Бранимир Ботев е роден в Карлово, но е отраснал в София. Завършил е Френската гимназия и социология в Софийския университет. Специализирал маркетинг и мениджмънт във Франция. Бил е заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма при три правителства. Научен сътрудник първа степен, почетен професор на Университета по хранителни технологии в Пловдив. В края на юни проф. Бранимир Ботев беше избран на вицепрезидент на Европейската лига за икономическо сътрудничество (ЕLEC ) в Брюксел.
– Проф. Ботев, наскоро бяхте избрани за вицепрезидент на Европейската лига за икономическо сътрудничество (ЕLEC). Вие сте първият източноевропеец на такава позиция. Бихте ли разказали какво е значението на авторитетната организация и какви цели сега си поставяте?
– Наистина, в 80-годишната история на ЕLEC това е първият случай, в който източноевропеец е номиниран и избран за вицепрезидент. На тази позиция ще отговарям за цяла Източна Европа. В този смисъл това е и признание за ролята и мястото на България като член на Европейския съюз и на НАТО, както и за ключовото значение, което регионът придобива за бъдещото развитие и за стратегическата сигурност на Европа. Ние имаме и допълнителен ангажимент – годишната международна конференция, свързана със сигурността на Европа, ще се проведе в София в началото на октомври. Там ще бъде очертана сериозна дългосрочна стратегия във всички направления на европейската сигурност. Тя не бива да се разглежда единствено като отбранителна сигурност. Въпросът е свързан с енергийната и с продоволствената сигурност, с логистиката, с демографията. Мисля, че по трудния път вследствие от войната в Украйна западноевропейските страни разбраха значението на Източна Европа и оттук натам мястото й в Европейския съюз ще бъде отчитано по достойнство. Само ще спомена, че най-бързият темп на икономическо развитие е именно в Източна Европа и този процес върви от 15 години.
Европейската лига за икономическо сътрудничество (ЕLEC) е една от най-влиятелните паневропейски структури. Създадена е непосредствено след Втората световна война, през 1946 година, със съдействието на САЩ. Тогава успоредно с плана „Маршал“ е била необходима структура, която да може да управлява европейските финанси и да възстанови икономиката. Всъщност група оцелели след войната бивши банкери, национални гуверньори, големи финансисти, ръководени от идеята за общо европейско обединение, създават ЕLEC. Впоследствие те започват да развиват идеята за обща Европа. Лигата „бабува“ при създаването на Европейската икономическа общност. От ръководното ниво са съорганизаторите на небезизвестния Клуб на Билдербергите, който е може би най-познатият мозъчен тръст, понякога грешно наричан „правителството в сянка“ на света. Всъщност това е една могъща платформа за взимане на стратегически решения, обмяна на мнения от хора визионери. Ролята на ЕLEC е да пази европейските ценности, а когато е необходимо, и да упражнява натиск над политиците за отстояването им. Организацията е делегиран представил към Еврокомисията, Европарламента, Европейския съд в Люксембург и Офиса на европейския главен прокурор.
– Как виждате сегашната икономическа ситуация в България?
– Мисля, че прекалено много се политизира въпросът около бюджета. Ясно е, че опозицията има интерес да се прицелва в него. От друга страна, да не забравяме, че този бюджет е временен и изтича в края на годината, тоест не трябва да се прави голяма драма. Далеч по-съществено е да се помисли за структурните несъответствия в рамките на самия бюджет. Очевидни са сериозни проблеми: имаме свръхдефицит, а вече е обявена и процедурата на Европейската комисия. Да не забравяме обаче, че в доклад на ЕК този свръхдефицит е констатиран за времето назад още към 22 април тази година. Тоест доста преди този кабинет да е влязъл в реално управление. Освен това правителствата на Желязков и на Гюров не са предоставили прогнозни данни за развитието на дефицита и мерки за неговото овладяване, което е доста странно заради приемствеността във финансите на държавата. Бюджетът не е на конкретно правителство, а на държавата, по него всеки бизнес, индустрия, семейство планира собственото си развитие в рамките поне на една година. Свръхнарастването на публичните разходи е сериозен проблем. Например нелогично е увеличаването на заплатите на цели професии, и то обвързано със специални закони – по лабораторно измислени формули те непрекъснато растат независимо от състоянието на икономиката. Поради застаряването на населението е все по-голяма тежестта на социалните разходи – трима работещи поддържат двама пенсионери. И накрая – липсата на преки чуждестранни инвестиции. На тези структурни несъответствия единственото лечение са реформите. Но не става въпрос само за частично орязване на определени публични разходи. Въпросът е как ще увеличим действието на реалния сектор, който произвежда принадена стойност. Не е нормално заплатите в публичния сектор да са по-големи и да растат с по-бързи темпове, отколкото в частния, който го издържа. Не е нормално в България да има най-много полицаи, съдии, прокурори, следователи на 10 000 души в цяла Европа. Вие по-добре ли се чувствате, сигурността у нас по-голяма ли е, гражданите по-обгрижвани ли са? Категорично не! Затова трябва много сериозно да помислим за структурно преформатиране на бюджета, което задължително преминава през преосмисляне на националните цели.
