За нова схема с приватизацията на софийския боклук алармира кандидатът за кмет на столицата на последните избори Ваня Григорова. С пост в социалните мрежи тя разкрива целия механизъм на действие. Идеята за изграждане на завода за преработка на отпадъци в София (Столичното предприятие за третиране на отпадък) датира от 2007 г. Във въпросния завод боклукът трябва да се сепарира така, че материалите, подходящи за рециклиране, да се отделят, биоотпадъците да се използват за производство на биогаз и компост, да се произвежда RDF. И само остатъкът да се депонира. „Така би трябвало депата да се запълват по-бавно, а и както е известно, отпадъците са ресурс, който следва да използваме пълноценно“, припомня Ваня Григорова.
В крайна сметка заводът започва да работи през есента на 2015 г., но все още не е завършен. Основната база е в близост до село Яна, а инсталацията за компостиране на зелени отпадъци се намира на площадка „Хан Богров“. Няма дори проект обаче за изграждане на прословутата Фаза 3 на Интегрираната система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци в София, където следва да се оползотворяват произведените RDF бали. В предходния мандат на Йорданка Фандъкова е имало план за изграждане на инсинератор (инсталация за изгаряне на RDF гориво) в „Топлофикация София“. Според Ваня Григорова обаче проблемът в тази идея си е коренил в това, че произведеното в завода RDF гориво е щяло да се транспортира още веднъж – събират се отпадъците от контейнерите в столицата, закарват се до завода, сепарират се и оттам отново се връщат в града.
Така или иначе проектът е спрян, а в новия мандат темата дори не се подлага на дискусия от кмета Терзиев и неговите многобройни заместници. На въпрос на Ваня Григорова в ролята й на общински съветник какво смята да прави, Терзиев заявява, че все още обсъждал вариантите с научната общност. И това обсъждане продължава вече три години.
„Какво ни струва това? Първо, както каза и вече уволненият директор на СПТО, няма площадка в завода, където RDF балите да изчакват, когато има затруднения с извозването им към оползотворяващи инсталации в страната – коментира Ваня Григорова. – Впрочем това винаги съм го подчертавала и аз, редом с критиките ми към управлението на бившия директор. Второ, СПТО транспортира RDF балите до циментови заводи и ТЕЦ-ове. Това струва на софиянци 30 млн. лева, или грубо около 15 млн. евро годишно. Трето, не ние получаваме пари за произведения от нас RDF. Ние плащаме на оползотворяващи инсталации, за да ни го вземат. Четвърто, не ползваме резултатите от това оползотворяване във вид на електическа или топлинна енергия. Пето, така пропускаме да укрепим друго наше дружество – „Топлофикация“, което би могло да ползва тази енергия за затопляне на водата.“
Общинската съветничка повдига въпроса в разгара на летните ваканции заради появил се слух, че виден бизнесмен с прякор планирал да изгради инсталация за оползотворяване на RDF в Горна Оряховица и затова г-н Терзиев не предприемал никакви стъпки за изграждане на такава в столицата.
В същото време от две и повече седмици се водят разговори в общинския съвет на съседната община Елин Пелин. В местната община е постъпило инвестиционно предложение от фирма „Он Енерджи“ ЕООД. Въпросната фирма смятала да изгради „Интегрирана система за кръгово енергийно и въглеродно оползотворяване и производство на електрическа енергия и е-метанол“, която да произвежда електрическа енергия, възобновяем водород, да улавя и утилизира въглероден диоксид и да произвежда синтетични възобновяеми горива. Обосновката, дадена от компанията, е следната: „Предвидената индустриална платформа ще бъде проектирана за максимален входящ капацитет до 200 000 тона RDF гориво годишно, представляващо предварително обработена висококалорична фракция от неопасни битови отпадъци. Използването на RDF като основна суровина позволява значително намаляване на количествата отпадъци, насочвани към депониране, като едновременно с това се осигурява производство на електроенергия и суровини за синтетични горива“.
За да направи това, „Он Енерджи“ ЕООД иска от община Елин Пелин безвъзмездно право на строеж върху близо 72 декара земя. Искането е постъпило в общината на 21 юли 2026 г. и точката е включена в дневния ред на Комисията по устройство на територията, строителство, екология, селско и горско стопанство още на следващия ден.
„Изслушах дебатите по тази точка, които са налични в канала на комисията. Местните общински съветници са наясно, че тази инсталация не е за тях, не само заради огромния й капацитет, а и поради факта, че на територията на Елин Пелин няма изграден завод за третиране на отпадъци и не се произвежда RDF. В дискусията се посочва, че такава инвестиция, и то срещу безвъзмездно право на строеж върху огромна територия, има смисъл само ако общината печели от това – ако се използва отпадъкът на Елин Пелин или ако получават част от финалния резултат – печалба или ел. енергия – разкрива Ваня Григорова. – Като общински съветник в Столична община, няма как да не задам отново въпроса какво прави по темата кметът на София? Защо чака някоя частна фирма да изгради инсталация за оползотворяване на RDF, вместо столицата да има такава, за да не се зарива градът в отпадъци, да не се стеле миризма около СПТО и да помогнем на „Топлофикация София“ да излезе от тежкото финансово състояние, в което се намира от години?
След като „Он Енерджи“ ЕООД заявява намерения да изгради инсталация с капацитет от 200 000 тона RDF гориво в Елин Пелин, а капацитетът на столичния завод за отпадъци е производство на 178 000 тона RDF, нали никой няма съмнение, че въпросната фирма смята да оползотворява именно нашия RDF? Нали няма съмнение, че за да предприеме стъпки към община Елин Пелин за право на строеж, тази фирма е получила от някого гаранции, че ще получава за оползотворяване нашия боклук? И кой може да бъде този някой освен кметът Терзиев, на чието пряко подчинение е общинското предприятие СПТО?
Трифон ПАНАЙОТОВ