Новината за внезапната и нелепа смърт на Маричков продължава да бъде истински шок за колегите му. Маричков си отиде едва 20 дни, преди да навърши 80 години. Той почина при инцидент във врачанското село Селановци. По повод събора в селото е имало концерт на формацията. По време на изпълнение Кирил Маричков паднал от сцената и си ударил лошо главата. Инцидентът е станал около 18,45 часа. Незабавно била повикана линейка, но по пътя към Оряхово той починал. Легендата на българския рок щеше да навърши 80 г. на 30 октомври.
С емоционално съобщение от „Фондацията“ се сбогуваха с Кирил Маричков.
„Загубихме част от нас. Стана пред очите ни. Стана за секунда. Затова трудно се говори. Това трудно се забравя. 11 години буквално живяхме заедно. Обиколихме света с концерти. Смяхме се, спорихме, обичахме се. Той е приятел. Той е учител. Ние бяхме семейство… Ние сме семейство. Ние ще останем семейство. Той е неделима част от всеки от нас. И така ще бъде до нашата последна секунда. Благодаря, Кирчо! Чакай ни!“, написаха от рок групата във фейсбук страницата си.
„Ще бъда банален, но всички знаем какво са „Щурците” за нас. Говоря като рокаджия – това е много голяма загуба. Много голяма загуба, защото той за мен е не само музикант, той е комплексна личност – и композитор, и музикант, и убийствен пич. Изглежда на небето шефът си е направил група и му трябват композитори и музиканти. И дръпна Киро”, заяви Димитър Ковачев-Фънки.
„Появи ми се снимка, погледнах с любопитство да видя Кирчо какво прави, предположих, че е нещо с юбилея му… И прочетох новината. Не можах даже да реагирам, защото се познавахме в приятелски кръг“, посочва Любо Киров и допълни: „Вървим по пътя всички, правим музика и доколкото разбирам, той си е тръгнал от този свят до последно на сцената, това е сякаш признанието на един истински музикант. До последно на сцената. Изглежда някак си и красиво, и тъжно по някакъв начин. Кирчо беше модел за подражание. Той е човек, който има влияние в българската музика. Човек, който подкрепяше и младите изпълнители. Караше ни да се чувстваме като добри наследници на това, което той е направил“.
„Мъчно ми е. Много ми е мъчно. Когато ми се обади Кирил Маричков, изтръпнах. Просто изтръпнах цялата и той ме покани да запишем песен, не съм спала всички нощи преди да се срещнем в студиото му. „Обичам те завинаги и друга дума няма…“ Един дует, който много години ми трябваха да осъзная колко е дълбок. И когато свършихме записите, той ми каза: „Пази си идентичността“. Последният ни разговор беше на една от пресечките на „Докторската градина“, той голям, достолепен, винаги с шал, и каза: „Ей Белослава, колко ти се радвам“. Но с тази усмивка, все едно се виждаме всеки ден. И аз освен да му се поклоня и когато го виждах, пак му се покланях. И приживе, и в този момент се прекланям до земята. Поклон, поклон пред паметта му“, спомня си Белослава.
„Съдбата беше благосклонна към мен, защото първо бях фен на Кирил Маричков, а после станах приятел на човека Кирил Маричков. За мен той винаги е бил като кумир. Бяхме приятели и така и не можех да пречупя уважението, което имам към него. Когато се запознахме, първото нещо, което ни каза: „Моля ви се, не ме наричайте Кирил Маричков. Казвайте ми Кирчо“. И така го приеха всички, казваха му Кирчо. Аз до последно не можах да се пречупя и винаги му казвах господин Маричков. Твърде малко време е минало и все още не знам какво се случва. Като шок е и човек малко трудно реагира в шокови ситуации. Странно се чувствам, мъчно ми е“, разказва Ерсин Мустафов.