди, че е протеже на Уинтур. Споменава се и бившата шефка на Teen Vogue Ейми Астли, която все още работи за Condé Nast като главен редактор на друго списание. Разбира се, очакват се и изненади.
И все пак едно е сигурно – тенденциите се менят, главните редактори се сменят, но Ана Уинтур ще е винаги в тренда.
Става в 5 сутринта, играе тенис и в 8 е в офиса
Денят й е разграфен до минута, никога не си позволява отклонения от графика и не губи време в сладки приказки
Да бъде главен редактор на американския „Вог“, не е случайност или добро стечение на обстоятелствата. За Ана Уинтур постът е цел от самото начало. Поне така твърдят хора, които са работили с нея през годините. „Ана винаги е искала да работи във „Вог“ и не само да работи, а да управлява „Вог“, при това американския. Това беше планът й. Знаеше какво иска и точно затова се появи в Щатите. Замисълът й беше да дойде тук, да си намери работа и да започне да се изкачва по стълбата нагоре“, казва нейната бивша колежка Алида Морган в книгата „Ана Уинтур. Живот на първия ред“ на Джери Опенхаймер.
Пътят й във „Вог“ започва през 1983 година, когато е назначена за креативен директор на американското издание. Тогава вече е известна като взискателна желязна дама с поглед в бъдещето и твърд характер. Две години по-късно е главен редактор на британския „Вог“. Откроява се със своето виждане за модата и търговския си нюх, показва отношение и към фотографията. В онзи период списанието е в силна конкуренция с „Ел“. През 1988 г. се сбъдва мечтата на Ана Уинтур – назначена е за главен редактор на американския „Вог“. Първият брой под нейно ръководство излиза през ноември и ясно показва – новият главен редактор не следва установените правила. Корицата е толкова различна и нестандартна, че когато е изпратена за печат, оттам се обаждат в редакцията, за да попитат дали не е станала грешка със снимката. А каква е тя? На кадъра е израелският модел Микаела Берку, заснета на улицата, усмихната, излъчваща момичешка лъчезарност. Берку е облечена в сако от колекцията висша мода на Кристиан Лакроа с кръст от камъни и джинси Guess. Дънки и стрийтфотография за корица на „Вог“ са абсолютна революция за времето.
„Беше толкова различно от премерените и елегантни портрети в близък план, типични за кориците на „Вог“ тогава – с тонове грим и масивни бижута. Тази корица наруши всички правила“, обяснява Уинтур. Дънките всъщност са добавени в последния момент, след като полата, която моделът трябвало да облече, не му станала. „Месец по-рано на ваканция в Израел Микаела беше качила килограми. Не че имаше значение, просто подсили идеята да вземем високомерното величие на висшата мода и игриво да го хвърлим в реалния живот, за да видим какво ще се случи. Никой не очакваше да публикуваме тази снимка на корицата“, спомня си главната редакторка.
Първият брой на тази позиция е ясен пример за начина, по който Ана променя модната индустрия и през годините провежда истинска революция. Тя улавя духа на промяната и успешно го прилага в списанието, като по този начин го издига на още по-високо ниво. И нещо не по-малко важно – успява да възстанови броя на абонатите и да увеличи рекламните приходи.
Само за година Уинтур предприема няколко изключително смели и иновативни хода – поставя знаменитостите в контекста на модата, превръщайки я във важна част от поп културата. Още през май 1989 г. Мадона изгрява на корицата на списанието. Престижната първа страница вече не е запазена само за супермоделите с перфектни тела и идеални усмивки. А през септември същата година Наоми Кембъл прави своя дебют в американското издание. Преди отпечатването хора от корпоративния борд изразяват учудването си, че афроамерикански модел ще бъде корица. Но Ана знае какво прави.
Тъкмо тя утвърждава септемврийските броеве на „Вог“ като културно и модно събитие от световна величина. По принцип септемврийските издания имат огромно значение и обикновено са с най-много страници и реклами. Те бележат началото на есенно-зимния фешън и арт сезон, представят личности с истинско обществено влияние. Септемврийският брой отразява не само модата, но и коментира културни, социални и политически тенденции. Ана Уинтур подчертава значението на есенните издания и ги превръща във феномен. Юбилейният 120-ти септемврийски брой на „Вог“ излиза през 2012 година с Лейди Гага на корицата. Той е безпрецедентно „тежък“ – има 914 страници, над 600 от които са реклами.
