Проф. д-р Ана Кочева ръководи Секцията по българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН. Заместник-председател е на Македонския научен институт. Създател е на множество монографии, статии и студии, на “Карта на българския език на ново място по света“, съавтор е в “Картата на диалектната делитба на българския език“, както и в изданието на БАН „За официалния език на Република Северна Македония“ и много други. Чете лекции в Ягелонския университет в Краков, Полша и в ЮЗУ “Неофит Рилски“.
– Проф. Кочева, подпалването на два български дипломатически автомобила пред входа на посолството ни в Скопие беше определено от външно министерство като демонстративен акт на агресия. Това ли е логичният и предвидим резултат от дългогодишно наслоявания език на омразата от страна на РСМ?
– Комбинация и от двете, да. Демонстративното подпалване на дипломатическите ни автомобили и част от поредицата актове на вандализъм, чийто брой расте през последните години, са плод на целенасочена политика от страна на управляващата върхушка там. В Република Северна Македония има хора, които си вярват, че трябва да мразят България. Казано метафорично, подпалването на автомобилите е публично аутодафе. По време на аутодафетата са горели книги, в конкретния случай горят български автомобили, но преди това горяха български културни клубове. Слава Богу, още не са започнали да горят хора, дано и не става, но пък посегателствата върху отделни личности са не едно и две. Това са актове на изкуствено насажданата омраза, че България е враг. Но, нека да видим дали това е така? България първа призна независимостта на Македония през 1992 година. София предприе ключови политически, дипломатически, икономически и ако щете военни актове в подкрепа на нашите съседи. През 1994-1995 г. спасихме страната им от икономическото ембарго. Направихме военни дарения – танкове, гаубици. Оказахме им помощ при бежанската криза от Косово. Беше подписана декларацията от 1999 година между премиерите Костов и Георгиевски. Междувременно сме оказвали помощи на Македония при бедствия, пожари, при трагедията в Кочани миналата година. Всичко това са приятелски жестове, които не търсят реципрочност, а с какво ни отговаря Скопие – с реч на омразата, с действия на омраза, по-натам – с торпилиране на работата на двустранната историческа комисия. Също така не са отворени досиетата, няма реабилитация на жертвите на комунизма, българите не са вписани в конституцията на РСМ. Демонстративно се твърди, че Северна Македония нямало да се подаде на такова “изнудване“. И накрая стигаме до посещението на президентката Гордана Силяновска-Давкова, която реши, че ще говори на английски точно у нас.
-Това щях да ви попитам. Гордана Силяновска игнорира въпросите на българските медии, казвайки, че не разбира български. Как оценявате това поведение от дипломатическа и филологическа гледна точка?
-Откровено да ви кажа, повече се забавлявах на това, което се случи. Чухме един абсолютно измислен аргумент, че президентката трябвало да разбере правилно въпросите, защото иначе поназнайвала едва няколко откъслечни български думи. Ще оставя настрана, че и английският й не се оказа точно Шекспиров, чухме го. Всичко това беше добре премислена демонстрация на някаква езикова „идентичност и самостоятелност“. Целта беше да се направи внушението, че не се разбираме без преводач и така да се издигне поредната нова дипломатическа и езикова стена. Много се съмнявам, че когато госпожа Силяновска-Давкова посещава Сърбия говори на английски. Според мен тя прекрасно разбира и говори сръбски. Подозирам, че същото може да се каже и по отношения на българския й. Въобще, в РСМ си измислиха т.нар. езиков спор. На практика той се води там, сред тяхното общество, още от 1944 г. насам, но това е дълга тема за друг разговор.
Преди дни попаднах на анализ, представен в Белград, в който пише, че Република Северна Македония е център за производство на дезинформационно съдържание. Всичко, което се случва през последните десетилетия, наистина е плод на такова съдържание. В този смисъл донякъде разбирам северномакедонското общество, което е облъчвано в абсолютни неистини по отношение на България. Но съм и далеч от мисълта, че всички граждани на Република Северна Македония питаят тази институционално проповядвана омраза.
– Силяновска заяви при посещението: „Не съм монарх, за да променям конституцията, това могат да го направят само депутатите“. Веднага след като се прибра обаче, тя отново нападна България, че не се държи приятелски. Каква е реалната стратегия на управляващите в Скопие – искат ли наистина да влязат в ЕС, или целта им е умишлено блокиране на процеса, за което после да обвинят София?