– Кои според вас трябва да са българските приоритети?
– И до момента нямаме програма на правителството, която трябва да е дългосрочна, без да се лимитира до края на потенциален четиригодишен мандат. Трябва сериозно да помислим за продоволствената сигурност на страната, тъй като липсата на достатъчно производство генерира непрекъсната инфлация. България произвежда едва между 8 и 12% от храните, които консумира. Всичко друго е внос. Ами тогава съвсем нормално е, че плащаме толкова, колкото вносителите и големите ритейл вериги ни наложат. Видяхме какво стана по време на ковид пандемията. При, не дай боже, друга пандемия, при логистична криза като в Ормузкия пролив или война България има стокови запаси от основните продукти за период между 21 и 24 дни. А какво правим, след като не произвеждаме храни?
-Вие бяхте заместник-министър на икономиката с ресор туризъм. Къде сбъркахме, че днес курортите ни са празни?
Когато не произвеждаме основните суровини и стоките, които слагаме на масата, естествено е това, което предлагаме, да е по-некачествено и по-скъпо. В момента световният пример в туризма, който трябва да следваме, е Испания. Страната е превърнала туризма в целогодишна индустрия. Там имат три реколти на зеленчуци годишно, огромно производство и експорт на плодове, на свинско месо, на риба, на маслини и зехтин. Много хора са били в Испания и знаят, че битовата цена на живота или посещението на ресторант е значително по-евтино, отколкото в България. При изключително качество на храната и на обслужването. Дори и цените в хотелите извън високия сезон са по-ниски в сравнение с нашите. Крайният продукт, който искаме да предоставим, започва от производството, а ние точно това нямаме. Трябва да се разбере, че туризмът е експорт на място.
Морският туризъм е в свръхконкурентна среда, защото наоколо много държави го развиват – Турция, Гърция, Хърватия, Черна гора. Те имат по-голям сезон от нас, по-дълга плажна ивица, много по-добро обслужване и собствено производство на основните суровини. Плюс това и непрекъснат приток на свежи кадри. България е единствената страна от посочените, която внася отвън работна ръка за хотелите и курортите ни. В този си вид нашият морски туризъм няма бъдеще. Ние сами отразяхме клона си чрез лошо управление, презастрояване, липса на обвързаност с местните производители на плодове и зеленчуци, без визия как да задържим прекрасните кадри, които произвеждаме. На много места в Турция, в Гърция, в Испания, в Италия ще ви обслужват българи. Защо не остават тук? Всички видяхме как изчезнаха дюните, как се появиха хотели по средата на плажа, разрушихме нещо хубаво, което имахме.
– Според вас коя е печелившата туристическа ниша, към която да се насочим?
– Не просто от лечение, от оперативно лечение се нуждае морският туризъм. И акцент да стане развитието на планинския туризъм, за който имаме чудесни условия. Неслучайно не казвам зимен туризъм, защото той е само част от планинския. Говоря за формулата „зелено слънце“, защото при затоплянето на климата все по-голяма част от хората през летните си ваканции ще се изтеглят към планини, зеленина, езера и вода. Това е световна тенденция. И разбира се, много важен е балнеоложкият и спа туризмът, за който България има отлични условия. Този туризъм генерира най-много пари, защото това вече се е превърнало в част от лайфстайла на средната и висока класа потребители. Прекрасна е идеята известни лица да рекламират туризма, но ние нямаме продукт. Първо нека да сме наясно какво ще рекламираме. Ето нещо любопитно: заради доброто му представяне на световното по футбол в момента Гугъл отчита 5000% нарастване на търсенето на хотели и билети за посещения на Кабо Верде.
– През последните месеци се говори основно за цени, за търговски надценки, а по-малко какво от храните се произвежда тук у нас.
– Истината е, че България не произвежда. Много правителства подред направиха така, че да се откъсне българинът от земята, да се ликвидира българското село, което пък доведе до много тежки демографски процеси. Една немалка част от българите в чужбина се занимават със селскостопанска работа. В провинция Алмерия в Испания има израз „работи като българин“, и то в изключително позитивен смисъл. Тези хора, които откъснахме от земята ни, сега се трудят за чуждо селско стопанство и чужда икономика. Как да имаме понижаване на цените, когато всичките ритейл вериги внасят от собствените си платформи и от своите поддоставчици? Те ще си формират тази цена, която ги устройва. Веригите не могат да бъдат накарани да изсветлят ценообразуването си, защото при пазарно стопанство това не се случва. А и липсва конкуренцията на българското производство. Но защо чиновници продължават да говорят, а не се обърнат към компетентните хора в сектора. Като започнем с академик Атанас Атанасов, светило от световна величина, човек, който е канен да чете лекции в САЩ, в Китай, във Франция.
Маргарита ДИМИТРОВА