Освен че либерализира и разчупва стереотипите в модата и по този начин я доближава до хората, през списанието Ана Уинтур отдава почит на успешните, смели и реализиралите се в различни сфери жени. Това се случва именно чрез поставянето им на корица. На първата страница на „Вог“ през годините изгряват певици, актриси, спортистки, значими фигури от социума – всички те имат глобално влияние и са се доказали в своята област. Редакционната политика ясно показва политическите възгледи на Ана – тя симпатизира на демократите. Хилари Клинтън е първата Първа дама, която става корица на „Вог“, а Мишел Обама три пъти гастролира под заглавието – през 2009, 2013, 2016.
За 37 години начело на списанието Ана Уинтур затвърждава статуса му на най-престижното модно издание. Да снимат за „Вог“ е трамплин към Олимп за модели и фотографи. За дизайнерите е най-голямата чест техни модели да се появяват на страниците на изданието. Ана е проправила път на много дебютиращи дизайнери. Длъжници са й Марк Джейкъбс, Рубен и Изабел Толедо и много други. Но и критиките й са безпощадни. Сред жертвите на острия й език са Джон Галиано и Том Форд. Безкомпромисна е и към звездите – казва на Опра Уинфри, че трябва да отслабне, ако иска корица.
За да се задържиш толкова време на върха, е нужна желязна дисциплина. Става в 5 сутринта, играе тенис и в 8 е в офиса. Денят й е разграфен до минута, а Ана не си позволява отклонения от графика и не губи време в сладки приказки. В работата си проявява строгост и сериозен контрол. Държи на перфекционизма – както за себе си, така и за хората от екипите си. Неслучайно имиджът й е противоречив. Някои смятат, че е готова да пожертва всеки, за да постигне целите си. Един от бившите й верни сътрудници, Андре Лион Тали, в мемоарната си книга The Chiffon Trenches пише, че сърцето на Ана е от камък. Други я наричат безскрупулна. Но ако не беше, дали щеше днес да е това, което е?
Met Gala – 75 бона за билет
Ако тя не те одобри, не може да попаднеш в списъка, колкото и да си богат
Всеки първи понеделник от май се провежда най-бляскавото модно събитие в света – Met Gala, или Metropolitan Museum of Art Costume Institute Gala. Благотворителният бал се организира в подкрепа на отдела за моден дизайн на музея „Метрополитън“. Целта е да се съберат приходи за департамента, в чиято управа Ана Уинтур е от 30 години и разбира се, дърпа конците на цялата организация. Всяка пролет събитието е с определена тема, която дава огромна свобода за екстравагантни визии. Уинтур е основната фигура зад избора на гостите, темата, дизайнерите и общото визуално послание на вечерта.
Какво означава това? Вариантите да присъстваш на събитието не са много – единият е да получиш лична покана от Ана и екипа на Met Gala, което е огромна чест. Другият е да си гост на дизайнер или марка, които плащат за присъствието ти. Третият – да си купиш билет. Индивидуалният пропуск струва 75 000 долара, а цяла маса стига до 500 бона. Но парите не са гаранция – Ана Уинтур контролира целия списък с гости и може да откаже достъпа на онези от тях, които не одобрява като стил, имидж и поведение в обществото.
От 60 години не е сменяла прическата
Всичко може да се промени в света на модата, но не и прословутото й „каре“, както и тъмните очила „Шанел“
Да бъде различна е в кръвта на Ана Уинтур. Бащата на родената през 1949 година бъдеща Ледена кралица е уважаван журналист, майка й се занимава с благотворителност. Родителите й поддържат живот далеч от скуката, те принадлежат към кастата на притежателите на големите красиви бели къщи в Мейфеър и Кенсингтън. И по двете линии тече синя кръв.
Ана има трима братя – Джералд, Джеймс и Патрик, и по-малка сестра – Нора. Трагедия помрачава живота на семейството през 1951 година – Джералд тръгва на училище с колелото си и загива под гумите на внезапно изскочила кола. След смъртта на детето Чарлз и съпругата му страдат по различни начини – той се отчуждава от всичко, тя изпада в истерии. Ана е тази, която някак успява да върне вълненията на баща си към живия живот. Едва на 10 години е, когато го пита какво да отговори на въпроса в училищната анкета „Какъв искам да стана“. Чарлз Уинтур й предлага да напише кратко и ясно „Главен редактор на „Вог“. Самият той е редактор на лондонския вестник The Evening Standard и постоянно коментира с дъщеря си как да поднесе по-привлекателни четива на своето поколение. Той е човекът, който оформя мирогледа й. От него попива поведението на лидера, който е наясно с целите си.