– Последователна стратегия на управляващите в Скопие е да има два наратива. Единият е за вътрешна консумация и обслужва интересите на управляващата партия, като на обществото се говори това, с което то най-лесно може да бъде манипулирано, облъчено, вероятно има достатъчно хора, които точно това искат наготово да чуят, без да му мислят. Навън обаче управляващите са по-различни, че и по-сговорчиви. Но въпреки това забелязвам, че в Република Северна Македония напоследък се провежда много последователна политика за неизпълнение на договора от 2017 година и на двата протокола. На практика Северна Македония, в лицето на нейните управляващи, волю или неволя се самопрострелва по този начин. Много добре знаем, че докато всички тези условия не бъдат изпълнени, преговорите за влизането на страната в ЕС няма да започнат и РСМ ще вземе да се окаже държава на абсурда: държава, в която по-голямата част от гражданите ще бъдат членове на Европейския съюз по силата на своите български паспорти от една страна и от друга – по силата на своите албански паспорти. Албания доста скоростно преговаря и не е далече датата, в която ще стане пълноправен член на ЕС. Така, без самата държава да е член на Европейския съюз, гражданите й ще бъдат. Кажете ми има ли нещо по-абсурдно от това?
– Европейският парламент гласува доклада за напредъка на РСМ, като отправи съществени критики. Видяхме опит от страна на докладчика Томас Вайц да премахне текстовете, насърчаващи работата на съвместната историческа комисия. Защо в Европа все още се намират политици, които се поддават на македонския лобизъм, пренебрегвайки историческата истина?
– Мога ли да отговоря на този въпрос в кръга на шегата? Много е привлекателно Охридското езеро и удоволствията, които предлага. Не за първи път виждаме такова поведение на Вайц. И преди е имало изтичане на информация, и преди е ставало дума за текстове, за които алармираха нашите евродепутати, че са познати на Скопие много преди да станат ясни на Европейския парламент. В този смисъл трябва да отбележа, че нашите братовчеди от Северна Македония много добре владеят тактиката на манипулацията. Това е югославската, сръбската школа. Харчат се сериозни пари за лобизъм, нещо, което България не прави. Не го правим, защото смятаме, че след като историческата и езикова истина са на наша страна, няма нужда да убеждаваме някого. Оказва се, че се налага, защото след като някой успее да продаде достатъчно добре неистината, тя постепенно се превръща в истина. Стар, работещ принцип.
– Преди време казахте, че докато управляващите в Скопие гледат с едното око към Белград, преговорният процес ще буксува. Виждаме ли в момента в действията на Силяновска и Мицкоски дългата ръка на Сърбия, която цели да отдалечи РСМ от Европа и да я държи в старата орбита на зависимост?
– Ако преди време съм казвала, че гледат с едно око към Белград, сега няма да се поколебая да кажа, че и двете им очи са се вторачили натам. Освен това има вицепремиер етнически сърбин в правителството на Мицкоски. За Стоилкович президентът Вучич каза, че на него разчита да брани интересите на Сърбия. Не, че много се налага. В РСМ, напр. най-редовно се отбелязват множество сръбски празници. Охотно и “всенародно“. Но това е най-малкото, Северна Македония се чувства доста уютно в лоното на така наречения сръбски свят.
– Има ли полезен ход Скопие извън пълното изпълнение на т.нар. „френско предложение“, което вече е общоевропейска позиция?
-Не мога да си представя какъв би бил полезният ход от гледна точка на европейската интеграция на Скопие. Ако те решат, че то не е по техния ръст, тогава вероятно Сръбският свят е решението за тях, но то няма да е добро за гражданите на Северна Македония. Дълбоко съм убедена, че желанието на обществото е час по-скоро да се интегрира и да стане част от обединена Европа. Когато това се случи, ще паднат много граници, включително и вътрешните – в душите на хората.
– Каква трябва да бъде нашата политика оттук нататък по отношение на Северна Македония?
– Каквато е и досега, но много по-твърдо и ясно да се артикулират общите ни с ЕС позиции в рамките на европейските институции. Смятам, че от мига, в който нашите отношения спряха да бъдат билатерални и станаха отношения между Северна Македония и Европейския съюз, една още по-висока институция стриктно наблюдава дали РСМ спазва онова, което сама е възприела да направи по преговорната рамка.
Петя Бахарова