Ана е реформатор от дете. Затова се чувства ограничена от догмите в училището в северната част на родния си Лондон. Категорично предпочита минижупа и собственоръчно скъсява полите си – в началото на 60-те това е задължително за подрастващите бунтарки. На 15, вдъхновена от звездата на нямото кино Луиз Брукс, си прави прическа като нейната непокорна Лулу от филма „Кутията на Пандора“ по пиесата на немския драматург Франк Ведекинд. От 60 години характерното каре е тотален евъргрийн в коафьорството. Както след време ще напише култовата холивудска коментаторка Барбара Уолтърс, всичко може да се промени в света на модата, но не и „бобът“ на Ана Уинтур. Нито пък тъмните й очила „Шанел“.
На 16 напуска колежа, убедена, че там няма какво да научи за модната журналистика, която все повече я влече. Родителите й настояват да натрупа практика на етажите за от кутюр в меката на лукса „Хародс“ и да завърши някакви тематични курсове, но тя не се интересува от подобна перспектива. Много по-интересно й е да коментира с баща си как да изглеждат страниците на вестника. Отново Чарлз е този, който култивира у нея любопитството към модата като бизнес. „Струва ми, че действително той реши, че трябва да се посветя на модата“, признава по-късно тя. Когато се отказва от училището, пак Чарлз я завежда да натрупа начален опит в нашумелия бутик Biba, където основното правило е „Никога не предлагайте помощ на клиентите, ако те не ви я искат“. Тя обаче не се заседява между закачалките. „Или разбираш от мода, или не“, е нейната философия.
Още е непълнолетна, когато се впуска в светския живот на Лондон. В клубовете край Темза общува със знаменитости от поп културата. Между тях е бъдещият известен сценарист и писател Пиърс Пол Рийд, чиито романи „Дъщерята на професора“ и „Един женен мъж“ през 80-те станаха хитови в България. В онзи период от битието на Ана Уинтур той е само на 24 години. В компанията е и популярният колумнист и светски журналист Найджъл Демпстър.
На 21 Ана започва работа в Harpers&Queen, сегашното Harper’s Bazaar, като асистент в отдела за мода. Веднага се пробва да приложи различни иновативни подходи в оформянето на визията, търси оригиналност в дизайна, в снимките, в начина на поднасяне. Началниците й, естествено, никак не са очаровани от подобна свръхактивност. Според спомени на нейни колеги в онзи момент тя вече прави планове как ще промени „Вог“, когато застане начело на американското му издание.
През 1976 година става младши редактор в Harper’s Bazaar, САЩ. През 1981 отива в „Ню Йорк“, седмичното списание за културата, политиката и стила на мегаполиса, основано през 1968 г. като конкурент на култовия „Ню Йоркър“. Ана толкова бърза да демонстрира пред екипа, че няма нищо общо с традиционния образ в журналистиката, че пренася собственото си бюро в новия офис. През 1984 се омъжва за детския психиатър Дейвид Шафър и се връща в Лондон, за да оглави британския „Вог“. Шафър е бащата на сина й Чарлз и дъщеря й Би.
През 1999 г. професорът психиатър и журналистката се развеждат заради романса на Ана с бизнесмена Шелби Браян. Самата тя, както винаги, отказва да споделя подробности. Според приятели новият мъж в живота й дори успява да я разсмее, докато говори с него от телефона в кабинета си. Разделят се две десетилетия по-късно.
Синът й Чарлз, който е роден през 1985 г., се запознава с бъдещата си съпруга Елизабет в Оксфорд, където и двамата са студенти. Женят се през 2014 година. Младият Шафър върви по стъпките на баща си – завършва медицина и хирургия в Колумбийския университет със специалност психиатрия. Чарлз и Елизабет правят Ана Уинтур щастлива баба на първородната Карълайн, втората й внучка е Ела Роуз.
Би Шафър също има диплома от Колумбийския университет. За кратко пише колонки в The Daily Telegraph, печели като продуцент в развлекателната индустрия. Разделя се с телевизионния журналист Бен Лайсън, за да се омъжи за известния фотограф Франческо Каротини.
Самата Ана, макар и прехвърлила 70-те, не се страхува от нови връзки. На прожекция на номинираната за „Оскар“ британска драма „Да живееш“ се появява с Бил Най, който е в главната роля на отегчен бюрократ, разбиращ, че смъртта чука на вратата му. Жената, която никога не говори за личния си живот, този път лаконично коментира, че двамата са връстници, имат идентични интереси и това силно ги сближава.
Албена Атанасова
Ивет Савова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg